Psalm 42 | Библия, ревизирано издание

Печал и утеха за благочестивия

(По слав. 41.)

1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове*. Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже. 2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога? 3 Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог? 4 Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това – как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше. 5 Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му. 6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; затова си спомням за Теб от земята на Йордан и на планините Ермон, от гората Мисар. 7 Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене; 8 но пак денем ГОСПОД ще заръча за мене милостта Си и нощем песента Му ще бъде с мен и молитвата към Бога на живота ми. 9 Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля? 10 Като че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог? 11 Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.

Segond 21

L'espérance en Dieu

1 Au chef de chœur. Cantique des descendants de Koré. 2 Comme une biche soupire après des cours d'eau, ainsi mon âme soupire après toi, ô Dieu! 3 Mon âme a soif de Dieu, du Dieu vivant. Quand donc pourrai-je me présenter devant Dieu? 4 Mes larmes sont ma nourriture jour et nuit, car on me dit sans cesse: «Où est ton Dieu?» 5 Je me rappelle avec émotion l'époque où je marchais entouré de la foule, où j'avançais à sa tête vers la maison de Dieu, au milieu des cris de joie et de reconnaissance d'une multitude en fête. 6 Pourquoi être abattue, mon âme, et gémir en moi? Espère en Dieu, car je le louerai encore! Il est mon salut et mon Dieu. 7 Mon âme est abattue en moi; aussi, c'est à toi que je pense depuis le pays du Jourdain, depuis l'Hermon, depuis le mont Mitsear. 8 L'abîme appelle un autre abîme au fracas de tes cascades, toutes tes vagues et tous tes flots passent sur moi. 9 Le jour, l'Eternel m'accordait sa grâce; la nuit, je chantais ses louanges, j'adressais ma prière au Dieu de ma vie. 10 Je dis à Dieu, mon rocher: «Pourquoi m'as-tu oublié? Pourquoi dois-je marcher dans la tristesse, sous l'oppression de l'ennemi?» 11 Mes os se brisent quand mes persécuteurs m'insultent et me disent sans cesse: «Où est ton Dieu?» 12 Pourquoi être abattue, mon âme, et pourquoi gémir en moi? Espère en Dieu, car je le louerai encore! Il est mon salut et mon Dieu.

Psalm 42 | Библия, ревизирано издание Segond 21

Печал и утеха за благочестивия

(По слав. 41.)

L'espérance en Dieu