Psalm 31 | Библия, ревизирано издание

Молитва на скърбящия праведник

(По слав. 30.)

1 За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, ГОСПОДИ, уповавам; да не се посрамя до века; избави ме според правдата Си. 2 Приклони към мен ухото Си; побързай да ме избавиш; бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш. 3 Защото Ти си моя канара и крепост; затова, заради името Си, ръководи ме и ме направлявай. 4 Измъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене, защото Ти си моя крепост. 5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, ГОСПОДИ, Боже на истината. 6 Мразя онези, които почитат суетните идоли; а аз уповавам на ГОСПОДА. 7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост, защото Ти си видял неволята ми, познал си утесненията на душата ми 8 и не си ме затворил в ръката на неприятеля; поставил си краката ми на широко. 9 Смили се над мене, ГОСПОДИ, защото съм в утеснение, чезне от скръб окото ми, душата ми и цялото ми същество ми. 10 Защото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки; поради престъплението ми отслабна силата ми и костите ми изнемощяха. 11 На всичките си противници станах за укор, а най-вече на ближните си, и за плашило на познайниците си; онези, които ме гледаха навън, бягаха от мене. 12 Като някой умрял бях забравен от сърцето на всички; станах като счупен съд; 13 защото съм чул клеветите на мнозина; отвсякъде страх, като се наговаряха против мен и намислиха да отнемат живота ми. 14 Но аз на Теб уповавах, ГОСПОДИ; казах: Ти си Бог мой. 15 В Твоите ръце са времената ми; избави ме от ръката на неприятелите ми и от тези, които ме гонят. 16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; спаси ме в милосърдието Си. 17 ГОСПОДИ, да не се посрамя, защото съм Те призовал; нека се посрамят нечестивите, нека млъкнат в преизподнята. 18 Нека онемеят лъжливите устни, които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително. 19 Колко е голяма Твоята благост, която си запазил за онези, които се боят от Теб, и която си показал* пред човешките синове към онези, които уповават на Тебе! 20 Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си от човешките замисли; ще ги скриеш под покров от препирането на езици. 21 Благословен да е ГОСПОД, защото си показал чудесното Си милосърдие към мене в укрепен град. 22 А в тревогата си аз бях казал: Отлъчен съм от очите Ти. Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Тебе. 23 Възлюбете ГОСПОДА, всички Негови светии; ГОСПОД пази верните, а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво. 24 Дерзайте, и нека се укрепи сърцето ви, всички, които се надявате на ГОСПОДА.

Schlachter 2000

1 Dem Vorsänger. Ein Psalm Davids.* 2 Bei dir, o HERR, habe ich Zuflucht gefunden; lass mich niemals zuschanden werden; errette mich durch deine Gerechtigkeit! 3 Neige dein Ohr zu mir, rette mich rasch; sei mir ein starker Fels, eine feste Burg zu meiner Rettung! 4 Denn du bist mein Fels und meine Festung, führe und leite du mich um deines Namens willen! 5 Befreie mich aus dem Netz, das sie mir heimlich gestellt haben; denn du bist meine Schutzwehr. 6 In deine Hand befehle ich meinen Geist; du hast mich erlöst, HERR, du treuer Gott! 7 Ich hasse die, welche trügerische Götzen verehren, und ich, ich vertraue auf den HERRN. 8 Ich will frohlocken und mich freuen an deiner Gnade, denn du hast mein Elend angesehen, du hast auf die Nöte meiner Seele geachtet 9 und hast mich nicht ausgeliefert in die Hand des Feindes, sondern hast meine Füße in weiten Raum gestellt. 10 Sei mir gnädig, o HERR, denn mir ist angst; vor Gram sind schwach geworden mein Auge, meine Seele und mein Leib; 11 denn mein Leben ist dahingeschwunden in Kummer und meine Jahre mit Seufzen; meine Kraft ist gebrochen durch meine Schuld, und meine Gebeine sind schwach geworden. 12 Vor all meinen Feinden bin ich zum Hohn geworden, meinen Nachbarn allermeist, und ein Schrecken meinen Bekannten; die mich auf der Gasse sehen, fliehen vor mir. 13 Ich bin in Vergessenheit geraten, aus dem Sinn gekommen wie ein Toter; ich bin geworden wie ein zertrümmertes Gefäß. 14 Denn ich habe die Verleumdung vieler gehört — Schrecken ringsum! —, als sie sich miteinander berieten gegen mich; sie trachten danach, mir das Leben zu nehmen. 15 Aber ich vertraue auf dich, o HERR; ich sage: Du bist mein Gott! 16 In deiner Hand steht meine Zeit; rette mich aus der Hand meiner Feinde und von meinen Verfolgern! 17 Lass dein Angesicht leuchten über deinem Knecht; rette mich durch deine Gnade! 18 HERR, lass mich nicht zuschanden werden, denn ich rufe dich an! Zuschanden werden sollen die Gottlosen, verstummen im Totenreich! 19 Die Lügenlippen sollen zum Schweigen gebracht werden, die frech reden gegen den Gerechten mit Hochmut und Verachtung! 20 Wie groß ist deine Güte, die du denen bewahrst, die dich fürchten, und die du an denen erzeigst, die bei dir Zuflucht suchen angesichts der Menschenkinder. 21 Du verbirgst sie im Schutz deines Angesichts* vor den Verschwörungen der Menschen; du verbirgst sie in einer Hütte vor dem Gezänk der Zungen. 22 Gelobt sei der HERR, denn er hat mir seine Gnade wunderbar erwiesen in einer festen Stadt! 23 Ich hatte zwar in meiner Bestürzung gesagt: »Ich bin verstoßen von deinen Augen!« Doch du hast die Stimme meines Flehens gehört, als ich zu dir schrie. 24 Liebt den HERRN, alle seine Frommen! Der HERR bewahrt die Treuen, und er vergilt reichlich dem, der hochmütig handelt. 25 Seid stark, und euer Herz fasse Mut, ihr alle, die ihr auf den HERRN harrt!

Psalm 31 | Библия, ревизирано издание Schlachter 2000

Молитва на скърбящия праведник

(По слав. 30.)