Psalm 77 | Библия, синодално издание

Учение Асафово.

1 Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.

2 Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.

3 Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,

4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.

5 Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,

6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, –

7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди

8 и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.

9 Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:

10 те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;

11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.

12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:

13 раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;

14 денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина;

15 разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;

16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.

17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:

18 изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,

19 говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“

20 Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“

21 Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,

22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.

23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,

24 та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.

25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.

26 Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,

27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:

28 нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,

29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.

30 Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,

31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.

32 При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.

33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.

34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,

35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,

36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;

37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.

38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:

39 Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.

40 Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!

41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,

42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,

43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса;

44 и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;

45 напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;

46 земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци;

47 лозята им уби с град и смоковниците им – със слана;

48 добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици;

49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;

50 уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;

51 порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;

52 и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:

53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;

54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;

55 прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.

56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;

57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;

58 огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.

59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;

60 отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;

61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага;

62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.

63 Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;

64 свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.

65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,

66 и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;

67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,

68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.

69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,

70 и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,

71 и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля.

72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

New International Reader’s Version

For the director of music. For Jeduthun. A psalm of Asaph.

1 I cried out to God for help. I cried out to God to hear me.

2 When I was in trouble, I looked to the Lord for help. During the night I lifted up my hands in prayer. But I refused to be comforted.

3 God, I remembered you, and I groaned. I thought about you, and I became weak.

4 You kept me from going to sleep. I was so troubled I couldn’t speak.

5 I thought about days gone by. I thought about the years of long ago.

6 I remembered how I used to sing praise to you in the night. I thought about it, and here is what I asked myself.

7 ‘Will the Lord turn away from us for ever? Won’t he ever show us his kindness again?

8 Has his faithful love disappeared for ever? Has his promise failed for all time?

9 Has God forgotten to help us? Has he held back his tender love because he was angry?’

10 Then I thought, ‘Here is what gives me hope. For many years the Most High God showed how powerful he is.

11 LORD, I will remember what you did. Yes, I will remember your miracles of long ago.

12 I will spend time thinking about everything you have done. I will consider all your mighty acts.’

13 God, everything you do is holy. What god is as great as our God?

14 You are the God who does miracles. You show your power among the nations.

15 With your mighty arm you set your people free. You set the children of Jacob and Joseph free.

16 God, the water of the Red Sea saw you. It saw you and boiled up. The deepest waters were stirred up.

17 The clouds poured down rain. The skies rumbled with thunder. Lightning flashed to and fro like arrows.

18 Your thunder was heard in the violent storm. Your lightning lit up the world. The earth trembled and shook.

19 Your path led through the Red Sea. You walked through the mighty waters. But your footprints were not seen.

20 You led your people like a flock. You led them by the hands of Moses and Aaron.

Holy Bible, New International Reader’s Version®, NIrV® (Anglicised) Copyright © 1995, 1996, 1998, 2014 by Biblica, Inc.® Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.