Josua 2 | Библия, синодално издание

1 Иисус, син Навинов, прати тайно от Ситим двама съгледвачи и каза: идете, обгледайте земята и град Иерихон. (Двама момци) отидоха и дойдоха (в Иерихон и влязоха) в къщата на една блудница, на име Раав, и останаха да пренощуват там. 2 Тогава обадиха на иерихонския цар: ето, някакви си човеци от синовете Израилеви дошли тук нощес, за да обгледат земята. 3 Иерихонският цар прати да кажат на Раав: предай човеците, които са дошли при тебе и влезли в къщата ти (нощес), понеже са дошли да обгледат цялата земя. 4 Но жената взе двамата ония човеци, скри ги и каза: идваха, наистина, при мене човеци, ала не зная отде бяха те; 5 когато пък на мръкване трябваше да се затворят портите, те излязоха; не зная къде отидоха; спуснете се по-скоро подире им, ще ги настигнете. 6 А сама ги заведе на покрива и ги скри в ленените гръстници, разстлани на покрива и. 7 Пратените се спуснаха подире им по пътя към Иордан до самия брод, а портите затвориха веднага, след като излезе по тях потерята. 8 Преди да си легнат да спят, Раав се качи при тях на покрива 9 и им каза: зная, че Господ е дал вам тая земя, понеже ужас ни облада от вас, и всички жители на тая земя се изплашиха от вас; 10 защото чухме, как Господ (Бог) изсушил пред вас водата на Червено море, когато сте идели от Египет, и как сте постъпили с двамата аморейски царе отвъд Иордан, Сихона и Ога, които сте погубили; 11 когато чухме това, сърце ни се сви, и в никого (от нас) дух не остана против вас; защото Господ, Бог ваш, е Бог на небето горе и на земята долу; 12 и тъй, закълнете ми се в Господа (вашия Бог), че, както аз ви сторих милост, тъй и вие ще сторите милост на бащиния ми дом, и дайте ми верен знак, 13 че ще запазите живи баща ми и майка ми, братята ми и сестрите ми, и всички, които са у тях, и ще избавите душите ни от смърт. 14 Тия човеци и казаха: душата си за вас ще предадем на смърт, стига само (сега) да не издадете това наше дело; и когато Господ ни предаде земята, ние ще бъдем към тебе милостиви и верни. 15 И тя ги спусна с въже през прозореца, понеже къщата и беше на градската стена, и тя живееше на стената; 16 и им каза: идете в планината, за да ви не срещне потерята, и крийте се там три дни, докле се върне потерята (тръгнала подир вас); а после си идете по пътя. 17 А човеците и казаха: ние ще бъдем свободни от клетвата ти, с която ни закле, ако не сториш тъй: 18 ето, кога дойдем в тая земя, ти превържи това червено въже о прозореца, през който ни спусна, и събери вкъщи при себе си баща си, майка си и братята си – цялата си бащина челяд; 19 и ако някой излезе вън от вратата на своята къща, кръвта му да е върху главата му, и ние (ще бъдем) свободни (от твоята клетва); а който бъде с тебе в къщата (ти), кръвта му да бъде върху нашата глава, ако някоя ръка се докосне до него; 20 ако пък (някой ни обиди или) издадеш нашето дело, ние тъй също ще бъдем свободни от твоята клетва, с която ни закле. 21 Тя отговори: нека бъде според думите ви! И ги пусна, и те си отидоха, а тя превърза о прозореца червеното въже. 22 Те тръгнаха и отидоха в планината и останаха там три дни, докато се върна потерята. Потерята ги търси по целия път и ги не намери. 23 Тъй двамата тия човеци си тръгнаха назад, слязоха от планината, преминаха (Иордан) и отидоха при Иисуса, Навинов син, и му разказаха всичко, що им се бе случило. 24 И казаха на Иисуса: Господ (Бог наш) предаде цялата тая земя в наши ръце, и всички жители на оная земя имат страх пред нас.

New International Reader’s Version

Rahab helps the spies

1 Joshua, the son of Nun, sent two spies from Shittim. He sent them in secret. He said to them, ‘Go and look over the land. Most of all, check out Jericho.’ So they went to Jericho. They stayed at the house of a prostitute. Her name was Rahab. 2 The king of Jericho was told, ‘Look! Some of the Israelites have come here tonight. They’ve come to check out the land.’ 3 So the king sent a message to Rahab. It said, ‘Bring out the men who came into your house. They’ve come to check out the whole land.’ 4 But the woman had hidden the two men. She said, ‘It’s true that the men came here. But I didn’t know where they had come from. 5 They left at sunset, when it was time to close the city gate. I don’t know which way they went. Go after them quickly. You might catch up with them.’ 6 But in fact she had taken them up on the roof. There she had hidden them under some flax she had piled up. 7 The king’s men left to hunt down the spies. They took the road that leads to where the River Jordan can be crossed. As soon as they had gone out of the city, the gate was shut. 8 Rahab went up on the roof before the spies settled down for the night. 9 She said to them, ‘I know that the LORD has given you this land. We are very much afraid of you. Everyone who lives in this country is weak with fear because of you. 10 We’ve heard how the LORD dried up the Red Sea for you when you came out of Egypt. We’ve heard what you did to Sihon and Og, the two Amorite kings. They ruled east of the River Jordan. You completely destroyed them. 11 When we heard about it, we were terrified. Because of you, we aren’t brave anymore. The LORD your God is the God who rules in heaven above and on the earth below. 12 ‘Now then, please give me your word. Promise me in the name of the LORD that you will be kind to my family. I’ve been kind to you. Promise me 13 that you will spare the lives of my father and mother. Spare my brothers and sisters. Also spare everyone in their families. Promise that you won’t put any of us to death.’ 14 So the men made a promise to her. ‘If you save our lives, we’ll save yours,’ they said. ‘Just don’t tell anyone what we’re doing. Then we’ll be kind and faithful to you when the LORD gives us the land.’ 15 The house Rahab lived in was part of the city wall. So she let the spies down by a rope through the window. 16 She said to them, ‘Go up into the hills. The men chasing you won’t be able to find you. Hide yourselves there for three days until they return. Then you can go on your way.’ 17 The spies had said to her, ‘You made us give our word. But we won’t keep our promise 18 unless you do what we say. When we enter the land, you must tie this bright red rope in the window. Tie it in the window you let us down through. Bring your father and mother into your house. Also bring in your brothers and everyone else in your family. 19 None of you must go out into the street. If you do, anything that happens to you will be your own fault. We won’t be responsible. But if anyone hurts someone who is inside the house with you, it will be our fault. We will be responsible. 20 Don’t tell anyone what we’re doing. If you do, we won’t have to keep the promise you asked us to make.’ 21 ‘I agree’, Rahab replied. ‘I’ll do as you say.’ So she sent them away, and they left. Then she tied the bright red rope in the window. 22 When the spies left, they went up into the hills. They stayed there for three days. By that time the men chasing them had searched all along the road. They couldn’t find them. So they returned. 23 Then the two spies started back. They went down out of the hills. They went across the River Jordan. They came to Joshua, the son of Nun. They told him everything that had happened to them. 24 They said, ‘We’re sure the LORD has given the whole land over to us. All the people there are weak with fear because of us.’

Josua 2 | Библия, синодално издание New International Reader’s Version

Rahab helps the spies