1.Samuel 1 | Библия, синодално издание
1Имаше един човек от Раматаим-Цофим, от Ефремова планина, името му беше Елкана, син на Иерохама, син на Илия, син на Тоху, син Цуфов, – ефратец;2той имаше две жени: едната се казваше Ана, а другата – Фенана; Фенана имаше деца, Ана пък нямаше деца.3И в определени дни тоя човек отиваше от града си да се покланя и принася жертва на Господа Саваота в Силом; там бяха (Илий и) двамата му сина Офни и Финеес, свещеници на Господа.4В деня, когато Елкана принасяше жертва, даваше части на жена си Фенана и на всичките и синове и дъщери;5на Ана пък даваше особена част (тъй като тя нямаше деца), понеже обичаше Ана (повече от Фенана), макар че Господ бе заключил утробата и.6Съперницата и я много огорчаваше, та я караше да роптае, задето Господ бе заключил утробата и.7Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше.8И рече и Елкана, мъж и: Ано! (Тя му отговори: ето ме. И рече и:) защо плачеш и защо не ядеш, и от какво тъжи сърцето ти? Не струвам ли аз за тебе повече от десет сина?9След като ядоха и пиха в Силом, Ана стана (и застана пред Господа). А свещеник Илий седеше тогава на седалището при входа в храма Господен.10Тя скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше,11и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти по-гледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му.12Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий я гледаше в устата;13и понеже Ана говореше в сърцето си, а устата и се само мърдаха, и гласът и се не чуваше, то Илий я сметна за пияна.14И рече и Илий: докога ще бъдеш пияна? Отрезней от виното си (и се махни от лицето Господне).15Ана отговори и рече: не, госпюдарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа;16не смятай рабинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си говорих аз досега.17Отговори Илий и рече: иди си смиром, и Бог Израилев ще изпълни молбата ти, за която Го моли.18А тя отговори: дано рабинята ти намери милост в твоите очи. И тя тръгна по пътя си, и яде, и лицето и не беше вече печално, както попреди.19И сутринта те станаха, поклониха се пред Господа и се върнаха, та отидоха у дома си в Рама. И Елкана позна Ана, жена си, и Господ си спомни за нея.20След няколко време Ана зачена, роди син и му даде име Самуил, понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих.21И отиде мъж и Елкана и цялата му челяд (в Силом), за да принесе годишната жертва Господу и оброците си (и всички десятъци от земята си).22Но Ана не отиде (с него), като каза на мъжа си: когато младенецът бъде отбит от гърди и порасне, тогава ще го заведа, и той ще се яви пред Господа и ще остане там завинаги.23И рече и Елкана, мъж и: прави, що ти е угодно; остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата (която е излязла от устата ти). И остана жена му и кърми сина си, докле го откърми.24А когато го откърми, отиде с него в Силом, като взе три телета (и хлябове) и една ефа брашно и мех с вино, и дойде в дома Господен в Силом, и момчето с тях; а момчето беше още дете.25(И доведоха го пред лицето на Господа; и баща му принесе жертва, каквато принасяше Господу в отредените дни. И доведоха момчето) и заклаха теле; и (майка му Ана) доведе момчето при Илия,26и рече: о, господарю мой! Да живее душата ти, господарю мой! Аз съм оная същата жена, която стоеше тук при тебе и се молеше Господу;27за това дете се молих, и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих;28и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му – да служи на Господа. И тя се поклони там Господу.
New International Reader’s Version
Samuel is born
1A certain man from Ramathaim in the hill country of Ephraim was named Elkanah. He was the son of Jeroham. Jeroham was the son of Elihu. Elihu was the son of Tohu. Tohu was the son of Zuph. Elkanah belonged to the family line of Zuph. Elkanah lived in the territory of Ephraim.2Elkanah had two wives. One was named Hannah. The other was named Peninnah. Peninnah had children, but Hannah didn’t.3Year after year Elkanah went up from his town to Shiloh. He went there to worship and sacrifice to the LORD who rules over all. Hophni and Phinehas served as priests of the LORD at Shiloh. They were the two sons of Eli.4Every year at Shiloh, the day would come for Elkanah to offer a sacrifice. On that day, he would give a share of the meat to his wife Peninnah. He would also give a share to each of her sons and daughters.5But he would give two shares of meat to Hannah. That’s because he loved her. He also gave her two shares because the LORD had kept her from having children.6Peninnah teased Hannah to make her angry. She did it because the LORD had kept Hannah from having children.7Peninnah teased Hannah year after year. Every time Hannah would go up to the house of the LORD, Elkanah’s other wife would tease her. She would keep doing it until Hannah cried and wouldn’t eat.8Her husband Elkanah would say to her, ‘Hannah, why are you crying? Why don’t you eat? Why are you so unhappy? Don’t I mean more to you than ten sons?’9One time when they had finished eating and drinking in Shiloh, Hannah stood up. Eli the priest was sitting on his chair by the doorpost of the LORD’s house.10Hannah was very sad. She wept and wept. She prayed to the LORD.11She made a promise to him. She said, ‘LORD, you rule over all. Please see how I’m suffering! Show concern for me! Don’t forget about me! Please give me a son! If you do, I’ll give him back to the LORD. Then he will serve the LORD all the days of his life. He’ll never use a razor on his head. He’ll never cut his hair.’12As Hannah kept on praying to the LORD, Eli watched her lips.13She was praying in her heart. Her lips were moving. But she wasn’t making a sound. Eli thought Hannah was drunk.14He said to her, ‘How long are you going to stay drunk? Stop drinking your wine.’15‘That’s not true, sir,’ Hannah replied. ‘I’m a woman who is deeply troubled. I haven’t been drinking wine or beer. I was telling the LORD all my troubles.16Don’t think of me as an evil woman. I’ve been praying here because I’m very sad. My pain is so great.’17Eli answered, ‘Go in peace. May the God of Israel give you what you have asked him for.’18She said, ‘May you be pleased with me.’ Then she left and had something to eat. Her face wasn’t sad anymore.19Early the next morning Elkanah and his family got up. They worshipped the LORD. Then they went back to their home in Ramah. Elkanah slept with his wife Hannah. And the LORD blessed her.20So after some time, Hannah became pregnant. She had a baby boy. She said, ‘I asked the LORD for him.’ So she named him Samuel.
Hannah gives Samuel to the Lord
21Elkanah went up to Shiloh to offer the yearly sacrifice to the LORD. He also went there to keep a promise he had made. His whole family went with him.22But Hannah didn’t go. She said to her husband, ‘When the boy doesn’t need me to breast-feed him anymore, I’ll take him to the LORD’s house. I’ll give him to the LORD there. He’ll stay there for the rest of his life.’23Her husband Elkanah told her, ‘Do what you think is best. Stay here at home until Samuel doesn’t need you to breast-feed him anymore. May the LORD make his promise to you come true.’ So Hannah stayed home. She breast-fed her son until he didn’t need her milk anymore.24When the boy didn’t need her to breast-feed him anymore, she took him with her to Shiloh. She took him there even though he was still very young. She brought him to the LORD’s house. She brought along a bull that was three years old. She brought 15 kilograms of flour. She also brought a bottle of wine. The bottle was made out of animal skin.25After the bull was sacrificed, Elkanah and Hannah brought the boy to Eli.26Hannah said to Eli, ‘Pardon me, sir. I’m the woman who stood here beside you praying to the LORD. And that’s just as sure as you are alive.27I prayed for this child. The LORD has given me what I asked him for.28So now I’m giving him to the LORD. As long as he lives he’ll be given to the LORD.’ And there Eli worshipped the LORD.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.