Matthäus 9 | Библия, синодално издание

1 Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си. 2 И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете! 3 Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува. 4 А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си? 5 Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи? 6 Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си. 7 И той стана, взе си постелката и отиде у дома си. 8 А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците. 9 Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него. 10 И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му. 11 Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници? 12 А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните; 13 идете и се научете, що значи: „милост искам, а не жертва“. Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. 14 Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят? 15 А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят. 16 И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно. 17 Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото. 18 Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее. 19 И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си. 20 И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му, 21 защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 22 А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя. 23 И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен, 24 рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха. 25 А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана. 26 И разчу се това по цялата оная земя. 27 Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! 28 А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи! 29 Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. 30 И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае. 31 А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя. 32 Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. 33 И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля. 34 А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. 35 И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. 36 Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. 37 Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, 38 затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

English Standard Version

Jesus Heals a Paralytic

1 And getting into a boat he crossed over and came to his own city. 2 And behold, some people brought to him a paralytic, lying on a bed. And when Jesus saw their faith, he said to the paralytic, “Take heart, my son; your sins are forgiven.” 3 And behold, some of the scribes said to themselves, “This man is blaspheming.” 4 But Jesus, knowing* their thoughts, said, “Why do you think evil in your hearts? 5 For which is easier, to say, ‘Your sins are forgiven,’ or to say, ‘Rise and walk’? 6 But that you may know that the Son of Man has authority on earth to forgive sins”—he then said to the paralytic—“Rise, pick up your bed and go home.” 7 And he rose and went home. 8 When the crowds saw it, they were afraid, and they glorified God, who had given such authority to men.

Jesus Calls Matthew

9 As Jesus passed on from there, he saw a man called Matthew sitting at the tax booth, and he said to him, “Follow me.” And he rose and followed him. 10 And as Jesus* reclined at table in the house, behold, many tax collectors and sinners came and were reclining with Jesus and his disciples. 11 And when the Pharisees saw this, they said to his disciples, “Why does your teacher eat with tax collectors and sinners?” 12 But when he heard it, he said, “Those who are well have no need of a physician, but those who are sick. 13 Go and learn what this means: ‘I desire mercy, and not sacrifice.’ For I came not to call the righteous, but sinners.”

A Question About Fasting

14 Then the disciples of John came to him, saying, “Why do we and the Pharisees fast,* but your disciples do not fast?” 15 And Jesus said to them, “Can the wedding guests mourn as long as the bridegroom is with them? The days will come when the bridegroom is taken away from them, and then they will fast. 16 No one puts a piece of unshrunk cloth on an old garment, for the patch tears away from the garment, and a worse tear is made. 17 Neither is new wine put into old wineskins. If it is, the skins burst and the wine is spilled and the skins are destroyed. But new wine is put into fresh wineskins, and so both are preserved.”

A Girl Restored to Life and a Woman Healed

18 While he was saying these things to them, behold, a ruler came in and knelt before him, saying, “My daughter has just died, but come and lay your hand on her, and she will live.” 19 And Jesus rose and followed him, with his disciples. 20 And behold, a woman who had suffered from a discharge of blood for twelve years came up behind him and touched the fringe of his garment, 21 for she said to herself, “If I only touch his garment, I will be made well.” 22 Jesus turned, and seeing her he said, “Take heart, daughter; your faith has made you well.” And instantly* the woman was made well. 23 And when Jesus came to the ruler’s house and saw the flute players and the crowd making a commotion, 24 he said, “Go away, for the girl is not dead but sleeping.” And they laughed at him. 25 But when the crowd had been put outside, he went in and took her by the hand, and the girl arose. 26 And the report of this went through all that district.

Jesus Heals Two Blind Men

27 And as Jesus passed on from there, two blind men followed him, crying aloud, “Have mercy on us, Son of David.” 28 When he entered the house, the blind men came to him, and Jesus said to them, “Do you believe that I am able to do this?” They said to him, “Yes, Lord.” 29 Then he touched their eyes, saying, “According to your faith be it done to you.” 30 And their eyes were opened. And Jesus sternly warned them, “See that no one knows about it.” 31 But they went away and spread his fame through all that district.

Jesus Heals a Man Unable to Speak

32 As they were going away, behold, a demon-oppressed man who was mute was brought to him. 33 And when the demon had been cast out, the mute man spoke. And the crowds marveled, saying, “Never was anything like this seen in Israel.” 34 But the Pharisees said, “He casts out demons by the prince of demons.”

The Harvest Is Plentiful, the Laborers Few

35 And Jesus went throughout all the cities and villages, teaching in their synagogues and proclaiming the gospel of the kingdom and healing every disease and every affliction. 36 When he saw the crowds, he had compassion for them, because they were harassed and helpless, like sheep without a shepherd. 37 Then he said to his disciples, “The harvest is plentiful, but the laborers are few; 38 therefore pray earnestly to the Lord of the harvest to send out laborers into his harvest.”

Matthäus 9 | Библия, синодално издание English Standard Version