1(По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;2на върбите сред него окачихме арфите си.3Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.4Как да пеем песента ГОСПОДНЯ в чужда земя?5Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!6Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.7Помни, ГОСПОДИ, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!8Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!9Блазе на онзи, който хване и разбие в камък малките ти деца!
Lutherbibel 2017
Klage der Gefangenen zu Babel
1An den Wassern zu Babel saßen wir und weinten, wenn wir an Zion gedachten.2Unsere Harfen hängten wir an die Weiden im Lande.3Denn dort hießen uns singen, die uns gefangen hielten, und in unserm Heulen fröhlich sein: »Singet uns ein Lied von Zion!«4Wie könnten wir des HERRN Lied singen in fremdem Lande?5Vergesse ich dein, Jerusalem, so werde meine Rechte vergessen.6Meine Zunge soll an meinem Gaumen kleben, wenn ich deiner nicht gedenke, wenn ich nicht lasse Jerusalem meine höchste Freude sein.7HERR, vergiss den Söhnen Edom nicht den Tag Jerusalems, / da sie sagten: »Reißt nieder, reißt nieder bis auf den Grund!«8Tochter Babel, du Verwüsterin, wohl dem, der dir vergilt, was du uns getan hast!9Wohl dem, der deine jungen Kinder nimmt und sie am Felsen zerschmettert!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.