Jesaja 10 | Библия, синодално издание

1 Горко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения, 2 за да отстранят сиромасите от правосъдие и ограбят правата на слабите между Моя народ, за да направят вдовиците своя плячка и ограбят сираците. 3 И какво ще правите вие в деня на посещението, кога гибелта дойде отдалеч? Към кого ще прибегнете за помощ? и де ще оставите богатството си? 4 Без Мене те ще се превият между окованите и ще паднат между убитите. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна. 5 О, Асуре, жезъл на Моя гняв и бич на Моето негодуване! 6 Ще го пратя против нечестив народ и против народа на Моя гняв, ще му дам повеля грабеж да граби и плен да плени и да го тъпче като улична кал. 7 Но той не така ще разсъди, и сърцето му не тъй ще помисли: нему на сърце ще бъде – да разори и изтреби много народи. 8 Защото той ще каже: не са ли всички царе мои князе? 9 Халне не е ли, каквото и Кархемис? Емат не е ли, каквото и Арпад? Самария не е ли, каквото и Дамаск? 10 Понеже ръката ми завладя идолските царства, в които кумирите бяха повече, нежели в Иерусалим и Самария, – 11 то не ще ли направя същото с Иерусалим и с неговите изваяния, каквото направих със Самария и с нейните идоли? 12 И тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Иерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски и пустославието на високо дигнатите му очи. 13 Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин, 14 и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна. 15 Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече? Гордее ли се трионът пред оногова, който го движи? Като че тояга въстава против оногова, който я дига! Като че пръчка се вдига против оногова, който не е дърво! 16 Затова Господ, Господ Саваот, ще прати немощ на неговите здравеняци и между първенците му ще разпали пламък, като пламък от огън. 17 Светлината на Израиля ще бъде огън, и неговият Светия – пламък, който ще изгори и пояде тръните му и бодилите му в един ден; 18 и ще изтреби славната му гора и градината му, от душа до плът, и той ще бъде като немощен, който умира. 19 И останалите дървета от гората му ще бъдат толкова малобройни, че едно дете ще може да им направи опис. 20 И ето, в него ден Израилевият остатък и спасилите се от дома на Иакова не ще се вече осланят на оногова, който ги порази, но чистосърдечно ще възложат упование на Господа, Светия Израилев. 21 Остатъкът ще се обърне, остатъкът на Иакова ще се обърне към Бога Силни. 22 Защото, макар твоят народ, Израилю, и да е колкото морския пясък, само остатъкът му ще се обърне; решението за изтребление е преизпълнено с правда; 23 защото решеното изтребление ще извърши Господ, Господ Саваот, по цялата земя. 24 Поради това тъй казва Господ, Господ Саваот: народе Мой, който живееш на Сион! Не бой се от Асура. Той ще те порази с жезъл и ще дигне пръчката си върху тебе, както Египет. 25 Още малко, твърде малко, – и Моят гняв ще премине, и яростта Ми ще се обърне да ги изтреби. 26 И ще дигне Господ Саваот бич върху него, както кога порази Мадиам при скала Орив, или както простря жезъл върху морето, и ще го дигне, както върху Египет. 27 И в него ден ще се снеме от твоите рамене товарът му, и яремът му, от твоята шия, и яремът ще се сломи от тлъстина. 28 Той отива против Аиат, преминава Мигрон, трупа храните си в Михмас. 29 Те минават теснини; в Гева нощуват; Рама се тресе; Гива Саулова се разбяга. 30 Викай с глас, дъще Галимова; нека те чуе Лаис, бедний Анатоте! 31 Мадмена се разбяга, жителите на Гевим бързат да бягат. 32 Още един ден ще престои той в Нов; с ръка си заплашва планина Сион, Иерусалимския хълм. 33 Ето, Господ, Господ Саваот, със страшна сила ще откъсне клоните на дърветата, – и които се с ръст големеят, ще бъдат отсечени, високите – наземи съборени. 34 И горския гъстак Той ще изсече с желязо, – и Ливан ще падне от Всемогъщия.

Segond 21

1 Malheur à ceux qui promulguent des règles injustes et à ceux qui transcrivent des décrets oppressifs 2 pour écarter les plus faibles des tribunaux et priver les plus humbles de mon peuple de leurs droits, pour faire des veuves leur proie et dépouiller les orphelins! 3 Que ferez-vous le jour où il interviendra, lorsque la dévastation arrivera de loin? Vers qui fuirez-vous pour trouver de l'aide et où laisserez-vous votre gloire? 4 Les uns seront courbés parmi les prisonniers, les autres tomberont parmi les condamnés à mort. Mais malgré tout cela, sa colère ne se détourne pas et sa puissance est encore déployée.

Jugement de l'Assyrie

5 Malheur à l'Assyrien, bâton de ma colère! Le gourdin dans sa main, c'est l'instrument de ma colère. 6 Je l'ai lâché contre une nation impie, je l'ai fait marcher contre le peuple qui déclenche ma fureur, pour qu'il s'y livre au pillage et qu'il y fasse du butin, pour qu'il le piétine comme la boue des rues. 7 Cependant, le roi d'Assyrie ne voit pas la situation de cette manière et ce n'est pas le projet que forme son cœur; il ne pense qu'à détruire, qu'à éliminer des nations, et pas en petit nombre! 8 En effet, il se dit: «Mes officiers ne sont-ils pas autant de rois? 9 Le sort de Calno n'a-t-il pas été identique à celui de Karkemish, le sort de Hamath à celui d'Arpad, le sort de Samarie à celui de Damas? 10 Puisque je me suis emparé des royaumes des faux dieux, alors que leurs sculptures sacrées étaient plus nombreuses qu'à Jérusalem et à Samarie, 11 ce que j'ai fait à Samarie et à ses faux dieux, je le ferai à Jérusalem et à ses statues.» 12 Cependant, lorsque moi, le Seigneur, j'aurai mis un terme à toute mon œuvre contre le mont Sion et contre Jérusalem, j'interviendrai contre le roi d'Assyrie à cause du fruit de son orgueil et de l'arrogance de son regard. 13 En effet, il se dit: «C'est par la force de ma main que j'ai agi, c'est par ma sagesse, car je suis intelligent. J'ai supprimé les frontières des peuples et pillé leurs trésors. Pareil à un héros, j'ai fait descendre de leur trône ceux qui y siégeaient. 14 J'ai fait main basse sur les richesses des peuples aussi facilement que sur un nid et j'ai ramassé toute la terre, comme on le fait pour des œufs abandonnés: il n'y a eu personne pour remuer l'aile, ouvrir le bec ou pousser un cri.» 15 La hache se vante-t-elle aux dépens de celui qui se sert d'elle? La scie se montre-t-elle arrogante vis-à-vis de celui qui la manie? C'est comme si le gourdin faisait bouger celui qui le brandit, comme si le bâton soulevait celui qui n'est pas un simple morceau de bois! 16 C'est pourquoi le Seigneur, l'Eternel, le maître de l'univers, enverra le dépérissement parmi ses robustes guerriers; parmi ses dignitaires éclatera un incendie pareil à celui d'un feu. 17 La lumière d'Israël deviendra un feu et son Saint sera une flamme qui brûlera et dévastera ses buissons épineux et ses ronces en un seul jour, 18 qui fera entièrement disparaître la gloire de sa forêt et de son verger: elle ressemblera à un malade qui dépérit. 19 On pourra compter ce qui restera des arbres de sa forêt et un enfant sera capable d'écrire leur nombre. 20 Ce jour-là, le reste d'Israël et les rescapés de la famille de Jacob cesseront de s'appuyer sur celui qui les frappait; ils s'appuieront vraiment sur l'Eternel, le Saint d'Israël. 21 Un reste, le reste de Jacob, reviendra vers le Dieu puissant. 22 Même si ton peuple, Israël, était pareil au sable de la mer, un reste seulement reviendra. La destruction est décidée, elle déborde de justice. 23 Et cette destruction qui a été décidée, le Seigneur, l'Eternel, le maître de l'univers, l'accomplira dans tout le pays.* 24 Cependant, voici ce que dit le Seigneur, l'Eternel, le maître de l'univers: «Toi, mon peuple qui habites en Sion, n'aie pas peur de l'Assyrien! Il te frappe à coups de bâton, il lève son gourdin contre toi comme le faisaient les Egyptiens, 25 mais encore un peu, très peu de temps, et ma fureur contre toi prendra fin: ma colère se dirigera contre lui pour le détruire.» 26 L'Eternel, le maître de l'univers, brandira le fouet contre lui tout comme il a frappé Madian au rocher d'Oreb, et il lèvera encore son bâton sur la mer comme il l'a fait en Egypte. 27 Ce jour-là, le fardeau qu'il faisait peser sur toi sera retiré, la domination qu'il exerçait sera écartée; brisée, elle laissera place à la bénédiction. 28 Il marche sur Ajjath, traverse Migron, laisse ses bagages à Micmash. 29 Ils passent le défilé, ils couchent à Guéba. Rama tremble, Guibea, la ville de Saül, prend la fuite. 30 Pousse des cris d'angoisse, fille de Gallim! Fais attention, Laïsha! Malheur à toi, Anathoth! 31 Madména se disperse, les habitants de Guébim cherchent un refuge. 32 Le même jour, il fait halte à Nob et menace la montagne de la fille de Sion, la colline de Jérusalem. 33 Voici que le Seigneur, l'Eternel, le maître de l'univers, brise les branches avec violence: les plus hauts arbres sont abattus, les plus élevés sont jetés par terre. 34 Il taille avec le fer les buissons de la forêt et le Liban s'effondre sous les coups du Dieu puissant.

Jesaja 10 | Библия, синодално издание Segond 21

Jugement de l'Assyrie