1.Mose 42 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

1.Mose 42 | Священное Писание, Восточный перевод

Первое прибытие братьев Юсуфа в Египет

1 Когда Якуб узнал, что в Египте есть зерно, он сказал сыновьям: – Что вы смотрите друг на друга? 2 И продолжил: – Я слышал, что в Египте есть зерно. Идите и купите его там для нас, чтобы мы выжили и не погибли. 3 Десять братьев Юсуфа отправились в Египет, чтобы купить зерна, 4 но Вениамина, брата Юсуфа, Якуб не отпустил с остальными, потому что боялся, как бы с ним не случилось беды. 5 Так среди многих других и сыновья Исраила пришли покупать зерно, потому что в земле Ханаана был голод. 6 Юсуф правил всей страной; он и продавал зерно народу по всему Египту, и когда братья Юсуфа пришли, они поклонились ему лицом до земли. 7 Как только Юсуф увидел братьев, он сразу узнал их, но притворился незнакомцем и заговорил с ними сурово. – Откуда вы пришли? – спросил он. – Из земли Ханаана, чтобы купить еды, – ответили они. 8 Юсуф узнал своих братьев, но они не узнали его. 9 Он вспомнил свои сны про них и сказал: – Вы шпионы! Вы пришли высмотреть уязвимые места в нашей земле. 10 – Что ты, господин, – ответили они, – твои рабы пришли купить еды. 11 Мы все сыновья одного отца. Твои рабы честные люди, не шпионы. 12 Он сказал им: – Нет, вы пришли высмотреть, где в нашей земле уязвимые места. 13 Но они ответили: – Рабов твоих было двенадцать братьев, сыновей одного отца, который живёт в земле Ханаана. Младший и сейчас с отцом, а одного больше нет. 14 Юсуф сказал им: – Я же сказал, что вы – шпионы! 15 И вот как я вас проверю: верно, как и то, что жив фараон, вы не уйдёте отсюда, пока не придёт сюда ваш младший брат. 16 Пошлите одного из вас за братом, а остальные будут сидеть в темнице. Так я проверю ваши слова – правду ли вы мне говорите. Если нет, то верно, как и то, что жив фараон, – вы шпионы! 17 И он отдал их всех под стражу на три дня. 18 На третий день Юсуф сказал им: – Сделайте, что я скажу, и будете жить, потому что я боюсь Всевышнего. 19 Если вы честные люди, пусть один из вас останется здесь в темнице, а остальные пойдут и отнесут зерно вашим голодающим семьям. 20 Но вы должны привести ко мне вашего младшего брата, чтобы ваши слова подтвердились и вы остались в живых. Так они и сделали. 21 Они сказали друг другу: – Ясно, что мы терпим наказание за нашего брата. Мы видели его отчаяние, когда он умолял нас, но мы не стали слушать, и вот нас постигла эта беда. 22 Рувим ответил: – Я же говорил вам – не грешите против мальчика, но вы не послушали! Теперь наступает расплата за его кровь. 23 Они и не думали, что Юсуф понимает их, потому что он говорил с ними через переводчика. 24 Он отвернулся от них и заплакал, потом снова повернулся и заговорил с ними. Он взял от них Шимона и связал его у них на глазах.

Возвращение в Ханаан

25 Юсуф приказал наполнить их сумки зерном, положить серебро каждого из них обратно ему в мешок и дать им запасов на дорогу; так и было исполнено. 26 Они погрузили зерно на ослов и отправились в путь. 27 Когда они остановились на ночлег, один из них развязал мешок, чтобы взять корм для осла, и увидел в отверстии мешка своё серебро. 28 – Моё серебро вернулось! – сказал он братьям. – Вот оно, в моём мешке. Сердце у них замерло; они в страхе повернулись друг к другу и сказали: – Что это сделал с нами Всевышний? 29 Придя к своему отцу Якубу в землю Ханаана, они рассказали ему обо всём, что с ними случилось. Они сказали: 30 – Человек, который правит той землёй, говорил с нами сурово и принял нас за шпионов. 31 Но мы сказали ему: «Мы честные люди, не шпионы. 32 Нас было двенадцать братьев, сыновей одного отца. Одного больше нет, а младший сейчас с отцом в Ханаане». 33 Тогда человек, который правит той землёй, сказал нам: «Вот как я узнаю, честные вы люди или нет: оставьте одного брата здесь со мной, возьмите еды для ваших голодающих семей и идите своей дорогой; 34 но приведите ко мне вашего младшего брата – так я узнаю, что вы не шпионы, а честные люди. Тогда я отдам вам вашего брата и позволю торговать* в этой земле». 35 Разбирая мешки, каждый обнаружил там свой узелок с серебром. Увидев серебро, и они, и их отец испугались. 36 Якуб сказал им: – Вы лишили меня детей. Юсуфа больше нет, и Шимона больше нет, а теперь вы хотите взять Вениамина. Всё обернулось против меня! 37 Рувим сказал отцу: – Предай смерти обоих моих сыновей, если я не приведу его назад к тебе. Поручи его моей заботе, и я приведу его обратно. 38 Но Якуб ответил: – Мой сын не пойдёт туда с тобой; его родной брат мёртв, из детей Рахили он остался один. Если в пути с ним случится беда, то этой скорбью вы сведёте мою седую голову в могилу*.

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Йосифовите братя отиват за жито в Египет

1 А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг? 2 Каза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем. 3 Тогава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет. 4 А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие. 5 И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя. 6 А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята. 7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна. 8 (А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.) 9 Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя. 10 А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна. 11 Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони. 12 Но той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята. 13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма. 14 И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте. 15 Ето как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона*, няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук. 16 Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони. 17 И ги постави под стража за три дни. 18 А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога: 19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове*, 20 пък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така. 21 Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие. 22 А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква. 23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач. 24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говори; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им.

Йосифовите братя се връщат в Ханаан

25 Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха. 26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам. 27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала. 28 И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог? 29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило. 30 Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната. 31 Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони; 32 дванадесет братя сме, синове на един баща*; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя. 33 И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете, 34 пък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя. 35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си. 36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това! 37 А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа. 38 Яков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.