Daniel 8 | Библия, синодално издание

1 В третата година от царуването на цар Валтасара, аз, Даниил, имах друго видение след онова, що ми се бе явило по-преди. 2 И видях във видението, – и когато видях, аз бях в Суза, столица на Еламската област, – и видях във видението, сякаш да бях при река Улай. 3 Дигнах очи и видях: ето, един овен стои при реката; той имаше два рога, и рогове високи, но единият бе по-висок от другия, и по-високият се издигна отсетне. 4 Видях, как тоя овен бодеше към запад, към север и към юг, и никой звяр не можеше да устои против него, и никой не можеше да се избави от него; той вършеше, що си искаше, и се големееше. 5 Внимателно гледах това и ето, от запад идеше козел, който премина лицето на цялата земя, без да се допира до нея; и тоя козел имаше бележит рог между очите си. 6 Той се впусна върху оня овен, който имаше рог и когото видях да стои при реката, и се хвърли върху му в силната си ярост. 7 И видях, как той, като се приближи до овена, разсвирепя срещу него, порази овена и счупи двата му рога; и на овена сили не стигнаха да устои против него, и той го повали на земята и го стъпка, и нямаше никой, който да избави овена от него. 8 Тогава козелът твърде много се възгордя; но когато той се усили, големият рог се счупи, и на мястото му излязоха четири, обърнати към четирите вятъра небесни. 9 Из единия от тях излезе неголям рог, който нарасна твърде много към юг и към изток, и към прекрасната страна, 10 издигна се до войнството небесно, свали на земята част от това войнство и от звездите и ги стъпка; 11 издигна се дори и над Вожда на това войнство, отне Му всекидневната жертва и поруга мястото на Неговата светиня; 12 и войнството биде предадено заедно с всекидневната жертва поради нечестие; а той, като повали истината върху земята, действуваше и успяваше. 13 И чух един светия да говори, и каза тоя светия някому, който питаше: „колко време обхваща това видение за всекидневната жертва и за опустошителното нечестие, когато светинята и войнството бъдат тъпкани?“ 14 И каза ми: „две хиляди и триста вечери и утрини; и тогава светилището ще се очисти“. 15 И когато аз, Даниил, гледах това видение и търсех значението му, ето, отпреде ми застана сякаш образ на мъж. 16 И чух изсред Улай човешки глас, който извика и рече: „Гаврииле, обясни му това видение!“ 17 И приближи се той до мястото, дето стоях, и когато дойде, аз се ужасих и паднах ничком; и каза ми той: „знай, сине човешки, че видението се отнася към края на времето!“ 18 И когато говореше той с мене, аз лежах без чувства ничком на земята; но той се допря до мене, постави ме на мястото ми 19 и каза: „ето, откривам ти, какво ще бъде в последните дни на гнева; защото това се отнася към края на определеното време. 20 Овенът с двата рога, който ти видя, това са мидийският цар и персийският. 21 А косматият козел е царят на Гърция, а големият рог, що е между очите му, това е първият и цар; 22 той се строши, и вместо него излязоха други четири: това е – четири царства ще се въздигнат из тоя народ, но не с негова сила. 23 А към края на царството им, кога отстъпниците изпълнят мярката на своите беззакония, ще се издигне един цар безсрамен и изкусен в коварство; 24 неговата мощ ще се укрепи, макар и не с неговата сила; той ще върши чудни опустошения и ще успява, ще действува и ще погубва юнаците и народа на светиите; 25 при неговия ум и коварството ще има успех в ръката му; със сърцето си ще се възгордее и всред мир ще погуби мнозина; той ще въстане против Владетеля на владетелите, но ще бъде съкрушен – не с ръка. 26 А видението за вечерта и утринта, за което се каза, е истинско; но ти скрий това видение, защото то се отнася към далечни времена“. 27 И аз, Даниил, изнемогнах и бях болен няколко дни; после станах и взех да се занимавам с царските работи; бях изумен от това видение и не го разбирах.