1.Mose 47 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

1.Mose 47 | Священное Писание, Восточный перевод

Встреча фараона с семьёй Юсуфа

1 Юсуф пошёл к фараону и сказал ему: – Мой отец и братья со своими стадами крупного и мелкого скота и всем имуществом пришли из земли Ханаана и сейчас находятся в Гошене. 2 Он выбрал пятерых из своих братьев и представил их фараону. 3 Фараон спросил братьев: – Чем вы занимаетесь? Они ответили фараону: – Твои рабы – пастухи, как и наши отцы, – 4 ещё они сказали: – Мы пришли сюда жить, потому что в земле Ханаана жестокий голод и твоим рабам негде пасти свои отары. Поэтому позволь твоим рабам поселиться в Гошене. 5 Фараон сказал Юсуфу: – Твой отец и братья пришли к тебе. 6 Земля Египта – перед тобой; посели отца и братьев в лучшей части этой земли. Пусть живут в Гошене. А если ты знаешь среди них способных к тому людей, поставь их смотреть за моим собственным скотом. 7 Юсуф привёл своего отца Якуба и представил его фараону, и Якуб благословил* фараона. 8 Фараон спросил его: – Сколько тебе лет? 9 Якуб ответил фараону: – Я прожил на свете сто тридцать лет. Жизнь моя была короткой и трудной, и я не достиг возраста моих отцов. 10 Якуб благословил фараона* и покинул его дворец. 11 Юсуф поселил отца и братьев в Египте и дал им в собственность лучшую часть земли в округе Раамсес, как повелел фараон. 12 Юсуф обеспечил едой отца, и братьев, и весь свой род, дав каждому по числу членов его семьи.

Юсуф управляет Египтом во время голода

13 Потом нигде не стало еды, потому что был жестокий голод; и Египет, и Ханаан были истощены от голода. 14 Юсуф собрал все деньги, какие только были в Египте и Ханаане, в уплату за зерно, которое у него покупали; он хранил их во дворце фараона. 15 Когда кончились деньги и в Египте, и в Ханаане, все египтяне пришли к Юсуфу и сказали: – Дай нам хлеба; зачем нам умирать у тебя на глазах? Наши деньги кончились. 16 Юсуф сказал: – Приведите свой скот, а я дам вам хлеба в обмен на него, раз у вас кончились деньги. 17 Они привели к Юсуфу скот, и он дал им хлеба в обмен на лошадей, овец и коз, быков, коров и ослов. Он кормил их хлебом в тот год, в обмен на весь их скот. 18 Когда год прошёл, они пришли к нему и сказали: – Мы не станем таить от нашего господина, что наши деньги кончились и наш скот принадлежит тебе, так что у нас ничего не осталось для нашего господина, кроме наших тел и нашей земли. 19 Зачем нам гибнуть у тебя на глазах, и нам самим, и нашей земле? Купи нас и нашу землю в обмен на хлеб, а мы с нашей землёй будем в рабстве у фараона; и дай нам семян, чтобы нам остаться в живых, и чтобы эта земля не опустела. 20 Так Юсуф купил всю землю в Египте для фараона. Египтяне продали каждый своё поле, потому что голод одолел их, и земля стала собственностью фараона, 21 а народ Юсуф сделал рабами, от одного конца Египта до другого. 22 Он не купил только землю жрецов, потому что они получали постоянную долю от фараона, и этой доли, которую дал им фараон, им хватало на пропитание; вот почему они не продали свою землю. 23 Юсуф сказал народу: – Теперь, когда я купил вас и вашу землю для фараона, вот вам семена, чтобы засеять землю. 24 Когда поспеет урожай, отдайте одну пятую от него фараону, а остальные четыре пятых будут вам на семена для полей и на пропитание для вас самих, для ваших домашних и для детей. 25 Они сказали: – Ты спас нам жизнь. Да найдём мы расположение в глазах нашего господина: мы будем рабами фараона. 26 Так Юсуф установил в Египте закон о земле, который и сегодня в силе: одна пятая всего урожая принадлежит фараону, кроме урожая с земель жрецов, которая не стала собственностью фараона.

Последнее желание Якуба

27 Исраильтяне жили в Египте в области Гошен; они приобрели там собственность и были плодовиты; число их возрастало. 28 Якуб прожил в Египте семнадцать лет, так что всего он жил сто сорок семь лет. 29 Когда пришло ему время умирать, он позвал своего сына Юсуфа и сказал ему: – Если я нашёл расположение в твоих глазах, положи руку мне под бедро* и обещай, что явишь мне милость и верность. Не хорони меня в Египте, 30 но когда я сойду к моим отцам, вынеси меня из Египта и похорони там, где похоронены они. Юсуф ответил: – Я сделаю так, как ты говоришь. 31 – Поклянись, – сказал он. Юсуф поклялся ему, и Исраил поклонился, оперевшись на свой посох*.

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание
1 И така, Йосиф влезе при фараона и му извести: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко, което имат, дойдоха от Ханаанската земя и сега са в Гесенската земя. 2 И взе петима от братята си и ги представи на фараона. 3 А фараонът каза на братята му: Какво е занятието ви? А те отговориха на фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни сме овчари. 4 Казаха още на фараона: Дойдохме да поживеем в тази земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се, нека слугите ти живеят в Гесенската земя. 5 И фараонът говори на Йосиф: Баща ти и братята ти дойдоха при теб; 6 Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък. 7 След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на фараона; и Яков благослови фараона. 8 Фараонът каза на Яков: Колко е числото* на годините на живота ти? 9 А Яков отвърна на фараона: Числото на годините на странстването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване. 10 И като благослови фараона, Яков излезе от фараоновото присъствие. 11 Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда фараонът. 12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб според големината на домовете им. 13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът, дотолкова се засилваше, че Египетската земя и Ханаанската земя изнемощяха от глада. 14 Йосиф прибра всички пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във фараоновия дом. 15 И като се свършиха всички пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всички египтяни дойдоха при Йосиф и му казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни? 16 А Йосиф отговори: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си и ще ви дам хляб срещу добитъка ви. 17 И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу целия им добитък. 18 След като се измина онази година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни. 19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни ще ражда за него. Дай ни и семе, за да останем живи, да не умрем и да не запустее земята. 20 И така, Йосиф закупи за фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана фараонова. 21 И той пресели населението в градовете от единия до другия край на египетските предели. 22 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде; затова не продадоха земята си. 23 Тогава Йосиф каза на хората: Ето, днес закупих вас и земята ви за фараона; ето ви семе и засейте земята. 24 Затова по време на беритбата ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите и за храна за вас и домашните ви, и за храна на децата ви. 25 А те отговориха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си и ще бъдем слуги на фараона. 26 И Йосиф направи това закон в Египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на фараона; само земята на жреците единствено не стана фараонова.

Последното желание на Яков

27 И така, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, където придобиваха имения, наплодяваха се и много се размножаваха. 28 Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Якововия живот стана сто четиридесет и седем години. 29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми покажеш тази благост и вярност – да не ме погребеш в Египет, 30 а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той отговори: Ще направя, според както си казал. 31 После Яков каза: Закълни ми се; и Йосиф му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.