Psalm 104 | Библия, синодално издание

1 Славете Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте между народите делата Му; 2 възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всички Негови чудеса. 3 Хвалете се с Неговото свето име: да се весели сърцето на ония, които търсят Господа. 4 Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му. 5 Спомняйте си чудесата Му, които е сторил, личбите Му и съдбите от устата Му, 6 вие, семе Авраамово, Негови раби, синове Иаковови, Негови избраници. 7 Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя. 8 Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал в хиляди родове, 9 що е завещал на Авраама, и клетвата Си на Исаака, 10 и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю, 11 думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие. 12 Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея 13 и преминаваха от народ в народ, от царство у друго племе, – 14 никому не позволяваше да ги обижда и на царете за тях забраняваше: 15 „не се докосвайте до Моите помазани, и на Моите пророци не правете зло.“ 16 И призова глад на земята; всяко хлебно стъбло изтреби. 17 Прати пред тях човек: за роб биде продаден Иосиф. 18 Стегнаха в окови нозете му; в желязо се намери душата му, 19 докле се изпълни словото Му: словото Господне го изпита. 20 Царят прати, и владетелят на народите го развърза и го освободи; 21 постави го за господар над дома си и управител над всичките си владения, 22 за да поучава велможите му по душата си и старейшините му да учи на мъдрост. 23 Тогава дойде Израил в Египет, и Иаков се пресели в Хамовата земя. 24 И размножи Бог твърде много Своя народ и го направи по-силен от враговете му. 25 Възбуди в сърцето им омраза против народа Си, и лукавство – против рабите Му. 26 Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра. 27 Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя. 28 Прати тъмнина и произведе мрак, и те се не възпротивиха на словото Му. 29 Превърна водата им в кръв и измори рибата им. 30 Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им. 31 Той каза, и нападнаха разни насекоми и мушици по всички техни предели. 32 Вместо дъжд напрати върху тях град, палещ огън върху земята им, 33 и уби лозята им и смоковниците им, и изпотроши дърветата в техните предели. 34 Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй; 35 и изпоядоха всичката трева по земята им, и изпоядоха плодовете на нивите им. 36 И порази всичко първородно в земята им, начатъците на всичката им сила. 37 И изведе израилтяните със сребро и злато, и нямаше болен в колената им. 38 Зарадва се Египет поради тяхното излизане, понеже беше го страх нападнал от тях. 39 Простря облак (тям) за сянка, и огън, за да (им) свети нощем. 40 Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше. 41 Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места, 42 защото Той си спомни Своето свето слово към раба Си Авраама, 43 и изведе Своя народ в радост, Своите избрани във веселие, 44 и даде им земите на народите, и те наследиха труда на другородците, 45 за да спазват наредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуия!

New International Reader’s Version

1 I will praise the LORD. LORD my God, you are very great. You are dressed in glory and majesty. 2 The LORD wraps himself in light as if it were a robe. He spreads out the heavens like a tent. 3 He builds his palace high in the heavens. He makes the clouds serve as his chariot. He rides on the wings of the wind. 4 He makes the winds serve as his messengers. He makes flashes of lightning serve him. 5 He placed the earth on its foundations. It can never be moved. 6 You, LORD, covered it with the oceans like a blanket. The waters covered the mountains. 7 But you commanded the waters, and they ran away. At the sound of your thunder they rushed off. 8 They flowed down the mountains. They went into the valleys. They went to the place you appointed for them. 9 You drew a line they can’t cross. They will never cover the earth again. 10 The LORD makes springs pour water into the valleys. It flows between the mountains. 11 The springs give water to all the wild animals. The wild donkeys satisfy their thirst. 12 The birds in the sky build nests by the waters. They sing among the branches. 13 The LORD waters the mountains from his palace high in the clouds. The earth is filled with the things he has made. 14 He makes grass grow for the cattle and plants for people to take care of. That’s how they get food from the earth. 15 There is wine to make people glad. There is olive oil to make their skin glow. And there is bread to make them strong. 16 The cedar trees of Lebanon belong to the LORD. He planted them and gave them plenty of water. 17 There the birds make their nests. The stork has its home in the juniper trees. 18 The high mountains belong to the wild goats. The cliffs are a safe place for the rock badgers. 19 The LORD made the moon to mark off the seasons. The sun knows when to go down. 20 You, LORD, bring darkness, and it becomes night. Then all the animals of the forest prowl around. 21 The lions roar while they hunt. All their food comes from God. 22 The sun rises, and they slip away. They return to their dens and lie down. 23 Then people get up and go to work. They keep working until evening. 24 LORD, you have made so many things! How wise you were when you made all of them! The earth is full of your creatures. 25 Look at the ocean, so big and wide! It is filled with more creatures than people can count. It is filled with living things, from the largest to the smallest. 26 Ships sail to and fro on it. Leviathan, the sea monster you made, plays in it. 27 All creatures depend on you to give them their food when they need it. 28 When you give it to them, they eat it. When you open your hand, they are satisfied with good things. 29 When you turn your face away from them, they are terrified. When you take away their breath, they die and turn back into dust. 30 When you send your Spirit, you create them. You give new life to the ground. 31 May the glory of the LORD continue for ever. May the LORD be happy with what he has made. 32 When he looks at the earth, it trembles. When he touches the mountains, they pour out smoke. 33 I will sing to the LORD all my life. I will sing praise to my God as long as I live. 34 May these thoughts of mine please him. I find my joy in the LORD. 35 But may sinners be gone from the earth. May evil people disappear. I will praise the LORD. Praise the LORD.

Psalm 104 | Библия, синодално издание New International Reader’s Version