1.Mose 37 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

1.Mose 37 | Священное Писание, Восточный перевод

Сны Юсуфа

1 Якуб жил в той земле, где странником жил его отец, в земле Ханаана. 2 Вот повествование о Якубе. Юсуф, которому было семнадцать лет, пас стада овец вместе со своими братьями – сыновьями Билхи и Зелфы, жён отца своего. Юсуф рассказывал отцу всё, что плохого делали его братья. 3 Исраил же любил Юсуфа больше всех других сыновей, потому что он был рождён ему в старости, и он сделал для него богато украшенную одежду. 4 Когда братья увидели, что отец любит его больше, чем всех остальных, они возненавидели его и не могли с ним мирно разговаривать. 5 Однажды Юсуфу приснился сон. Он рассказал о нём братьям, и те возненавидели его ещё больше. 6 Вот что он сказал им: – Послушайте, какой мне приснился сон. 7 Мы вязали снопы в поле, и вдруг мой сноп поднялся и распрямился, а ваши снопы встали вокруг него и поклонились. 8 Братья сказали ему: – Неужели ты будешь царствовать над нами? Неужели мы будем у тебя в подчинении? И они возненавидели его ещё больше за его сон и за этот рассказ. 9 Ему приснился ещё один сон, и он опять рассказал о нём братьям: – Послушайте, мне приснился ещё один сон: на этот раз мне поклонялись солнце, луна и одиннадцать звёзд. 10 Он рассказал сон не только братьям, но и отцу, и отец упрекнул его: – Что это за сон тебе приснился? Неужто я, твоя мать и твои братья действительно придём и поклонимся тебе до земли? 11 Братья завидовали ему, но отец запомнил этот случай.

Братья продают Юсуфа

12 Братья ушли пасти отцовские отары в окрестностях Шехема, 13 и Исраил сказал Юсуфу: – Ты знаешь, что твои братья пасут отары близ Шехема; я хочу послать тебя к ним. – Я готов, – ответил Юсуф. 14 Отец сказал ему: – Иди, посмотри, всё ли благополучно с твоими братьями и с отарами, и принеси мне ответ. Он дал ему этот наказ в долине Хеврона, и Юсуф отправился в Шехем. 15 Там он блуждал в полях, пока не повстречал его прохожий и не спросил его: – Что ты ищешь? 16 Он ответил: – Я ищу моих братьев. Прошу тебя, скажи мне, где они пасут свои отары? 17 – Они ушли отсюда, – ответил прохожий. – Я слышал, как они говорили: «Пойдём в Дотан». Юсуф пошёл следом за братьями и нашёл их у Дотана. 18 Они увидели его издалека и, прежде чем он подошёл к ним, сговорились его убить. 19 – Вон идёт этот сновидец! – сказали они друг другу. – 20 Давайте убьём его и бросим в пересохший колодец, а отцу скажем, что его сожрал дикий зверь. Тогда посмотрим, что выйдет из его снов. 21 Но Рувим услышал и спас его от них, сказав: – Нет, не будем лишать его жизни. 22 Он добавил: – Не проливайте крови. Бросьте его в этот колодец здесь, в пустыне, но не поднимайте на него руки. Рувим хотел спасти его от них и вернуть отцу. 23 Когда Юсуф подошёл к братьям, они сорвали с него одежду – ту самую богато украшенную одежду, что была на нём, – 24 и бросили его в колодец. Колодец был пустой, без воды. 25 Они сели за еду и тут увидели караван исмаильтян, идущий из Галаада. Их верблюды были нагружены специями, бальзамом и миррой*, которые они везли в Египет. 26 Иуда сказал братьям: – Какая нам польза, если мы убьём нашего брата и утаим это? 27 Лучше продадим его исмаильтянам и не станем поднимать на него руки, ведь он наш брат, наша плоть и кровь. Братья согласились с ним. 28 Когда мадианские купцы проходили мимо, братья вытащили Юсуфа из колодца и продали исмаильтянам за двести сорок граммов* серебра. Исмаильтяне взяли его в Египет. 29 Вернувшись к колодцу, Рувим увидел, что Юсуфа там нет, и с горя разорвал на себе одежду. 30 Он вернулся к братьям и сказал: – Мальчика там нет! Куда мне теперь деваться? 31 Тогда они взяли одежду Юсуфа, закололи козла и вымазали одежду в крови. 32 Затем они отнесли богато украшенную одежду отцу и сказали: – Вот что мы нашли. Посмотри, не одежда ли это твоего сына? 33 Он узнал её и воскликнул: – Это одежда моего сына! Его сожрал дикий зверь! Конечно, Юсуф был растерзан на куски. 34 Якуб разорвал на себе одежду, оделся в рубище и много дней оплакивал сына. 35 Все его сыновья и дочери пришли утешать его, но он отказывался от утешений, говоря: – Нет, я так, скорбя, и сойду в мир мёртвых, к моему сыну. Так отец оплакивал своего сына. 36 А мадианитяне тем временем продали Юсуфа в Египте Потифару, сановнику фараона, который был у него начальником стражи.

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Сънят на Йосиф и омразата на братята му

1 А Яков живееше в Ханаанската земя – земята, в която баща му беше пришълец. 2 Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение. 3 А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка. 4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно. 5 А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече. 6 Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях: 7 Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп. 8 А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му. 9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха. 10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? 11 И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи.

Йосиф продаден от братята си

12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем, 13 Израил каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме. 14 И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем. 15 И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш? 16 А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото. 17 И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан. 18 А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият. 19 Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец. 20 Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му. 21 Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме. 22 Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му. 23 И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше. 24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода. 25 После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет. 26 Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му? 27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. 28 Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет. 29 А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си. 30 Върна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна? 31 Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта, 32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не. 33 И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан. 34 И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време. 35 Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. 36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.