1И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух.2Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.3Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,4за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.5Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното.6Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир.7Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;8и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога.9Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.10Обаче ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.11И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас.12И така, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, за да живеем плътски.13Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете.14Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.15Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете* в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!16Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.17И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него.
Надеждата за спасение
18Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас.19Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове.20Понеже творението беше подчинено на немощ* не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини,21с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.22Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега.23И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло.24Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?25Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.26Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания;27а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.28Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.29Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;30а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.
Силата на Божията любов
31И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?32Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?33Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?34Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас?35Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?36Както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за клане.“37Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.38Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще,39нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.
Segond 21
La vie animée par l'Esprit
1Il n'y a donc maintenant aucune condamnation pour ceux qui sont en Jésus-Christ, [qui ne vivent pas conformément à leur nature propre mais conformément à l'Esprit].2En effet, la loi de l'Esprit qui donne la vie en Jésus-Christ m'a libéré de la loi du péché et de la mort,3car ce qui était impossible à la loi parce que la nature humaine la rendait impuissante, Dieu l'a fait: il a condamné le péché dans la nature humaine en envoyant à cause du péché son propre Fils dans une nature semblable à celle de l'homme pécheur.4Ainsi, la justice réclamée par la loi est accomplie en nous qui vivons non conformément à notre nature propre mais conformément à l'Esprit.5En effet, ceux qui se conforment à leur nature propre se préoccupent des réalités de la nature humaine, tandis que ceux qui se conforment à l'Esprit sont préoccupés par ce qui est de l'Esprit.6De fait, la nature humaine tend vers la mort, tandis que l'Esprit tend vers la vie et la paix.7En effet, la nature humaine tend à la révolte contre Dieu, parce qu'elle ne se soumet pas à la loi de Dieu et qu'elle n'en est même pas capable.8Or, ceux qui sont animés par leur nature propre ne peuvent pas plaire à Dieu.9Quant à vous, vous n'êtes pas animés par votre nature propre mais par l'Esprit, si du moins l'Esprit de Dieu habite en vous. Si quelqu'un n'a pas l'Esprit de Christ, il ne lui appartient pas.10Et si Christ est en vous, votre corps, il est vrai, est mort à cause du péché, mais votre esprit est vie à cause de la justice.11Et si l'Esprit de celui qui a ressuscité Jésus habite en vous, celui qui a ressuscité Christ rendra aussi la vie à votre corps mortel par son Esprit qui habite en vous.12Ainsi donc, frères et sœurs, nous avons une dette, mais pas envers notre nature propre pour nous conformer à ses exigences.13Si vous vivez en vous conformant à votre nature propre, vous allez mourir, mais si par l'Esprit vous faites mourir les manières d'agir du corps, vous vivrez.14En effet, tous ceux qui sont conduits par l'Esprit de Dieu sont fils de Dieu.15Et vous n'avez pas reçu un esprit d'esclavage pour être encore dans la crainte, mais vous avez reçu un Esprit d'adoption, par lequel nous crions: «Abba! Père!»16L'Esprit lui-même rend témoignage à notre esprit que nous sommes enfants de Dieu.17Or, si nous sommes enfants, nous sommes aussi héritiers: héritiers de Dieu et cohéritiers de Christ, si toutefois nous souffrons avec lui afin de prendre aussi part à sa gloire.18J'estime que les souffrances du moment présent ne sont pas dignes d'être comparées à la gloire qui va être révélée pour nous.19De fait, la création attend avec un ardent désir la révélation des fils de Dieu.20En effet, la création a été soumise à l'inconsistance, non de son propre gré, mais à cause de celui qui l'y a soumise*.21Toutefois, elle a l'espérance d'être elle aussi libérée de l'esclavage de la corruption pour prendre part à la glorieuse liberté des enfants de Dieu.22Or nous savons que, jusqu'à maintenant, la création tout entière soupire et souffre les douleurs de l'accouchement.23Et ce n'est pas elle seule qui soupire, mais nous aussi, qui avons pourtant dans l'Esprit un avant-goût de cet avenir, nous soupirons en nous-mêmes en attendant l'adoption, la libération de notre corps.24En effet, c'est en espérance que nous avons été sauvés. Or l'espérance qu'on voit n'est plus de l'espérance: ce que l'on voit, peut-on l'espérer encore?25Mais si nous espérons ce que nous ne voyons pas, nous l'attendons avec persévérance.26De même l'Esprit aussi nous vient en aide dans notre faiblesse. En effet, nous ne savons pas ce qu'il convient de demander dans nos prières, mais l'Esprit lui-même intercède [pour nous] par des soupirs que les mots ne peuvent exprimer.27Et Dieu qui examine les cœurs sait quelle est la pensée de l'Esprit, parce que c'est en accord avec lui qu'il intercède en faveur des saints*.28Du reste, nous savons que tout contribue au bien de ceux qui aiment Dieu, de ceux qui sont appelés conformément à son plan.29En effet, ceux qu'il a connus d'avance, il les a aussi prédestinés à devenir conformes à l'image de son Fils, afin que celui-ci soit le premier-né d'un grand nombre de frères.30Ceux qu'il a prédestinés, il les a aussi appelés; ceux qu'il a appelés, il les a aussi déclarés justes; et ceux qu'il a déclarés justes, il leur a aussi accordé la gloire.31Que dirons-nous donc de plus? Si Dieu est pour nous, qui sera contre nous?32Lui qui n'a pas épargné son propre Fils mais l'a donné pour nous tous, comment ne nous accorderait-il pas aussi tout avec lui?33Qui accusera ceux que Dieu a choisis? C'est Dieu qui les déclare justes!34Qui les condamnera? [Jésus-]Christ est mort, bien plus, il est ressuscité, il est à la droite de Dieu et il intercède pour nous!35Qui nous séparera de l'amour de Christ? Serait-ce la détresse, l'angoisse, la persécution, la faim, le dénuement, le danger ou l'épée?36De fait, il est écrit: C'est à cause de toi qu'on nous met à mort à longueur de journée, qu'on nous considère comme des brebis destinées à la boucherie.*37Au contraire, dans tout cela nous sommes plus que vainqueurs grâce à celui qui nous a aimés.38En effet, j'ai l'assurance que ni la mort ni la vie, ni les anges ni les dominations, ni le présent ni l'avenir, ni les puissances,39ni la hauteur, ni la profondeur, ni aucune autre créature ne pourra nous séparer de l'amour de Dieu manifesté en Jésus-Christ notre Seigneur.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.