Apostelgeschichte 19 | Библия, синодално издание

1 Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици, 2 каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светии. 3 Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. 4 Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. 5 Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса. 6 И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват. 7 Всички бяха около дванайсет души. 8 А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие. 9 Но понеже някои се ожесточаваха и упорствуваха, злословейки пътя Господен пред народа, той, като ги остави, отдели учениците и всекидневно проповядваше в училището на някого си Тирана. 10 Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи, тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса. 11 А Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете Павлови, 12 тъй че донасяха и полагаха върху болните кърпи и убруси от снагата му, и болестите им се махваха, и злите духове излизаха из тях. 13 Някои пък от иудейските заклинатели-скитници наченаха да изговарят името на Господа Иисуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва. 14 Това правеха някои си седем сина на иудейския първосвещеник Скева. 15 А злият дух отговори и рече: Иисуса познавам и Павла зная; но вие кои сте? 16 И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща. 17 Това стана известно на всички иудеи и елини, които живееха в Ефес, и всички тях нападна страх; а името на Господа Иисуса се величаеше. 18 И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си. 19 А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро. 20 Тъй мощно растеше и се усилваше словото Господне. 21 А когато се свърши това, Павел си тури наум, като премине Македония и Ахаия, да иде в Иерусалим, и каза: след като бъда там, трябва да видя и Рим. 22 И прати в Македония двама от ония, които му служеха – Тимотея и Ераста, а сам остана малко време в Асия. 23 В онова време биде голям смут за пътя Господен: 24 някой си златар, на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и доставяше на занаятчиите немалко печалба, 25 като събра тях, па и други работници на такива неща, каза: другари, знаете, че от тая работа зависи нашият добър поминък; 26 а пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки. 27 Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо, и да загине величието на същата, която цяла Асия и вселената почита. 28 Като чуха това, изпълниха се с ярост, закрещяха и казваха: велика е Артемида Ефеска! 29 И цял град се разбунтува; и като грабнаха Гаия и Аристарха, македонци, Павлови спътници, единодушно се втурнаха в зрелището. 30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците го не пускаха. 31 Също и някои от асийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и го молеха да се не показва на зрелището. 32 И тъй, едни крещяха едно, други друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали. 33 По предложение на иудеите, бе извикан измежду народа Александър. Като даде знак с ръка, Александър искаше да каже защитна реч пред народа. 34 Но, когато узнаха, че е иудеин, всички завикаха с един глас и кряскаха около два часа: велика е Артемида Ефеска! 35 А градският писар, като усмири народа, каза: мъже ефесци, кой човек не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от Зевса неин идол? 36 Прочее, щом това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не вършите нищо необмислено. 37 А вие сте довели тия мъже, които нито храма Артемидин са обрали, нито богинята ви хулят. 38 Ако пък Димитър и художниците, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни събрания, има и проконсули: нека се тъжат един против други. 39 Ако пък за друго нещо придиряте, то ще бъде решено в законното събрание. 40 Защото има опасност да бъдем обвинени в бунт поради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище. Като каза това, разпусна събранието.

New International Reader’s Version

Paul goes to Ephesus

1 While Apollos was at Corinth, Paul took the road to Ephesus. When he arrived, he found some believers there. 2 He asked them, ‘Did you receive the Holy Spirit when you became believers?’ ‘No’, they answered. ‘We haven’t even heard that there is a Holy Spirit.’ 3 So Paul asked, ‘Then what baptism did you receive?’ ‘John’s baptism,’ they replied. 4 Paul said, ‘John baptised people, calling them to turn away from their sins. He told them to believe in the one who was coming after him. Jesus is that one.’ 5 After hearing this, they were baptised in the name of the Lord Jesus. 6 Paul placed his hands on them. Then the Holy Spirit came on them. They spoke in languages they had not known before. They also prophesied. 7 There were about 12 men in all. 8 Paul entered the synagogue. There he spoke boldly for three months. He gave good reasons for believing the truth about God’s kingdom. 9 But some of them wouldn’t listen. They refused to believe. In public they said evil things about the Way of Jesus. So Paul left them. He took the believers with him. Each day he talked with people in the lecture hall of Tyrannus. 10 This went on for two years. So all the Jews and Greeks who lived in Asia Minor heard the word of the Lord. 11 God did amazing miracles through Paul. 12 Even handkerchiefs and aprons that had touched him were taken to those who were ill. When this happened, their diseases were healed and evil spirits left them. 13 Some Jews went around driving out evil spirits. They tried to use the name of the Lord Jesus to set free those who were controlled by demons. They said, ‘In Jesus’ name I command you to come out. He is the Jesus that Paul is preaching about.’ 14 Seven sons of Sceva were doing this. Sceva was a Jewish chief priest. 15 One day the evil spirit answered them, ‘I know Jesus. And I know about Paul. But who are you?’ 16 Then the man who had the evil spirit jumped on Sceva’s sons. He overpowered them all. He gave them a terrible beating. They ran out of the house naked and bleeding. 17 The Jews and Greeks living in Ephesus heard about this. They were all overcome with fear. They held the name of the Lord Jesus in high honour. 18 Many who believed now came and openly admitted what they had done. 19 A number of those who had practised evil magic brought their scrolls together. They set them on fire out in the open. They added up the value of the scrolls. The scrolls were worth more than someone could earn in two lifetimes. 20 The word of the Lord spread everywhere. It became more and more powerful. 21 After all this had happened, Paul decided to go to Jerusalem. He went through Macedonia and Achaia. ‘After I have been to Jerusalem,’ he said, ‘I must visit Rome also.’ 22 He sent Timothy and Erastus, two of his helpers, to Macedonia. But he stayed a little longer in Asia Minor.

Trouble in Ephesus

23 At that time many people became very upset about the Way of Jesus. 24 There was a man named Demetrius who made things out of silver. He made silver models of the temple of the goddess Artemis. He brought in a lot of business for the other skilled workers there. 25 One day he called them together. He also called others who were in the same kind of business. ‘My friends’, he said, ‘you know that we make good money from our work. 26 You have seen and heard what this fellow Paul is doing. He has talked to large numbers of people here in Ephesus. Almost everywhere in Asia Minor he has led people away from our gods. He says that the gods made by human hands are not gods at all. 27 Our work is in danger of losing its good name. People’s faith in the temple of the great goddess Artemis will be weakened. Now she is worshipped all over Asia Minor and the whole world. But soon she will be robbed of her greatness.’ 28 When they heard this, they became very angry. They began shouting, ‘Great is Artemis of the Ephesians!’ 29 Soon people were making trouble in the whole city. They all rushed into the theatre. They dragged Gaius and Aristarchus along with them. These two men had come with Paul from Macedonia. 30 Paul wanted to appear in front of the crowd. But the believers wouldn’t let him. 31 Some of the officials in Asia Minor were friends of Paul. They sent him a message, begging him not to go into the theatre. 32 The crowd didn’t know what was going on. Some were shouting one thing and some another. Most of the people didn’t even know why they were there. 33 The Jews in the crowd pushed Alexander to the front. They tried to tell him what to say. But he motioned for them to be quiet. He was about to give the people reasons for his actions. 34 But then they realised that he was a Jew. So they all shouted the same thing for about two hours. ‘Great is Artemis of the Ephesians!’ they yelled. 35 The city clerk quietened the crowd down. ‘People of Ephesus!’ he said. ‘The city of Ephesus guards the temple of the great Artemis. The whole world knows this. They know that Ephesus guards her statue, which fell from heaven. 36 These facts can’t be questioned. So calm down. Don’t do anything foolish. 37 These men haven’t robbed any temples. They haven’t said evil things against our goddess. But you have brought them here anyhow. 38 Demetrius and the other skilled workers may feel they have been wronged by someone. Let them bring charges. The courts are open. We have our governors. 39 Is there anything else you want to bring up? Settle it in a court of law. 40 As it is, we are in danger of being charged with a crime. We could be charged with causing all this trouble today. There is no reason for it. So we wouldn’t be able to explain what has happened.’ 41 After he said this, he sent the people away.

Apostelgeschichte 19 | Библия, синодално издание New International Reader’s Version

Paul goes to Ephesus

Trouble in Ephesus