Matthäus 26 | Библия, ревизирано издание

Заговорът за убийството на Исус Христос

1 Когато Исус свърши тези думи, каза на учениците Си: 2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. 3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, 4 и се наговаряха как да уловят Исус с измама и да Го убият; 5 но си казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

Помазването на Исус Христос във Витания

6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, 7 до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, докато Той седеше на трапезата. 8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, като казваха: Защо се прахоса това? 9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите. 10 Като забеляза това, Исус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши добро дело за Мене. 11 Защото сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не винаги съм между вас. 12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, направи го, за да Ме приготви за погребение. 13 Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи.

Предателството на Юда

14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: 15 Какво ще ми дадете, за да ви Го предам? И те му определиха награда от тридесет сребърника. 16 И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.

Тайната вечеря

17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш Пасхата? 18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си. 19 И учениците направиха, както им заръча Исус, и приготвиха Пасхата. 20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. 21 И докато ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 А те, много наскърбени, започнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 Той отговори: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. 24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. 25 А Юда, който Го предаде, попита: Да не съм аз, Учителю? Исус му отвърна: Ти каза. 26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте – това е Моето тяло. 27 Взе и чашата и като благодари на Бога, даде им и каза: Пийте от нея всички! 28 Защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за прощаване на греховете. 29 Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. 30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

Исус предсказва отричането на Петър

31 Тогава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат.“ 32 А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. 33 А Петър Му отговори: Дори и всички да се съблазнят поради Теб, аз никога няма да се съблазня. 34 Исус Му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. 35 Петър Му каза: Дори ако се наложи да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички други ученици.

В Гетсиманската градина

36 Тогава Исус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Поседете тук, докато отида там да се помоля. 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. 38 Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мен. 39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, като казваше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. 40 Дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Не можахте ли поне един час да бдите с Мене? 41 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. 42 Пак отиде втори път и се помоли, като каза: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля. 43 И като дойде, пак ги намери заспали; защото очите им бяха натежали. 44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи. 45 Тогава дойде при учениците и им каза: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 46 Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава.

Залавянето на Исус

47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество, с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини. 48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, като каза: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49 И веднага се приближи до Исус и каза: Здравей, Учителю! И Го целуна. 50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, направи го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исус и Го хванаха. 51 И, ето, един от тези, които бяха с Исус, протегна ръка, измъкна ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отсече ухото му. 52 Тогава Исус му каза: Върни ножа си на мястото му, защото всички, които посягат към ножа, от нож ще загинат. 53 Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? 54 Но тогава как биха се сбъднали Писанията, според които трябва да стане така? 55 В същия час Исус каза на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и тояги да Ме хванете? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте. 56 Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

Исус Христос на съд пред Синедриона

57 А тези, които бяха хванали Исус, Го заведоха у първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. 58 А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края. 59 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт; 60 обаче не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама и казаха: 61 Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. 62 Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе? 63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син? 64 Исус му отговори: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния* и идващ на небесните облаци. 65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? 66 А в отговор казаха: Заслужава смъртно наказание. 67 Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха: 68 Познай, Христе, кой Те удари?

Отричането на Петър

69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исус Галилеянина. 70 А той се отрече пред всички, като каза: Не разбирам какво говориш. 71 И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исус Назарянина. 72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава. 74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И на часа петелът пропя. 75 И Петър си спомни думите на Исус, Който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе навън и плака горко.

Segond 21

Complot contre Jésus

1 Lorsque Jésus eut fini de donner toutes ces instructions, il dit à ses disciples: 2 «Vous savez que la Pâque* a lieu dans deux jours et que le Fils de l'homme sera arrêté pour être crucifié.» 3 Alors les chefs des prêtres, [les spécialistes de la loi] et les anciens du peuple se réunirent dans la cour du grand-prêtre, appelé Caïphe, 4 et ils décidèrent d'arrêter Jésus par ruse et de le faire mourir. 5 Cependant, ils se dirent: «Que ce ne soit pas pendant la fête, afin qu'il n'y ait pas d'agitation parmi le peuple.»

Une femme verse du parfum sur Jésus

6 Comme Jésus était à Béthanie, dans la maison de Simon le lépreux, 7 une femme s'approcha de lui avec un vase qui contenait un parfum de grande valeur. Pendant qu'il était à table, elle versa le parfum sur sa tête. 8 A cette vue, les disciples s'indignèrent et dirent: «A quoi bon un tel gaspillage? 9 On aurait pu vendre ce parfum très cher et donner l'argent aux pauvres.» 10 Le sachant, Jésus leur dit: «Pourquoi faites-vous de la peine à cette femme? Elle a accompli une bonne action envers moi. 11 En effet, vous avez toujours des pauvres avec vous, mais vous ne m'aurez pas toujours. 12 En versant ce parfum sur mon corps, elle l'a fait pour mon ensevelissement. 13 Je vous le dis en vérité, partout où cette bonne nouvelle sera proclamée, dans le monde entier, on racontera aussi en souvenir de cette femme ce qu'elle a fait.» 14 Alors l'un des douze, appelé Judas l'Iscariot, alla vers les chefs des prêtres 15 et dit: «Que voulez-vous me donner pour que je vous livre Jésus?» Ils lui payèrent 30 pièces d'argent. 16 Dès ce moment, il se mit à chercher une occasion favorable pour trahir Jésus.

Institution de la cène

17 Le premier jour des pains sans levain, les disciples s'adressèrent à Jésus pour lui dire: «Où veux-tu que nous te préparions le repas de la Pâque?» 18 Il répondit: «Allez à la ville chez un tel et vous lui direz: ‘Le maître dit: Mon heure est proche. Je célébrerai la Pâque chez toi avec mes disciples.’» 19 Les disciples firent ce que Jésus leur avait ordonné et préparèrent la Pâque. 20 Le soir venu, il se mit à table avec les douze. 21 Pendant qu'ils mangeaient, il dit: «Je vous le dis en vérité, l'un de vous me trahira.» 22 Ils furent profondément attristés et chacun se mit à lui dire: «Est-ce moi, Seigneur?» 23 Il répondit: «Celui qui a mis la main dans le plat avec moi, c'est celui qui me trahira. 24 Le Fils de l'homme s'en va, conformément à ce qui est écrit à son sujet, mais malheur à l'homme par qui le Fils de l'homme est trahi! Mieux vaudrait pour cet homme qu'il ne soit pas né.» 25 Judas, celui qui le trahissait, prit la parole et dit: «Est-ce moi, maître?» Jésus lui répondit: «Tu le dis.» 26 Pendant qu'ils mangeaient, Jésus prit du pain et prononça la prière de bénédiction, puis il le rompit et le donna aux disciples en disant: «Prenez, mangez, ceci est mon corps.» 27 Il prit ensuite une coupe et remercia Dieu, puis il la leur donna en disant: «Buvez-en tous, 28 car ceci est mon sang, le sang de la [nouvelle] alliance, qui est versé pour beaucoup, pour le pardon des péchés. 29 Je vous le dis, je ne boirai plus désormais de ce fruit de la vigne, jusqu'au jour où je le boirai nouveau avec vous dans le royaume de mon Père.» 30 Après avoir chanté les psaumes, ils se rendirent au mont des Oliviers. 31 Alors Jésus leur dit: «Vous trébucherez tous, cette nuit, à cause de moi, car il est écrit: Je frapperai le berger et les brebis du troupeau seront dispersées.* 32 Mais, après ma résurrection, je vous précéderai en Galilée.» 33 Pierre prit la parole et lui dit: «Même si tous trébuchent à cause de toi, ce ne sera jamais mon cas.» 34 Jésus lui dit: «Je te le dis en vérité, cette nuit même, avant que le coq chante, trois fois tu me renieras.» 35 Pierre lui répondit: «Même s'il me faut mourir avec toi, je ne te renierai pas.» Et tous les disciples dirent la même chose.

Arrestation de Jésus

36 Là-dessus, Jésus se rendit avec eux dans un endroit appelé Gethsémané et il dit aux disciples: «Asseyez-vous [ici] pendant que je m'éloignerai pour prier.» 37 Il prit avec lui Pierre et les deux fils de Zébédée et il commença à être saisi de tristesse et d'angoisse. 38 Il leur dit alors: «Mon âme est triste à en mourir. Restez ici, éveillés avec moi.» 39 Puis il avança de quelques pas, se jeta le visage contre terre et fit cette prière: «Mon Père, si cela est possible, que cette coupe s'éloigne de moi! Toutefois, non pas ce que je veux, mais ce que tu veux.» 40 Il revint vers les disciples, qu'il trouva endormis, et dit à Pierre: «Vous n'avez donc pas pu rester éveillés une seule heure avec moi! 41 Restez vigilants et priez pour ne pas céder à la tentation. L'esprit est bien disposé, mais par nature l'homme est faible.» 42 Il s'éloigna une deuxième fois et fit cette prière: «Mon Père, s'il n'est pas possible que cette coupe s'éloigne [de moi] sans que je la boive, que ta volonté soit faite!» 43 Il revint et les trouva encore endormis, car ils avaient les paupières lourdes. 44 Il les quitta, s'éloigna de nouveau et pria pour la troisième fois, répétant les mêmes paroles. 45 Puis il revint vers ses disciples et leur dit: «Vous dormez maintenant et vous vous reposez! Voici, l'heure est proche et le Fils de l'homme est livré entre les mains des pécheurs. 46 Levez-vous, allons-y! Celui qui me trahit s'approche.» 47 Il parlait encore quand Judas, l'un des douze, arriva avec une foule nombreuse armée d'épées et de bâtons, envoyée par les chefs des prêtres et par les anciens du peuple. 48 Celui qui le trahissait leur avait donné ce signe: «L'homme auquel je donnerai un baiser, c'est lui. Arrêtez-le!» 49 Aussitôt, il s'approcha de Jésus en disant: «Salut, maître!», et il l'embrassa. 50 Jésus lui dit: «Mon ami, ce que tu es venu faire, fais-le.» Alors ces gens s'avancèrent, mirent la main sur Jésus et l'arrêtèrent. 51 Un de ceux qui étaient avec Jésus mit la main sur son épée et la tira; il frappa le serviteur du grand-prêtre et lui emporta l'oreille. 52 Alors Jésus lui dit: «Remets ton épée à sa place, car tous ceux qui prendront l'épée mourront par l'épée. 53 Penses-tu que je ne puisse pas faire appel à mon Père, qui me donnerait à l'instant plus de douze légions d'anges? 54 Comment donc s'accompliraient les Ecritures, d'après lesquelles cela doit se passer ainsi?» 55 A ce moment, Jésus dit à la foule: «Vous êtes venus vous emparer de moi avec des épées et des bâtons, comme pour un brigand. J'étais tous les jours assis [parmi vous], enseignant dans le temple, et vous ne m'avez pas arrêté. 56 Mais tout cela est arrivé afin que les écrits des prophètes soient accomplis.» Alors tous les disciples l'abandonnèrent et prirent la fuite.

Jésus devant le conseil juif

57 Ceux qui avaient arrêté Jésus l'emmenèrent chez le grand-prêtre Caïphe, où les spécialistes de la loi et les anciens étaient rassemblés. 58 Pierre le suivit de loin jusqu'à la cour du grand-prêtre, y entra et s'assit avec les serviteurs pour voir comment cela finirait. 59 Les chefs des prêtres, [les anciens] et tout le sanhédrin* cherchaient un faux témoignage contre Jésus afin de le faire mourir, 60 mais ils n'en trouvèrent pas, quoique beaucoup de faux témoins se soient présentés. Enfin, il en vint deux qui dirent: 61 «Celui-ci a dit: ‘Je peux détruire le temple de Dieu et le reconstruire en trois jours.’» 62 Le grand-prêtre se leva et lui dit: «Ne réponds-tu rien? Pourquoi ces hommes témoignent-ils contre toi?» 63 Mais Jésus gardait le silence. Le grand-prêtre [prit la parole et] lui dit: «Je t'adjure, par le Dieu vivant, de nous dire si tu es le Messie, le Fils de Dieu.» 64 Jésus lui répondit: «Tu le dis. De plus, je vous le déclare, vous verrez désormais le Fils de l'homme assis à la droite du Tout-Puissant et venant sur les nuées du ciel*.» 65 Alors le grand-prêtre déchira ses vêtements en disant: «Il a blasphémé! Qu'avons-nous encore besoin de témoins? Vous venez d'entendre son blasphème. 66 Qu'en pensez-vous?» Ils répondirent: «Il mérite la mort.» 67 Là-dessus, ils lui crachèrent au visage et le frappèrent à coups de poing; certains lui donnaient des gifles en disant: 68 «Christ, prophétise-nous qui t'a frappé!» 69 Or Pierre était assis dehors dans la cour. Une servante s'approcha de lui et dit: «Toi aussi, tu étais avec Jésus le Galiléen.» 70 Mais il le nia devant tous en disant: «Je ne sais pas ce que tu veux dire.» 71 Comme il se dirigeait vers la porte, une autre servante le vit et dit à ceux qui se trouvaient là: «Cet homme [aussi] était avec Jésus de Nazareth.» 72 Il le nia de nouveau, avec serment: «Je ne connais pas cet homme.» 73 Peu après, ceux qui étaient là s'approchèrent et dirent à Pierre: «Certainement, toi aussi tu fais partie de ces gens-là, car ton langage te fait reconnaître.» 74 Alors il se mit à jurer en lançant des malédictions: «Je ne connais pas cet homme.» Aussitôt un coq chanta. 75 Pierre se souvint alors de ce que Jésus [lui] avait dit: «Avant que le coq chante, tu me renieras trois fois.» Il sortit et pleura amèrement.

Matthäus 26 | Библия, ревизирано издание Segond 21