Apostelgeschichte 21 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

Apostelgeschichte 21 | Священное Писание, Восточный перевод

Путешествие в Иерусалим

1 Расставшись с ними, мы вышли в море и направились прямо на остров Кос. На следующий день мы прибыли на Родос и оттуда отправились в Патару. 2 Там мы нашли корабль, направлявшийся в Финикию, сели на него и отправились дальше. 3 Мы миновали Кипр, оставив его слева и держа курс на Сирию. Мы пристали к берегу в Тире, потому что там наш корабль должен был оставить груз. 4 В Тире мы нашли учеников и пробыли у них семь дней. Они, получив откровение от Духа о предстоящем, начали убеждать Паула не ходить в Иерусалим, 5 но когда подошло время, мы отправились дальше. Все ученики, их жёны и дети провожали нас из города, и на берегу мы преклонили колени и молились. 6 Попрощавшись с ними, мы сели на корабль, а они возвратились домой. 7 Продолжив плавание, мы из Тира прибыли в Птолемаиду. Там мы приветствовали братьев и провели с ними один день. 8 А на следующий день мы отправились в путь и пришли в Кесарию и остановились в доме проповедника Радостной Вести Филиппа, одного из семи помощников*. 9 У него были четыре незамужних дочери, пророчицы. 10 После того как мы пробыли там много дней, из Иудеи пришёл пророк по имени Агав. 11 Он подошёл к нам, взял пояс Паула, связал им себе ноги и руки и сказал: – Святой Дух говорит: «Так иудеи в Иерусалиме свяжут и отдадут в руки язычников того, кому принадлежит этот пояс». 12 Услышав это, и мы, и местные стали умолять Паула не ходить в Иерусалим. 13 Но Паул на это ответил: – Зачем вы плачете и разрываете мне сердце? Я готов не только быть связанным, но и умереть в Иерусалиме ради имени Повелителя Исы. 14 Когда мы поняли, что он непоколебим в своём решении, мы умолкли, сказав только: – Пусть свершится воля Вечного Повелителя. 15 Затем мы собрались и отправились в Иерусалим. 16 С нами пошли некоторые ученики из Кесарии. Они привели нас в дом киприота Мнасона, давнего ученика, у которого мы и остановились.

Паул у Якуба в Иерусалиме

17 Когда мы явились в Иерусалим, братья радушно нас приняли. 18 На следующий же день Паул вместе с нами пошёл к Якубу*. Там были все старейшины. 19 Паул поприветствовал их и подробно рассказал о том, что Всевышний сделал среди язычников через его служение. 20 Они выслушали его и прославили Всевышнего. Затем они сказали Паулу: – Брат, ты видишь, сколько тысяч иудеев поверили в Ису, и все они ревнители Закона. 21 А о тебе они слышали, что ты учишь иудеев, живущих среди язычников, отступлению от Закона Мусы и советуешь не обрезать своих сыновей и вообще не жить по нашим обычаям. 22 Что же делать? Они, конечно, услышат о том, что ты пришёл. 23 Поэтому сделай, что мы тебе скажем. Среди нас есть четыре человека, принявших обет*. 24 Возьми их, пройди вместе с ними обряд очищения и заплати за них, чтобы они могли обрить головы. Тогда все увидят, что слухи о тебе неверны и что ты живёшь по Закону. 25 Что же касается верующих из других народов, то мы написали им о нашем решении: они должны воздерживаться от пищи, принесённой в жертву идолам, от крови, от мяса удушенных животных и от разврата. 26 На следующий день Паул взял с собой этих людей и прошёл вместе с ними обряд очищения. Затем он вошёл в храм и объявил, когда очищение будет окончено и когда за каждого из них будет принесена жертва.

Арест Паула

27 На исходе семи дней* несколько иудеев из провинции Азия, увидев Паула в храме, возмутили всю толпу и схватили его 28 с криком: – Исраильтяне! Помогите! Это тот человек, который всех повсюду учит против нашего народа, нашего Закона и нашего храма. Сейчас он к тому же привёл в храм греков, чем и осквернил это святое место. 29 До этого в городе они видели Паула вместе с эфесянином Трофимом и предположили, что Паул привёл его в храм. 30 Весь город пришёл в смятение, сбежался народ. Паула схватили, выволокли из храма, и ворота храма сразу же были заперты. 31 Они уже намеревались убить Паула, но весть о том, что весь Иерусалим охвачен волнением, дошла до командира римского полка. 32 Он сразу же, взяв с собой солдат и офицеров, бросился к толпе. Когда иудеи увидели командира полка и его солдат, они перестали избивать Паула. 33 Командир, подойдя, арестовал Паула и приказал связать его двумя цепями. Он спрашивал у народа, кто это такой и что он сделал. 34 Одни в толпе кричали одно, другие – другое, и так как при таком шуме он не мог понять ничего определённого, то приказал отвести Паула в казармы. 35 Когда они были уже на лестнице, толпа стала напирать так, что солдатам пришлось буквально нести Паула. 36 Множество народа шло за ними, крича: – Смерть ему!

Обращение Паула к народу

37 Уже перед самым входом в казарму Паул сказал командиру римского полка: – Можно мне сказать тебе кое-что? – Ты говоришь по-гречески? – удивился тот. – 38 Значит, ты не тот египтянин, который недавно поднял бунт и увёл за собой в пустыню четыре тысячи разбойников? 39 Паул ответил: – Я иудей из Тарса в Киликии, гражданин крупного города. Прошу тебя, разреши мне обратиться к народу. 40 Получив разрешение, Паул стал на ступени и жестом призвал народ к тишине. Когда наступила тишина, он заговорил на языке иудеев*:

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Пътуването към Йерусалим

1 А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам – в Патара. 2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме. 3 А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен. 4 И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим. 5 Когато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме. 6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си. 7 И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден. 8 А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него. 9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха. 10 И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. 11 И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. 12 И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим. 13 Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус. 14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля. 15 И след тези дни се приготвихме за път и отидохме в Йерусалим. 16 С нас дойдоха и някои от учениците в Цезарея и ни заведоха при някой си Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

Апостол Павел при Яков

17 И като стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост. 18 А на следващия ден Павел влезе с нас у Яков, където присъстваха всички презвитери. 19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение. 20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона. 21 А за теб им е говорено, че ти си бил учил всички юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат старите обреди. 22 И така, какво да се направи? Сигурно ще се събере тълпа, защото те непременно ще чуят, че си дошъл. 23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк; 24 вземи ги и извърши очистването си заедно с тях, и плати за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са слушали за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона. 25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушени животни, също и от блудство. 26 Тогава Павел взе мъжете; и на следващия ден, като свърши очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, определени за очистването, когато щеше да се принесе приносът за всеки един от тях.

Залавянето на Павел

27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбуниха целия народ, сложиха ръце на него и викаха: 28 О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всички против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място. 29 (Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.) 30 И целият град се развълнува и народът се стече; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите. 31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Йерусалим е размирен. 32 И той веднага взе войници и стотници и се завтече долу към тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел. 33 Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил. 34 А в навалицата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради шумотевицата, заповяда да го закарат в крепостта. 35 А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на тълпата, 36 защото целият народ вървеше отзад и викаше: Премахни го! 37 И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки? 38 Не си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци? 39 А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа. 40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а като се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски: