Psalm 9 | Библия, синодално издание

Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.

1 Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса, 3 ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний. 4 Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице, 5 защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний. 6 Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века. 7 У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им. 8 Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол, 9 и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо. 10 И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена; 11 и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи. 12 Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му, 13 защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите. 14 Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта, 15 за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе. 16 Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им. 17 Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си. 18 Да си идат в ада нечестивците, всички народи, които забравят Бога. 19 Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине. 20 Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице. 21 Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци. 22 Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време? 23 Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят. 24 Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си. 25 В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка“; във всички си помисли дума: „няма Бог!“ 26 Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение; 27 дума в сърце си: „няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи“ 28 Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му – мъчение и пагуба; 29 седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха; 30 причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си; 31 прегъва се, приляга – и сиромасите падат в силните му нокти; 32 дума в сърце си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“ 33 Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати. 34 Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: „Ти няма да търсиш сметка“? 35 Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник. 36 Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие. 37 Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя. 38 Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си, 39 за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.

Schlachter 2000

1 Dem Vorsänger. Auf Muth-Labben. Ein Psalm Davids. 2 Ich will den HERRN loben von ganzem Herzen, ich will alle deine Wunder erzählen. 3 Ich will mich freuen und frohlocken in dir, ich will deinem Namen lobsingen, du Höchster! 4 Als meine Feinde zurückwichen, da strauchelten sie und kamen um vor deinem Angesicht. 5 Denn du hast mein Recht und meine Sache geführt, du sitzt auf dem Thron als ein gerechter Richter! 6 Du hast die Heidenvölker gescholten, den Gesetzlosen umgebracht, ihren Namen ausgelöscht auf immer und ewig. 7 Der Feind — er ist völlig und für immer zertrümmert, und die Städte hast du zerstört; ihr Andenken ist dahin. 8 Aber der HERR thront auf ewig; er hat seinen Thron aufgestellt zum Gericht. 9 Ja, Er wird den Erdkreis richten in Gerechtigkeit und den Völkern das Urteil sprechen, wie es recht ist. 10 Und der HERR wird eine Zuflucht sein dem Unterdrückten, eine Zuflucht in Zeiten der Not. 11 Darum vertrauen auf dich, die deinen Namen kennen; denn du hast nicht verlassen, die dich, HERR, suchen! 12 Lobsingt dem HERRN, der in Zion wohnt, verkündigt seine Taten unter den Völkern! 13 Denn er forscht nach der Blutschuld und denkt daran; er vergisst das Schreien der Elenden nicht. 14 HERR, sei mir gnädig! Sieh, wie ich unterdrückt werde von denen, die mich hassen! Befreie mich aus den Toren des Todes, 15 damit ich all deinen Ruhm erzähle in den Toren der Tochter Zion*, damit ich jauchze über dein Heil! 16 Die Heidenvölker sind versunken in der Grube, die sie gegraben haben; ihr Fuß hat sich gefangen in dem Netz, das sie heimlich stellten. 17 Der HERR hat sich zu erkennen gegeben, hat Gericht gehalten; der Gottlose ist verstrickt in dem Werk seiner Hände! (Saitenspiel — Sela.) 18 Die Gottlosen müssen ins Totenreich hinabfahren, alle Heidenvölker, die Gott vergessen. 19 Denn der Arme wird nicht für immer vergessen; die Hoffnung der Elenden* wird nicht stets vergeblich sein. 20 Steh auf, o HERR, damit der Mensch nicht die Oberhand gewinnt, dass die Heidenvölker gerichtet werden vor deinem Angesicht! 21 O HERR, lege doch Furcht auf sie, damit die Heidenvölker erkennen, dass sie [sterbliche] Menschen sind! (Sela.)

Psalm 9 | Библия, синодално издание Schlachter 2000

Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.