1Из всех диких зверей, которых сотворил Вечный Бог, самым хитрым был змей. Он спросил женщину: – Правда ли Всевышний сказал: «Не ешьте ни с какого дерева в саду»?2Женщина ответила змею: – Мы можем есть плоды с деревьев сада,3но Всевышний сказал: «Не ешьте плодов с дерева, которое посередине сада, и не трогайте их, иначе вы умрёте».4– Нет, вы не умрёте, – сказал змей женщине. –5Просто Всевышний знает, что, когда вы съедите их, ваши глаза откроются, и вы станете такими же, как Он, познав добро и зло.6Тогда женщина увидела, что плод дерева был хорош в пищу и приятен на вид и что дерево было желанно как источник мудрости; и она взяла один из плодов и съела. Она дала плод и мужу, который был с ней, и он ел его.7Их глаза открылись, и они поняли, что наги; тогда они сшили себе повязки из листьев инжира.8Подул ветерок*, и они услышали, как Вечный Бог ходит по саду. Адам и его жена спрятались от Него среди деревьев сада,9но Вечный Бог воззвал к Адаму: – Где ты?10Адам ответил: – Я услышал Тебя в саду и испугался, потому что я наг; вот я и спрятался.11И спросил Всевышний: – Кто сказал тебе, что ты наг? Ты ел плоды дерева, с которого Я запретил тебе есть?12Адам ответил: – Женщина, которую Ты дал мне, чтобы она была со мной, – это она дала мне плод с того дерева, и я съел его.13Тогда Вечный Бог сказал женщине: – Что же ты сделала? Женщина ответила: – Змей обманул меня, вот я и ела.14Тогда Вечный Бог сказал змею: – За то, что ты сделал это, проклят ты больше любого скота и всех диких зверей! Ты будешь ползать на брюхе, ты будешь есть прах во все дни твоей жизни.15Я положу вражду между тобой и женщиной и между твоим потомком и её Потомком*: Он будет поражать тебя в голову, а ты будешь жалить Его в пяту*.16А женщине Он сказал: – Я мучительной сделаю беременность твою: в страдании ты будешь рожать детей. Ты будешь желать мужа, и он* будет властвовать над тобою.17Адаму же Он сказал: – Так как ты послушался жены и съел плод с дерева, о котором Я повелел, чтобы ты не ел от него, проклята из-за тебя земля: в тяжком труде ты будешь питаться от неё во все дни твоей жизни.18Она произрастит тебе колючки и сорняки, ты будешь питаться полевыми злаками.19В поте лица своего ты будешь есть свой хлеб, пока не вернёшься в землю, из которой был взят, потому что ты – прах, и в прах ты вернёшься.20Адам назвал свою жену Ева («жизнь»), потому что она стала матерью всех живущих.21Вечный Бог сделал одежды из кожи и одел в них Адама и его жену.22Потом Вечный Бог сказал: – Познав добро и зло, человек стал теперь как один из Нас. Нельзя, чтобы он протянул руку, и, сорвав плод также и с дерева жизни, съел его, и стал жить вечно*.23И Вечный Бог изгнал его из сада Эдем, чтобы он трудился на земле, из которой был взят.24Изгнав человека, Он поставил к востоку от сада Эдем херувимов* и вращающийся пламенный меч, чтобы стеречь путь к дереву жизни.
Библия, ревизирано издание
Грехопадението
1А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?2Жената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем,3но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.4А змията каза на жената: Никак няма да умрете;5но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.6И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.7Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.8И при вечерния ветрец чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между градинските дървета.9Но ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си?10А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих.11А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?12И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох.13И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената отговори: Змията ме подмами и ядох.14Тогава ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си.15Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.16На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.17А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си.18Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.19С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.20И човекът наименува жена си Ева*, защото тя беше майка на всички живи.21И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.22И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно,23затова ГОСПОД Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.24Така Той изгони Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и огнения меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.