Jesaja 38 | Библия, синодално издание

1 В ония дни Езекия заболя на смърт. И дойде при него пророк Исаия, син Амосов, и му рече: тъй казва Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш. 2 Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли Господу, думайки: 3 „О, Господи! спомни си, че аз ходих пред Твоето лице вярно и с предано Теб сърце, и върших, що беше угодно в Твоите очи.“ И силно заплака Езекия. 4 И биде слово Господне към Исаия и му бе казано: 5 иди, кажи на Езекия; тъй казва Господ, Бог на отца ти Давида: чух твоята молитва, видях твоите сълзи, и ето, прибавям към твоите дни петнайсет години, 6 и ще спася от ръката на царя асирийски тебе и тоя град, и ще закрилям тоя град. 7 И ето ти личба от Господа, че Господ ще изпълни словото, което изрече. 8 Ето, ще върна десет стъпала назад слънчевата сянка, която мина по стъпалата Ахазови. И върна се слънцето десет стъпала по стъпалата, по които то слизаше. 9 Молитва на иудейския цар Езекия, когато беше болен и оздравя от болестта: 10 „Казах в себе си: когато преполових дните си, трябва да вляза в портите на преизподнята; аз съм лишен от остатъка на годините си. 11 Аз казвах: не ще видя Господа, Господа в земята на живите; не ще видя вече човек между живеещите в света; 12 жилището ми се снема от мястото и се отнася от мене като овчарска колиба; трябва да отрежа като тъкач живота си; Той ще ме от основа отреже; денем и нощем чаках, че Ти ще ми пратиш смърт. 13 Чаках до заранта; като лъв Той съкрушаваше всичките ми кости; ден и нощ чаках, че ще ми пратиш смърт. 14 Като жерав, като лястовичка издавах звукове, като гълъб тъгувах; очите ми унило гледаха към небето: Господи! утеснен съм; спаси ме. 15 Какво да кажа? Той ми каза, – Той и стори. Тихо ще прекарвам всички години на живота си, помнейки тъгата на душата си. 16 Господи! Тъй живеят, и във всичко това е животът на моя дух; Ти ще ме изцериш, ще ми даруваш живот. 17 Ето, за добро ми беше силната тъга, и Ти избави душата ми от гибелния ров, хвърли зад гърба Си всичките ми грехове. 18 Защото не преизподнята Тебе слави, не смъртта Тебе възхваля, не слезлите в гроб се уповават на Твоята истина. 19 Живият, само живият ще Те прослави, както аз сега; баща ще възвести на децата Твоята истина. 20 Господ ще ме спаси; и ние във всички дни на нашия живот със звуковете на моите струни ще пеем песни в дома Господен.“ 21 И рече Исаия: нека донесат пласт от смокини и да наложат с него цирея; и царят ще оздравее. 22 А Езекия рече: какво е личбата, че ще ходя в дома Господен?

English Standard Version

Hezekiah’s Sickness and Recovery

1 In those days Hezekiah became sick and was at the point of death. And Isaiah the prophet the son of Amoz came to him, and said to him, “Thus says the Lord: Set your house in order, for you shall die, you shall not recover.”* 2 Then Hezekiah turned his face to the wall and prayed to the Lord, 3 and said, “Please, O Lord, remember how I have walked before you in faithfulness and with a whole heart, and have done what is good in your sight.” And Hezekiah wept bitterly. 4 Then the word of the Lord came to Isaiah: 5 “Go and say to Hezekiah, Thus says the Lord, the God of David your father: I have heard your prayer; I have seen your tears. Behold, I will add fifteen years to your life.* 6 I will deliver you and this city out of the hand of the king of Assyria, and will defend this city. 7 “This shall be the sign to you from the Lord, that the Lord will do this thing that he has promised: 8 Behold, I will make the shadow cast by the declining sun on the dial of Ahaz turn back ten steps.” So the sun turned back on the dial the ten steps by which it had declined.* 9 A writing of Hezekiah king of Judah, after he had been sick and had recovered from his sickness: 10 I said, In the middle* of my days I must depart; I am consigned to the gates of Sheol for the rest of my years. 11 I said, I shall not see the Lord, the Lord in the land of the living; I shall look on man no more among the inhabitants of the world. 12 My dwelling is plucked up and removed from me like a shepherd’s tent; like a weaver I have rolled up my life; he cuts me off from the loom; from day to night you bring me to an end; 13 I calmed myself* until morning; like a lion he breaks all my bones; from day to night you bring me to an end. 14 Like a swallow or a crane I chirp; I moan like a dove. My eyes are weary with looking upward. O Lord, I am oppressed; be my pledge of safety! 15 What shall I say? For he has spoken to me, and he himself has done it. I walk slowly all my years because of the bitterness of my soul. 16 O Lord, by these things men live, and in all these is the life of my spirit. Oh restore me to health and make me live! 17 Behold, it was for my welfare that I had great bitterness; but in love you have delivered my life from the pit of destruction, for you have cast all my sins behind your back. 18 For Sheol does not thank you; death does not praise you; those who go down to the pit do not hope for your faithfulness. 19 The living, the living, he thanks you, as I do this day; the father makes known to the children your faithfulness. 20 The Lord will save me, and we will play my music on stringed instruments all the days of our lives, at the house of the Lord. 21 Now Isaiah had said, “Let them take a cake of figs and apply it to the boil, that he may recover.” 22 Hezekiah also had said, “What is the sign that I shall go up to the house of the Lord?”

Jesaja 38 | Библия, синодално издание English Standard Version

Hezekiah’s Sickness and Recovery