1Тогава Давид изговори пред ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саул:2ГОСПОД е скала моя, крепост моя и Избавител мой.3Бог е моя канара, на Когото се надявам. Щит мой и рог на избавлението ми. Висока моя кула е и прибежище ми е. Спасител мой е. Ти ме избавяш от насилие.4Ще призова ГОСПОДА, Който е достохвален; така ще бъда избавен от неприятелите си.5Защото вълните на смъртта ме окръжиха, порои от беззакония ме уплашиха;6връзките на ада ме обвиха, примките на смъртта ме застигнаха.7В утеснението си призовах ГОСПОДА и към моя Бог извиках; и от храма Си Той чу гласа ми и викът ми стигна до ушите Му.8Тогава се поклати и се потресе земята. Основите на небето се разлюляха и потрепериха, защото Той се разгневи.9Дим се издигаше от ноздрите Му и поглъщащ огън – от устата Му; въглени се разпалиха от Него.10Той сведе небето и слезе, и мрак беше под краката Му.11Възседна на херувими и летя, и се яви на крилата на вятъра.12Положи за скиния около Себе Си тъмнината, събраните води, гъстите въздушни облаци.13От светкавиците пред Него огнени въглени се разпалиха.14Гръмна ГОСПОД от небето, Всевишният даде гласа Си.15Изстреля стрели и ги разпръсна, светкавици – и ги смути.16Тогава се видяха морските дълбини, откриха се основите на света от изобличението на ГОСПОДА, от диханието на ноздрите Му.17Прати от височината, взе ме, извлече ме от големи води.18Избави ме от силния ми неприятел, от онези, които ме мразеха, защото бяха по-силни от мене.19Стигнаха ме в деня на бедствието ми; но ГОСПОД ми стана опора.20И ме изведе нашироко, избави ме, защото има благоволение към мене.21ГОСПОД ми въздаде според правдата ми; според чистотата на ръцете ми ме възнагради.22Защото съм опазил пътищата ГОСПОДНИ и не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.23Защото всичките Му закони са били пред мен; и от наредбите Му не съм се отдалечил.24Непорочен бях пред Него и се опазих от беззаконието си.25Затова ГОСПОД ми въздаде според правдата ми, според чистотата ми пред очите Му.26Към милостивия, ГОСПОДИ, милостив ще се явиш, към непорочния непорочен ще се явиш,27към чистия чист ще се явиш, а към развратния противен ще се явиш.28Оскърбен народ Ти ще спасиш; а горделивите с поглед ще смириш.29Защото Ти, ГОСПОДИ, си светилник мой; и ГОСПОД ще озари тъмнината ми.30Защото чрез Тебе разбивам войска; чрез Бога мой прескачам стена.31Колкото до Бога, Неговият път е съвършен. Словото на ГОСПОДА е опитано. Той е щит на всички, които се уповават на Него.32Защото кой е Бог освен ГОСПОД? И кой е канара освен нашия Бог?33Бог е силната ми крепост и прави съвършен пътя ми;34прави краката ми като краката на елените и ме поставя на високите места.35Учи ръцете ми да воюват, така че мишците ми опъват меден лък.36Ти си ми дал и щита на избавлението Си; и Твоята благост ме е направила велик.37Ти си разширил стъпките ми под мен; и краката ми не се подхлъзнаха.38Гоних неприятелите си и ги изтребих, и не се върнах, докато не ги довърших.39Довърших ги, стрих ги и не можаха да се повдигнат, а паднаха под краката ми.40Защото си ме препасал със сила за бой; повалил си под мене въставащите против мене.41Направил Си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, за да изтребя онези, които ме мразят.42Погледнаха, но нямаше избавител – към ГОСПОДА, но не ги послуша.43Тогава ги стрих като земния прах, сгазих ги, както калта на пътищата, и ги стъпках.44Ти си ме избавил и от бунта на народа ми. Поставил си ме глава на народите. Народ, който не познавах, ми слугува.45Чужденците ми се покориха; щом чуха за мене, те ме послушаха.46Чужденците отслабнаха и разтреперани излязоха от местата, където се бяха затворили.47Жив е ГОСПОД и благословена да бъде Канарата ми. Да се възвиси Бог, моята спасителна скала,48Бог, Който отмъщава за мен и покорява племена под мене,49Който ме извежда изсред неприятелите ми. Да! Възвисяваш ме над въставащите против мен, избавяш ме от насилника.50Затова ще Те хваля, ГОСПОДИ, между народите и на името Ти ще пея.51Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си и показваш милосърдие към помазаника Си, към Давид и потомството му довека.
Segond 21
Cantique de délivrance de David
1David adressa les paroles de ce chant à l'Eternel après qu'il l'eut délivré de tous ses ennemis et de Saül.2Il dit: «L'Eternel est mon rocher, ma forteresse, mon libérateur.3Dieu est mon rocher où je trouve un abri, mon bouclier et la force qui me sauve, mon rempart et mon refuge. Mon Sauveur, tu me garantis de la violence.4Loué soit l'Eternel! Je crie à lui et je suis délivré de mes ennemis.5»Oui, les flots de la mort m'avaient enserré, et les torrents dévastateurs m'avaient épouvanté.6Les liens du séjour des morts m'avaient entouré, les pièges de la mort m'avaient surpris.7»Dans ma détresse, j'ai fait appel à l'Eternel, j'ai appelé mon Dieu; de son palais, il a entendu ma voix, mon cri est parvenu à ses oreilles.8La terre a été ébranlée, elle a tremblé, les fondements du ciel ont vacillé, ils ont été ébranlés, parce qu'il était irrité.9Une fumée s'élevait de ses narines et un feu dévorant sortait de sa bouche, avec des charbons embrasés.10»Il a incliné le ciel et il est descendu, une épaisse nuée sous ses pieds.11Il était monté sur un chérubin et il volait, il apparaissait monté sur les ailes du vent.12Il faisait des ténèbres une tente autour de lui, c'était un amas d'eau, de sombres nuages.13Une lumière éclatante le précédait, d'où provenaient tout brûlants des charbons de feu.14»L'Eternel a tonné du haut du ciel, le Très-Haut a fait retentir sa voix.15Il a lancé des flèches et dispersé mes ennemis, il a lancé des éclairs et les a mis en déroute.16»Le fond de la mer est apparu, les fondements du monde ont été découverts à la menace de l'Eternel, au souffle de ses narines.17Il est intervenu d'en haut, il m'a pris, il m'a retiré des grandes eaux.18Il m'a délivré de mon adversaire puissant, de mes ennemis qui étaient plus forts que moi.19»Ils m'avaient surpris lorsque j'étais dans la détresse, mais l'Eternel a été mon appui.20Il m'a mis au large, il m'a sauvé, parce qu'il m'aime.21»L'Eternel m'a récompensé de ma justice, il m'a traité conformément à la pureté de mes mains,22car j'ai suivi les voies de l'Eternel et je n'ai pas été coupable envers mon Dieu.23Toutes ses règles ont été devant moi et je ne me suis pas écarté de ses prescriptions.24J'ai été intègre envers lui et je me suis tenu en garde contre mon péché.25Alors l'Eternel m'a traité conformément à ma justice, à la pureté qu'il a vue chez moi.26»Avec celui qui est fidèle tu te montres fidèle, avec l'homme intègre tu agis avec intégrité,27avec celui qui est pur tu te montres pur, et avec l'homme faux tu te montres habile.28Tu sauves le peuple qui s'humilie, et tu abaisses ton regard sur les orgueilleux.29Oui, tu es ma lumière, Eternel! L'Eternel éclaire mes ténèbres.30»Avec toi je me précipite sur une troupe tout armée, avec mon Dieu je franchis une muraille.31Les voies de Dieu sont droites, la parole de l'Eternel est pure; il est un bouclier pour tous ceux qui se confient en lui.32»Qui est Dieu en dehors de l'Eternel, et qui est un rocher, sinon notre Dieu?33C'est Dieu qui est ma puissante forteresse et qui me conduit dans une voie droite.34Il rend mes pieds aussi agiles que ceux des biches, et il me fait tenir debout sur les hauteurs.35Il exerce mes mains au combat et mes bras tendent l'arc en bronze.36»Tu me donnes le bouclier de ton salut, et je deviens grand par ta bonté.37Tu élargis le chemin sous mes pas, et mes pieds ne trébuchent pas.38Je poursuis mes ennemis et je les détruis, je ne reviens pas avant de les avoir exterminés.39Je les frappe, je les brise, et ils ne se relèvent plus, ils tombent sous mes pieds.40Tu me donnes de la force pour le combat, tu fais plier sous moi mes adversaires.41Tu mets mes ennemis en fuite devant moi, et je réduis au silence ceux qui me détestent.42Ils regardent autour d'eux, et personne pour les sauver! Ils crient à l'Eternel, et il ne leur répond pas!43Je les réduis en miettes, je les rends pareils à la poussière de la terre, je les écrase, je les piétine comme la boue des rues.44»Tu me délivres des révoltes de mon peuple; tu me gardes à la tête des nations; un peuple que je ne connaissais pas m'est soumis.45Les étrangers me flattent, ils m'obéissent au premier ordre.46Les étrangers perdent courage, ils sortent en tremblant de leurs forteresses.47»L'Eternel est vivant! Béni soit mon rocher! Que l'on dise la grandeur de Dieu, le rocher de mon salut!48C'est le Dieu qui m'accorde la vengeance, qui m'asservit les peuples,49qui me fait échapper à mes ennemis! »Tu m'élèves au-dessus de mes adversaires, tu me sauves de l'homme violent.50C'est pourquoi je te louerai parmi les nations, Eternel, et je chanterai à la gloire de ton nom.*51»Il accorde de grandes délivrances à son roi, il agit avec bonté envers celui qu'il a désigné par onction, envers David et sa descendance, pour toujours.»
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.