Psalm 137 | Библия, синодално издание

(Давидов.)

1 Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете*, (задето послуша всички думи на устата ми;) 2 покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име. 3 В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми. 4 Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста, 5 и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня. 6 Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава. 7 Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси. 8 Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.

English Standard Version

How Shall We Sing the Lord’s Song?

1 By the waters of Babylon, there we sat down and wept, when we remembered Zion. 2 On the willows* there we hung up our lyres. 3 For there our captors required of us songs, and our tormentors, mirth, saying, “Sing us one of the songs of Zion!” 4 How shall we sing the Lord’s song in a foreign land? 5 If I forget you, O Jerusalem, let my right hand forget its skill! 6 Let my tongue stick to the roof of my mouth, if I do not remember you, if I do not set Jerusalem above my highest joy! 7 Remember, O Lord, against the Edomites the day of Jerusalem, how they said, “Lay it bare, lay it bare, down to its foundations!” 8 O daughter of Babylon, doomed to be destroyed, blessed shall he be who repays you with what you have done to us! 9 Blessed shall he be who takes your little ones and dashes them against the rock!

Psalm 137 | Библия, синодално издание English Standard Version

(Давидов.)

How Shall We Sing the Lord’s Song?