Johannes 6 | Библия, синодално издание
1След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч Тивериадско.2Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.3Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.4И приближаваше Пасха, празникът иудейски.5А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?6А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.7Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.8Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:9тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?10Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.11Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.12И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.13И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.14Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.15А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.16Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето17и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.18Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.19И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.20Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!21Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.22На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.23При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.24И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.25И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук?26Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.27Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.28Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?29Иисус им отговори и рече: делото Божие е това – да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил.30А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?31Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: „хляб от небето им даде да ядат“.32А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.33Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.34А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.35Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.36Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.37Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;38защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.39А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.40Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.41Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.42И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?43Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.44Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.45У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.46Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.47Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.48Аз съм хлябът на живота.49Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;50а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.51Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.52Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?53А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.54Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.55Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.56Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.57Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.58Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.59Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.60Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?61Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?62Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил попреди?63Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.64Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.65И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец.66От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.67Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?68Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,69и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.70Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.71Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.
English Standard Version
Jesus Feeds the Five Thousand
1After this Jesus went away to the other side of the Sea of Galilee, which is the Sea of Tiberias.2And a large crowd was following him, because they saw the signs that he was doing on the sick.3Jesus went up on the mountain, and there he sat down with his disciples.4Now the Passover, the feast of the Jews, was at hand.5Lifting up his eyes, then, and seeing that a large crowd was coming toward him, Jesus said to Philip, “Where are we to buy bread, so that these people may eat?”6He said this to test him, for he himself knew what he would do.7Philip answered him, “Two hundred denarii* worth of bread would not be enough for each of them to get a little.”8One of his disciples, Andrew, Simon Peter’s brother, said to him,9“There is a boy here who has five barley loaves and two fish, but what are they for so many?”10Jesus said, “Have the people sit down.” Now there was much grass in the place. So the men sat down, about five thousand in number.11Jesus then took the loaves, and when he had given thanks, he distributed them to those who were seated. So also the fish, as much as they wanted.12And when they had eaten their fill, he told his disciples, “Gather up the leftover fragments, that nothing may be lost.”13So they gathered them up and filled twelve baskets with fragments from the five barley loaves left by those who had eaten.14When the people saw the sign that he had done, they said, “This is indeed the Prophet who is to come into the world!”15Perceiving then that they were about to come and take him by force to make him king, Jesus withdrew again to the mountain by himself.
Jesus Walks on Water
16When evening came, his disciples went down to the sea,17got into a boat, and started across the sea to Capernaum. It was now dark, and Jesus had not yet come to them.18The sea became rough because a strong wind was blowing.19When they had rowed about three or four miles,* they saw Jesus walking on the sea and coming near the boat, and they were frightened.20But he said to them, “It is I; do not be afraid.”21Then they were glad to take him into the boat, and immediately the boat was at the land to which they were going.
I Am the Bread of Life
22On the next day the crowd that remained on the other side of the sea saw that there had been only one boat there, and that Jesus had not entered the boat with his disciples, but that his disciples had gone away alone.23Other boats from Tiberias came near the place where they had eaten the bread after the Lord had given thanks.24So when the crowd saw that Jesus was not there, nor his disciples, they themselves got into the boats and went to Capernaum, seeking Jesus.25When they found him on the other side of the sea, they said to him, “Rabbi, when did you come here?”26Jesus answered them, “Truly, truly, I say to you, you are seeking me, not because you saw signs, but because you ate your fill of the loaves.27Do not work for the food that perishes, but for the food that endures to eternal life, which the Son of Man will give to you. For on him God the Father has set his seal.”28Then they said to him, “What must we do, to be doing the works of God?”29Jesus answered them, “This is the work of God, that you believe in him whom he has sent.”30So they said to him, “Then what sign do you do, that we may see and believe you? What work do you perform?31Our fathers ate the manna in the wilderness; as it is written, ‘He gave them bread from heaven to eat.’”32Jesus then said to them, “Truly, truly, I say to you, it was not Moses who gave you the bread from heaven, but my Father gives you the true bread from heaven.33For the bread of God is he who comes down from heaven and gives life to the world.”34They said to him, “Sir, give us this bread always.”35Jesus said to them, “I am the bread of life; whoever comes to me shall not hunger, and whoever believes in me shall never thirst.36But I said to you that you have seen me and yet do not believe.37All that the Father gives me will come to me, and whoever comes to me I will never cast out.38For I have come down from heaven, not to do my own will but the will of him who sent me.39And this is the will of him who sent me, that I should lose nothing of all that he has given me, but raise it up on the last day.40For this is the will of my Father, that everyone who looks on the Son and believes in him should have eternal life, and I will raise him up on the last day.”41So the Jews grumbled about him, because he said, “I am the bread that came down from heaven.”42They said, “Is not this Jesus, the son of Joseph, whose father and mother we know? How does he now say, ‘I have come down from heaven’?”43Jesus answered them, “Do not grumble among yourselves.44No one can come to me unless the Father who sent me draws him. And I will raise him up on the last day.45It is written in the Prophets, ‘And they will all be taught by God.’ Everyone who has heard and learned from the Father comes to me—46not that anyone has seen the Father except he who is from God; he has seen the Father.47Truly, truly, I say to you, whoever believes has eternal life.48I am the bread of life.49Your fathers ate the manna in the wilderness, and they died.50This is the bread that comes down from heaven, so that one may eat of it and not die.51I am the living bread that came down from heaven. If anyone eats of this bread, he will live forever. And the bread that I will give for the life of the world is my flesh.”52The Jews then disputed among themselves, saying, “How can this man give us his flesh to eat?”53So Jesus said to them, “Truly, truly, I say to you, unless you eat the flesh of the Son of Man and drink his blood, you have no life in you.54Whoever feeds on my flesh and drinks my blood has eternal life, and I will raise him up on the last day.55For my flesh is true food, and my blood is true drink.56Whoever feeds on my flesh and drinks my blood abides in me, and I in him.57As the living Father sent me, and I live because of the Father, so whoever feeds on me, he also will live because of me.58This is the bread that came down from heaven, not like the bread* the fathers ate, and died. Whoever feeds on this bread will live forever.”59Jesus* said these things in the synagogue, as he taught at Capernaum.
The Words of Eternal Life
60When many of his disciples heard it, they said, “This is a hard saying; who can listen to it?”61But Jesus, knowing in himself that his disciples were grumbling about this, said to them, “Do you take offense at this?62Then what if you were to see the Son of Man ascending to where he was before?63It is the Spirit who gives life; the flesh is no help at all. The words that I have spoken to you are spirit and life.64But there are some of you who do not believe.” (For Jesus knew from the beginning who those were who did not believe, and who it was who would betray him.)65And he said, “This is why I told you that no one can come to me unless it is granted him by the Father.”66After this many of his disciples turned back and no longer walked with him.67So Jesus said to the twelve, “Do you want to go away as well?”68Simon Peter answered him, “Lord, to whom shall we go? You have the words of eternal life,69and we have believed, and have come to know, that you are the Holy One of God.”70Jesus answered them, “Did I not choose you, the twelve? And yet one of you is a devil.”71He spoke of Judas the son of Simon Iscariot, for he, one of the twelve, was going to betray him.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.