Psalm 30 | Библия, синодално издание

1 Началнику на хора. Псалом Давидов. (В размирно време.) 2 На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя навеки; по Твоята правда избави ме; 3 наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми каменна твърдиня, дом за прибежище, за да ме спасиш, 4 защото Ти си моя каменна планина и моя ограда; заради Твоето име води ме и ме оправяй. 5 Изведи ме от примката, която тайно ми са поставили, защото Ти си моя крепост. 6 В Твоя ръка предавам духа си; Ти си ме избавял, Господи, Боже на истината. 7 Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа. 8 Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост, защото Ти погледна на злочестието ми, узна скръбта на душата ми, 9 и ме не предаде в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място. 10 Помилуй ме, Господи, защото съм в утеснение; от скръб се помрачи окото ми, душата ми и утробата ми. 11 Изнури се от скръб животът ми, и годините ми – от въздишки; от моите грехове изнемощя силата ми, и костите ми изсъхнаха. 12 От всичките си врагове станах за укор дори пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата, бягат от мене. 13 Забравен съм в сърцата като мъртъв; аз съм като разбит съсъд, 14 защото слушам злоречието на мнозина; отвред – ужас, кога се наговарят против мене и замислят да изтръгнат душата ми. 15 Аз пък на Тебе, Господи, се уповавам и казвам: Ти си мой Бог. 16 Дните ми са в Твоя ръка; избави ме от ръцете на враговете ми и от гонителите ми. 17 Яви на Твоя раб светлото Си лице; спаси ме с Твоята милост. 18 Господи, да се не посрамя, задето викам към Тебе; а нечестивите да се посрамят и да млъкнат в ада. 19 Да онемеят лъжливи уста, които говорят зло против праведника с гордост и презрение. 20 Колко много са у Тебе благата, що пазиш за ония, които Ти се боят, и що си приготвил за ония, които се уповават на Тебе пред синовете човешки! 21 Ти ги укриваш под покрива на лицето Си от човешките вълнения, скриваш ги под сянка от нападки на езиците. 22 Благословен е Господ, задето яви към мене Своята чудна милост в укрепения град! 23 В смущението си мислех: отхвърлен съм от Твоите очи; но Ти чу гласа на молитвата ми, когато викнах към Тебе. 24 Обичайте Господа, всички Негови праведници; Господ пази верните и отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво. 25 Дерзайте, и да крепне сърцето ви; дерзайте всички, които се надявате на Господа!

Schlachter 2000

1 Ein Psalm; ein Lied zur Einweihung des Hauses. Von David. 2 Ich will dich erheben, o HERR, denn du hast mich herausgezogen, dass meine Feinde sich nicht freuen durften über mich. 3 HERR, mein Gott, zu dir habe ich geschrien, und du hast mich geheilt. 4 HERR, du hast meine Seele aus dem Totenreich heraufgebracht; du hast mich belebt aus denen, die in die Grube hinabfahren. 5 Lobsingt dem HERRN, ihr seine Getreuen, und preist seinen heiligen Namen! 6 Denn sein Zorn währt einen Augenblick, seine Gnade aber lebenslang; am Abend kehrt das Weinen ein und am Morgen der Jubel. 7 Und ich sprach, als es mir gut ging: »Ich werde ewiglich nicht wanken!« 8 HERR, durch deine Gnade hattest du meinen Berg fest hingestellt; als du aber dein Angesicht verbargst, wurde ich bestürzt. 9 Zu dir, HERR, rief ich; zu dem Herrn flehte ich [um Gnade]: 10 »Wozu ist mein Blut gut, wenn ich in die Grube fahre? Wird dir der Staub danken, wird er deine Treue verkündigen? 11 Höre, o HERR, und sei mir gnädig; HERR, sei du mein Helfer!« 12 Du hast mir meine Klage in einen Reigen verwandelt; du hast mein Trauergewand gelöst und mich mit Freude umgürtet, 13 damit man dir zu Ehren lobsinge und nicht schweige. O HERR, mein Gott, ich will dich ewiglich preisen!

Psalm 30 | Библия, синодално издание Schlachter 2000