Markus 7 | Библия, синодално издание

1 Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Иерусалим, 2 и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги. 3 Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите; 4 и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки. 5 След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб? 6 Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: „тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; 7 ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човечески.“ 8 Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща. 9 И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание. 10 Защото Моисей е казал: „почитай баща си и майка си“, и, „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“. 11 А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, – 12 такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си, 13 като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща. 14 И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте: 15 нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека. 16 Ако някой има уши да слуша, нека слуша! 17 И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата. 18 Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни? 19 Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна. 20 Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека. 21 Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, 22 кражби, користолюбие (обиди) лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. 23 Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека. 24 И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие. 25 Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му; 26 а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря и. 27 Но Иисус и рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. 28 А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата. 29 И каза и: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти. 30 И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря и лежеше на постелката. 31 Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие. 32 И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на него ръка. 33 Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му; 34 и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата, сиреч, отвори се. 35 И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто. 36 И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха. 37 И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.

Segond 21

Le cœur humain

1 Les pharisiens et quelques spécialistes de la loi, venus de Jérusalem, se rassemblèrent auprès de Jésus. 2 Ils virent quelques-uns de ses disciples prendre leur repas avec des mains impures, c'est-à-dire non lavées. 3 – Or, les pharisiens et tous les Juifs ne mangent pas sans s'être lavé soigneusement les mains, conformément à la tradition des anciens. 4 Et quand ils reviennent de la place publique, ils ne mangent pas avant de s'être purifiés. Ils tiennent encore à beaucoup d'autres traditions comme le lavage des coupes, des cruches et des vases de bronze. – 5 Alors les pharisiens et les spécialistes de la loi lui demandèrent: «Pourquoi tes disciples ne suivent-ils pas la tradition des anciens mais prennent-ils au contraire leur repas avec des mains non lavées?» 6 Jésus leur répondit: «Hypocrites, Esaïe a bien prophétisé sur vous, comme il est écrit: Ce peuple m'honore des lèvres, mais son cœur est éloigné de moi. 7 C'est faussement qu'ils m'honorent en donnant des enseignements qui sont des commandements humains.* 8 Vous abandonnez le commandement de Dieu et vous gardez la tradition des hommes [car vous lavez les pots et les coupes et vous faites beaucoup d'autres choses semblables].» 9 Il leur dit encore: «Vous rejetez très bien le commandement de Dieu pour garder votre tradition. 10 En effet, Moïse a dit: Honore ton père et ta mère* et: Celui qui maudira son père ou sa mère sera puni de mort*. 11 Mais d'après vous, si un homme dit à son père ou à sa mère: ‘Ce dont j'aurais pu t'assister est corban, c'est-à-dire une offrande à Dieu’, 12 alors il peut ne plus rien faire pour son père ou pour sa mère. 13 Vous annulez ainsi la parole de Dieu par la tradition que vous avez établie et vous faites beaucoup d'autres choses semblables.» 14 Ensuite, Jésus appela toute la foule et lui dit: «Ecoutez-moi tous et comprenez. 15 Il n'y a rien d'extérieur à l'homme qui puisse le rendre impur en pénétrant en lui, mais c'est ce qui sort de l'homme qui le rend impur. 16 [Si quelqu'un a des oreilles pour entendre, qu'il entende.]» 17 Lorsqu'il fut entré dans la maison, loin de la foule, ses disciples l'interrogèrent sur cette parabole. 18 Il leur dit: «Vous aussi, vous êtes donc sans intelligence? Ne comprenez-vous pas que rien de ce qui, de l'extérieur, entre dans l'homme ne peut le rendre impur? 19 En effet, cela n'entre pas dans son cœur, mais dans son ventre, puis est évacué dans les toilettes.» Il déclarait ainsi que tous les aliments sont purs. 20 Il dit encore: «C'est ce qui sort de l'homme qui le rend impur. 21 En effet, c'est de l'intérieur, c'est du cœur des hommes que sortent les mauvaises pensées, les adultères, l'immoralité sexuelle, les meurtres, 22 les vols, la soif de posséder, les méchancetés, la fraude, la débauche, le regard envieux, la calomnie, l'orgueil, la folie. 23 Toutes ces choses mauvaises sortent du dedans et rendent l'homme impur.»

Jésus et la femme non juive

24 Jésus partit de là et s'en alla dans le territoire de Tyr et de Sidon. Il entra dans une maison, désirant que personne ne le sache, mais il ne put rester caché, 25 car une femme dont la fillette avait un esprit impur entendit parler de lui et vint se jeter à ses pieds. 26 Cette femme était une non-Juive d'origine syro-phénicienne. Elle le pria de chasser le démon hors de sa fille. Jésus lui dit: 27 «Laisse d'abord les enfants se rassasier, car il n'est pas bien de prendre le pain des enfants et de le jeter aux petits chiens.» 28 «Oui, Seigneur, lui répondit-elle, mais les petits chiens, sous la table, mangent les miettes des enfants.» 29 Alors il lui dit: «A cause de cette parole, tu peux t'en aller: le démon est sorti de ta fille.» 30 Et quand elle rentra chez elle, elle trouva l'enfant couchée sur le lit: le démon était sorti. 31 Jésus quitta le territoire de Tyr et revint par Sidon vers le lac de Galilée en traversant la région de la Décapole. 32 On lui amena un sourd qui avait de la difficulté à parler et on le supplia de poser la main sur lui. 33 Il le prit à part loin de la foule, lui mit les doigts dans les oreilles et lui toucha la langue avec sa propre salive. 34 Puis il leva les yeux au ciel, soupira et dit: «Ephphatha» – c'est-à-dire «Ouvre-toi». 35 Aussitôt ses oreilles s'ouvrirent, sa langue se délia et il se mit à parler correctement. 36 Jésus leur recommanda de n'en parler à personne, mais plus il le leur recommandait, plus ils le proclamaient. 37 Remplis d'étonnement, ils disaient: «Il fait tout à merveille; il fait même entendre les sourds et parler les muets.»

Markus 7 | Библия, синодално издание Segond 21

Le cœur humain

Jésus et la femme non juive