Micha 7 | Библия, синодално издание

1 Горко ми! Защото с мене сега е като след обиране летни плодове, като след гроздобер: ни зрънце за ядене, нито зрял плод, какъвто желае душата ми. 2 Няма вече милосърдни по земята, няма правдиви между людете; всички кроят сплетни, за да проливат кръв; всеки туря на брата си примка. 3 Ръцете им са насочени да правят зло; началник иска подаръци, съдия съди за подкуп, а велможи изказват лоши похоти на душата си и изопачават делото. 4 Най-добрият от тях е като трън и справедливият е по-лош от бодлив плет. Денят на Твоите предвестници, Твоето посещение наближава; сега ще ги обхване смущение. 5 Не вярвайте на другар, не се осланяйте на приятел; пред тая, която лежи на твоето лоно, пази се да отваряш твърде устата си. 6 Защото син позори баща си, дъщеря въстава против майка, снаха против свекърва; врагове на човека са неговите домашни. 7 Аз пък ще гледам към Господа, ще се уповавам на Бога на моето спасение: Бог мой ще ме чуе. 8 Не се радвай за мене, моя неприятелко! Макар да съм паднал, но ще стана; макар да съм в мрак, но Господ е светлина за мене. 9 Аз ще пренасям гнева Господен, – защото съм съгрешил пред Него, – докле реши делото ми и извърши съд над мене; тогава Той ще ме изведе на светло, и аз ще видя правдата Му. 10 И ще види това моята неприятелка, и срам ще покрие оная, която ми казваше: „де е Господ, Бог твой?“ Ще се нагледат на нея очите ми, как тя ще бъде тъпкана като кал по улици. 11 В деня, кога се съзидат стените ти, – в тоя ден междата ще се отмести надалеч. 12 В оня ден ще дойдат при тебе от Асирия, от египетските градове и от Египет до река Ефрат, и от море до море и от планина до планина. 13 А тая земя ще бъде пустиня поради вината на жителите и, поради плодовете на делата им. 14 Паси с жезъла Си Твоя народ, овцете на наследието Си, които живеят уединено в гората сред Кармил; да си пасат те във Васан и Галаад, както в стародавни дни! 15 Ще му явя дивни дела – както в дните на твоето излизане от Египетската земя. 16 Ще видят това народите и ще се засрамят при всичката си мощ; ще турят ръка на уста, ушите им ще оглушеят; 17 ще лижат прах като змия, като земни червеи ще изпълзят из своите укрепления; ще се уплашат от Господа, нашия Бог, и ще се убоят от Тебе. 18 Кой Бог е като Тебе, да прощава беззаконие и да не смята престъплението на остатъка на Своето наследие? Той вечно се не гневи, защото обича да се смилява. 19 Той пак ще се смили над нас, ще изглади нашите беззакония. Ти ще хвърлиш всички наши грехове в морските дълбини. 20 Ти ще покажеш вярност към Иакова, милост към Авраама, както си с клетва обещал на отците ни от първите дни.