1(По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;2на върбите сред него окачихме арфите си.3Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.4Как да пеем песента ГОСПОДНЯ в чужда земя?5Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!6Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.7Помни, ГОСПОДИ, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!8Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!9Блазе на онзи, който хване и разбие в камък малките ти деца!
English Standard Version
How Shall We Sing the Lord’s Song?
1By the waters of Babylon, there we sat down and wept, when we remembered Zion.2On the willows* there we hung up our lyres.3For there our captors required of us songs, and our tormentors, mirth, saying, “Sing us one of the songs of Zion!”4How shall we sing the LORD’s song in a foreign land?5If I forget you, O Jerusalem, let my right hand forget its skill!6Let my tongue stick to the roof of my mouth, if I do not remember you, if I do not set Jerusalem above my highest joy!7Remember, O LORD, against the Edomites the day of Jerusalem, how they said, “Lay it bare, lay it bare, down to its foundations!”8O daughter of Babylon, doomed to be destroyed, blessed shall he be who repays you with what you have done to us!9Blessed shall he be who takes your little ones and dashes them against the rock!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.