1.Samuel 5 | Библия, синодално издание

1 А филистимци взеха ковчега Божий и го пренесоха от Авен-Езер в Азот. 2 Взеха филистимци ковчега Божий, внесоха го в Дагоновия храм и го поставиха до Дагона. 3 На другия ден, като станаха азотци рано, ето, Дагон лежи ничком на земята пред ковчега Господен. И взеха Дагона и го поставиха пак на мястото му. 4 На следния ден, като станаха сутринта, ето, Дагон лежи ничком на земята пред ковчега Господен; главата на Дагона и (двете му нозе и) двете му ръце (лежаха) отсечени, всяка отделно, на прага; само трупът на Дагона беше останал. 5 Поради това жреците Дагонови и всички, които дохождаха в капището на Дагона в Азот, не стъпват на прага Дагонов до ден днешен (а го прескачат). 6 И ръката Господня натегна върху азотци, и Бог ги порази и ги наказа с мъчителни нарастъци в Азот и околностите му (а вътре в страната се навъдиха мишки, и в града имаше голямо отчаяние). 7 Като видяха това азотци, казаха: да не остане ковчегът на Бога Израилев у нас, защото тежка Му е ръката и за нас и за нашия бог Дагона. 8 И пратиха, та събраха при себе си всички филистимски владелци и рекоха: какво да правим с ковчега на Бога Израилев? И рекоха (гетци): нека ковчегът на Бога Израилев премине (у нас) в Гет. И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Гет. 9 След като го изпратиха, ръката Господня дойде върху града и причини ужас твърде голям, и порази Господ градските жители от малък до голям, и се появиха по тях нарастъци. 10 И те изпратиха ковчега Божий в Аскалон. И когато ковчегът Божий дойде в Аскалон, аскалонци завикаха и казваха: донесоха при нас ковчега на Бога Израилев, за да изморят нас и народа ни. 11 И пратиха, та събраха всички филистимски владелци и рекоха: отпратете ковчега на Бога Израилев; нека се върне на мястото си, за да не измори нас и народа ни. Защото по цял град имаше смъртен ужас: ръката Божия твърде натегна върху тях (откак ковчегът на Бога Израилев дойде тук). 12 И ония, които не умряха, бидоха поразени с нарастъци, тъй че писъкът на града се издигаше до небеса.

New International Reader’s Version

The ark in Ashdod and Ekron

1 The Philistines had captured the ark of God. They took it from Ebenezer to Ashdod. 2 They carried the ark into the temple of their god Dagon. They set it down beside the statue of Dagon. 3 The people of Ashdod got up early the next day. They saw the statue of Dagon. There it was, lying on the ground! It had fallen on its face in front of the ark of the LORD. So they picked up the statue of Dagon. They put it back in its place. 4 But the following morning when they got up, they saw the statue of Dagon. There it was, lying on the ground again! It had fallen on its face in front of the ark of the LORD. Its head and hands had been broken off. Only the body of the statue was left. Its head and hands were lying in the doorway of the temple. 5 That’s why to this day no one steps on the bottom part of the doorway of Dagon’s temple at Ashdod. Not even the priests of Dagon step there. 6 The LORD’s power was against the people of Ashdod and the settlements near it. He destroyed them. He made them suffer with growths in their bodies. 7 The people of Ashdod saw what was happening. They said, ‘The ark of the god of Israel must not stay here with us. His power is against us and against our god Dagon.’ 8 So they called together all the rulers of the Philistines. They asked them, ‘What should we do with the ark of the god of Israel?’ The rulers answered, ‘Let the ark be moved to Gath.’ So they moved it. 9 But after the people of Ashdod had moved the ark, the LORD’s power was against Gath. That threw its people into a great panic. The LORD made them break out with growths in their bodies. It happened to young people and old people alike. 10 So the ark of God was sent to Ekron. As the ark was entering Ekron, the people of the city cried out. They shouted, ‘They’ve brought the ark of the god of Israel to us. They want to kill us and our people.’ 11 So they called together all the rulers of the Philistines. They said, ‘Send the ark of the god of Israel away. Let it go back to its own place. If you don’t, it will kill us and our people.’ The death of so many people had filled the city with panic. God’s power was against the city. 12 Those who didn’t die suffered with growths in their bodies. The people of Ekron cried out to heaven for help.

1.Samuel 5 | Библия, синодално издание New International Reader’s Version

The ark in Ashdod and Ekron