1.Mose 41 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

1.Mose 41 | Священное Писание, Восточный перевод

Юсуф толкует сны фараона

1 Прошло два года, и фараону приснился сон: он стоял на берегу Нила, 2 и вот из реки поднялись семь коров – гладких и жирных – и стали пастись в тростниках. 3 Вслед за ними вышли из Нила другие семь коров – безобразных и тощих – и встали рядом с теми на берегу реки. 4 И безобразные, тощие коровы пожрали семь гладких, жирных коров. Тут фараон проснулся. 5 Он заснул вновь, и ему приснился другой сон: семь колосьев – здоровых и полных – росли на одном стебле. 6 Вслед за ними выросли ещё семь колосьев – тощих и опалённых восточным ветром. 7 Тощие колосья проглотили семь здоровых, полных колосьев. Тут фараон проснулся, это был сон. 8 Утром его не оставляла тревога. Он созвал всех чародеев и мудрецов Египта и рассказал им свои сны, но никто не смог их истолковать. 9 Тогда главный виночерпий сказал фараону: – Теперь я вспоминаю, что провинился. 10 Однажды фараон разгневался на своих слуг и заключил меня и главного пекаря в доме начальника стражи. 11 И мне, и ему в одну и ту же ночь приснился сон, и каждый сон имел своё значение. 12 Там с нами был молодой еврей, слуга начальника стражи. Мы рассказали ему наши сны, и он истолковал их нам; каждому он дал своё толкование. 13 И как он истолковал, так всё и вышло: меня возвратили на прежнюю службу, а того посадили на кол. 14 Фараон послал за Юсуфом, и его спешно привели из темницы. Он подстригся, сменил одежду и предстал перед фараоном. 15 Фараон сказал Юсуфу: – Мне приснился сон, и никто не может его истолковать. Но я слышал о тебе, что ты понимаешь сны и умеешь толковать их. 16 Юсуф ответил: – Не я, но Всевышний даст фараону ответ во благо. 17 Фараон сказал Юсуфу: – Мне снилось, что я стою на берегу Нила, 18 и вдруг из реки поднялись семь коров, жирных и гладких, и стали пастись в тростниках. 19 Вслед за ними поднялись семь других коров – костлявых, худых и таких безобразных, каких я никогда прежде не видел во всей земле египетской. 20 Тощие, безобразные коровы пожрали семь жирных коров, которые вышли первыми. 21 Но это не пошло им впрок: они остались такими же безобразными, как и прежде. Тут я проснулся. 22 Потом я видел во сне семь колосьев на одном стебле, полных доброго зерна. 23 Вслед за ними выросли другие семь колосьев – сухие, тощие и опалённые восточным ветром. 24 Тощие колосья проглотили семь полных колосьев. Я рассказал чародеям, но никто не смог дать мне объяснение. 25 Юсуф сказал фараону: – Смысл обоих снов фараона один. Всевышний открыл фараону, что Он собирается сделать. 26 Семь хороших коров – это семь лет, и семь хороших колосьев – это семь лет; смысл тот же. 27 Семь худых, безобразных коров, которые пришли следом, – это семь лет, и так же – семь тощих колосьев, опалённых восточным ветром, – это семь лет голода. 28 Вот что я имел в виду, когда сказал фараону, что Всевышний открыл ему Свои замыслы. 29 В земле египетской наступают семь лет великого изобилия, 30 а за ними последуют семь лет голода, когда всё изобилие в Египте будет забыто, и голод опустошит землю. 31 Прежнее изобилие забудется в этой земле из-за голода, который последует за ним, потому что голод будет жестокий. 32 А то, что сон повторился фараону дважды, означает, что Всевышний твёрдо определил это и вскоре исполнит Свой замысел. 33 Пусть же фараон найдёт проницательного и мудрого человека и поставит его над землёй Египта. 34 Пусть фараон назначит чиновников по всей стране, чтобы они собирали пятую часть урожая в Египте в те семь лет изобилия. 35 Пусть в те добрые годы они собирают всё продовольствие, что поступает к ним, и пусть властью фараона запасают зерно и хранят его в городах. 36 Это продовольствие будет для страны про запас, чтобы страна не погибла в те семь лет голода, которые потом будут в Египте.

Юсуф назначается главным правителем Египта

37 Фараон и все его приближённые одобрили этот план. 38 Фараон спросил своих приближённых: – Найдём ли мы ещё такого, как этот человек, в котором Дух Всевышнего? 39 И фараон сказал Юсуфу: – Раз Всевышний открыл тебе всё это, значит, нет никого мудрее и проницательнее тебя. 40 Я ставлю тебя над моим домом, и весь мой народ будет слушаться твоих приказов. Только троном я буду выше тебя. 41 Фараон сказал Юсуфу: – Смотри, я ставлю тебя над всей землёй Египта. 42 Он снял с пальца свой перстень и надел на палец Юсуфу, он одел его в одежды из тонкого полотна и повесил ему на шею золотую цепь. 43 Он велел возить его в колеснице как второго после себя* и кричать перед ним: «Дорогу!»* Так он поставил его над всей землёй Египта. 44 Фараон сказал Юсуфу: – Я фараон, но без твоего слова никто во всём Египте не посмеет и пальцем шевельнуть. 45 Он дал Юсуфу имя Цафнат-Панеах и отдал ему в жёны Асенефу, дочь Потифера, жреца города Она*. И Юсуф отправился в путь по всей египетской земле*. 46 Юсуфу было тридцать лет, когда он поступил на службу к фараону, царю Египта. Юсуф вышел от фараона и отправился в путь по всему Египту. 47 В семь лет изобилия земля приносила богатый урожай. 48 Юсуф собирал весь урожай тех семи лет изобилия в Египте и складывал его в городах; в каждом городе он складывал урожай с окрестных полей. 49 Собранного Юсуфом зерна было так много, как песка в море, и он перестал вести ему счёт, потому что сосчитать его было невозможно. 50 Прежде чем пришли годы голода, у Юсуфа родились два сына от Асенефы, дочери Потифера, жреца города Она. 51 Юсуф назвал своего первенца Манасса («дать забыть») и сказал: «Это потому, что Всевышний дал мне забыть все мои страдания и дом моего отца». 52 Второго сына он назвал Ефраим («быть плодовитым»), сказав: «Это потому, что Всевышний сделал меня плодовитым в земле моего страдания». 53 Семь лет изобилия в Египте подошли к концу, 54 и начались семь лет голода, как Юсуф и предсказал. Голод был во всех других землях, только в земле Египта была пища. 55 Когда весь Египет начал голодать, люди взмолились к фараону о пище, и фараон сказал египтянам: – Идите к Юсуфу и делайте, как он скажет. 56 Когда голод распространился по всей стране, Юсуф открыл склады и стал продавать зерно египтянам, потому что голод в Египте был жестокий. 57 И из всех стран приходили в Египет, чтобы купить у Юсуфа зерна, потому что по всему миру был жестокий голод.

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Йосиф разтълкува съня на фараона

1 Като изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил*. 2 И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката. 3 А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг. 4 И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди. 5 А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло. 6 А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър. 7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън. 8 На сутринта духът му беше смутен; и така, той изпрати да му повикат всички влъхви и всички мъдреци в Египет и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона. 9 Тогава началникът на виночерпците говори на фараона: Днес се сещам, че съм виновен. 10 Фараонът беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. 11 И сънувахме двамата сънища в една и съща нощ; и всеки сън имаше отделно тълкуване. 12 А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението. 13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси. 14 Тогава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. 15 И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. 16 А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир. 17 Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил. 18 И, ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката. 19 А след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя. 20 И мършавите, грозните крави изядоха първите седем тлъсти крави; 21 но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; а изгледът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се пробудих. 22 После видях в съня си; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло. 23 А след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър; 24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. Разказах съня на влъхвите, но нямаше кой да ми го изтълкува. 25 Тогава Йосиф каза на фараона: фараоновият сън е един; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. 26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един. 27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад. 28 Това е, което казах на фараона; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. 29 Ето, идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя. 30 А след тях ще дойдат седем години на глад; цялото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. 31 Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък. 32 А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши. 33 И така, нека фараонът потърси умен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя. 34 Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от реколтата на Египетската земя. 35 Нека съберат цялата храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. 36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

Йосиф – управител на Египет

37 Това нещо беше угодно на фараона и на всичките му служители. 38 И фараонът каза на служителите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Божия Дух? 39 Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти. 40 Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. 41 Фараонът каза още на Йосиф: Виж, поставям те над цялата Египетска земя. 42 Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и му окачи златно огърлие на шията. 43 После нареди да го возят на втората колесница и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя. 44 При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм владетел*, но без тебе никой няма да вдигне ръка или крак по цялата Египетска земя. 45 И фараонът нарече Йосиф Цафнат-панеах* и му даде за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това Йосиф излезе на обиколка в Египетската земя.

Изпълнение на фараоновия сън

46 Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар фараон; и като се отдалечи от лицето на фараона, Йосиф обиколи цялата Египетска земя. 47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно. 48 Йосиф събра цялата храна от тези седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и складира храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви. 49 Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра. 50 А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. 51 Йосиф наименува първородния Манасия*, защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. 52 А втория наименува Ефрем*, защото си казваше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми. 53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя, 54 настъпиха седемте години на глад, според както Йосиф беше казал; и настана глад по всички околни страни, а по цялата Египетска земя имаше хляб. 55 Защото, когато цялата Египетска земя огладня и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всички египтяни: Идете при Йосиф и каквото ви каже, направете. 56 (А гладът беше по цялата страна.) И така, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя. 57 И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата страна.