1(По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;2на върбите сред него окачихме арфите си.3Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.4Как да пеем песента ГОСПОДНЯ в чужда земя?5Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!6Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.7Помни, ГОСПОДИ, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!8Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!9Блазе на онзи, който хване и разбие в камък малките ти деца!
Segond 21
Souffrance des exilés
1Sur les bords des fleuves de Babylone, nous étions assis et nous pleurions en nous souvenant de Sion.2Nous avions suspendu nos harpes aux saules du voisinage.3Là, ceux qui nous avaient déportés nous demandaient des chants, nos oppresseurs nous demandaient de la joie: «Chantez-nous quelques-uns des chants de Sion!»4Comment chanterions-nous les chants de l'Eternel sur une terre étrangère?5Si je t'oublie, Jérusalem, que ma main droite m'oublie!6Que ma langue reste collée à mon palais, si je ne me souviens plus de toi, si je ne place pas Jérusalem au-dessus de toutes mes joies!7Eternel, souviens-toi des Edomites! Le jour de la prise de Jérusalem, ils disaient: «Rasez-la, rasez-la jusqu'aux fondations!»8Toi, ville de Babylone, tu seras dévastée. Heureux celui qui te rendra le mal que tu nous as fait!9Heureux celui qui prendra tes enfants pour les écraser contre un rocher!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.