Matthäus 21 | Библия, синодално издание

1 И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, 2 като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги; 3 и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати. 4 А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: 5 „кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница“. 6 Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус: 7 докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях. 8 А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя; 9 а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините! 10 И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този? 11 А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски. 12 И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците, 13 и казваше им: писано е: „домът Ми дом за молитва ще се нарече“, а вие го направихте разбойнишки вертеп. 14 И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери. 15 А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха 16 и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: „из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала“? 17 И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува. 18 А на утринта, връщайки се в града, огладня; 19 и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза и: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна. 20 Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата? 21 А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, – ще бъде; 22 и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите. 23 И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт? 24 Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това: 25 кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем – от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте? 26 Ако ли речем – от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк. 27 И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това. 28 А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми. 29 Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде. 30 И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде. 31 Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие; 32 защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате. 33 Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. 34 И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. 35 А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. 36 Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. 37 Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. 38 Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. 39 И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. 40 И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? 41 Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. 42 Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни“? 43 Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му; 44 и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже. 45 И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори, 46 и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.

English Standard Version

The Triumphal Entry

1 Now when they drew near to Jerusalem and came to Bethphage, to the Mount of Olives, then Jesus sent two disciples, 2 saying to them, “Go into the village in front of you, and immediately you will find a donkey tied, and a colt with her. Untie them and bring them to me. 3 If anyone says anything to you, you shall say, ‘The Lord needs them,’ and he will send them at once.” 4 This took place to fulfill what was spoken by the prophet, saying, 5 “Say to the daughter of Zion, ‘Behold, your king is coming to you, humble, and mounted on a donkey, on a colt,* the foal of a beast of burden.’” 6 The disciples went and did as Jesus had directed them. 7 They brought the donkey and the colt and put on them their cloaks, and he sat on them. 8 Most of the crowd spread their cloaks on the road, and others cut branches from the trees and spread them on the road. 9 And the crowds that went before him and that followed him were shouting, “Hosanna to the Son of David! Blessed is he who comes in the name of the Lord! Hosanna in the highest!” 10 And when he entered Jerusalem, the whole city was stirred up, saying, “Who is this?” 11 And the crowds said, “This is the prophet Jesus, from Nazareth of Galilee.”

Jesus Cleanses the Temple

12 And Jesus entered the temple* and drove out all who sold and bought in the temple, and he overturned the tables of the money-changers and the seats of those who sold pigeons. 13 He said to them, “It is written, ‘My house shall be called a house of prayer,’ but you make it a den of robbers.” 14 And the blind and the lame came to him in the temple, and he healed them. 15 But when the chief priests and the scribes saw the wonderful things that he did, and the children crying out in the temple, “Hosanna to the Son of David!” they were indignant, 16 and they said to him, “Do you hear what these are saying?” And Jesus said to them, “Yes; have you never read, “‘Out of the mouth of infants and nursing babies you have prepared praise’?” 17 And leaving them, he went out of the city to Bethany and lodged there.

Jesus Curses the Fig Tree

18 In the morning, as he was returning to the city, he became hungry. 19 And seeing a fig tree by the wayside, he went to it and found nothing on it but only leaves. And he said to it, “May no fruit ever come from you again!” And the fig tree withered at once. 20 When the disciples saw it, they marveled, saying, “How did the fig tree wither at once?” 21 And Jesus answered them, “Truly, I say to you, if you have faith and do not doubt, you will not only do what has been done to the fig tree, but even if you say to this mountain, ‘Be taken up and thrown into the sea,’ it will happen. 22 And whatever you ask in prayer, you will receive, if you have faith.”

The Authority of Jesus Challenged

23 And when he entered the temple, the chief priests and the elders of the people came up to him as he was teaching, and said, “By what authority are you doing these things, and who gave you this authority?” 24 Jesus answered them, “I also will ask you one question, and if you tell me the answer, then I also will tell you by what authority I do these things. 25 The baptism of John, from where did it come? From heaven or from man?” And they discussed it among themselves, saying, “If we say, ‘From heaven,’ he will say to us, ‘Why then did you not believe him?’ 26 But if we say, ‘From man,’ we are afraid of the crowd, for they all hold that John was a prophet.” 27 So they answered Jesus, “We do not know.” And he said to them, “Neither will I tell you by what authority I do these things.

The Parable of the Two Sons

28 “What do you think? A man had two sons. And he went to the first and said, ‘Son, go and work in the vineyard today.’ 29 And he answered, ‘I will not,’ but afterward he changed his mind and went. 30 And he went to the other son and said the same. And he answered, ‘I go, sir,’ but did not go. 31 Which of the two did the will of his father?” They said, “The first.” Jesus said to them, “Truly, I say to you, the tax collectors and the prostitutes go into the kingdom of God before you. 32 For John came to you in the way of righteousness, and you did not believe him, but the tax collectors and the prostitutes believed him. And even when you saw it, you did not afterward change your minds and believe him.

The Parable of the Tenants

33 “Hear another parable. There was a master of a house who planted a vineyard and put a fence around it and dug a winepress in it and built a tower and leased it to tenants, and went into another country. 34 When the season for fruit drew near, he sent his servants* to the tenants to get his fruit. 35 And the tenants took his servants and beat one, killed another, and stoned another. 36 Again he sent other servants, more than the first. And they did the same to them. 37 Finally he sent his son to them, saying, ‘They will respect my son.’ 38 But when the tenants saw the son, they said to themselves, ‘This is the heir. Come, let us kill him and have his inheritance.’ 39 And they took him and threw him out of the vineyard and killed him. 40 When therefore the owner of the vineyard comes, what will he do to those tenants?” 41 They said to him, “He will put those wretches to a miserable death and let out the vineyard to other tenants who will give him the fruits in their seasons.” 42 Jesus said to them, “Have you never read in the Scriptures: “‘The stone that the builders rejected has become the cornerstone;* this was the Lord’s doing, and it is marvelous in our eyes’? 43 Therefore I tell you, the kingdom of God will be taken away from you and given to a people producing its fruits. 44 And the one who falls on this stone will be broken to pieces; and when it falls on anyone, it will crush him.”* 45 When the chief priests and the Pharisees heard his parables, they perceived that he was speaking about them. 46 And although they were seeking to arrest him, they feared the crowds, because they held him to be a prophet.

Matthäus 21 | Библия, синодално издание English Standard Version