1.Mose 3 | Библия, синодално издание

1 Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая? 2 Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем, 3 само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете. 4 Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; 5 но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло. 6 Видя жената, че дървото е добро заядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодоветему и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той. 7 Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници. 8 И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, искриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета. 9 И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си? 10 Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих. 11 И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш? 12 Адам отговори: жената, която мидаде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох. 13 Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох. 14 И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си; 15 и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата. 16 На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе. 17 А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, – проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; 18 тръне и бодили ще ти ражда тя; и щесе храниш с полска трева; 19 с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш. 20 И даде Адам на жена си име Ева*, защото тя стана майка на всички живеещи. 21 И направи Господ Бог на Адама ина жена му кожени дрехи, с които ги облече. 22 И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. 23 Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет. 24 И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.

English Standard Version

The Fall

1 Now the serpent was more crafty than any other beast of the field that the Lord God had made. He said to the woman, “Did God actually say, ‘You* shall not eat of any tree in the garden’?” 2 And the woman said to the serpent, “We may eat of the fruit of the trees in the garden, 3 but God said, ‘You shall not eat of the fruit of the tree that is in the midst of the garden, neither shall you touch it, lest you die.’” 4 But the serpent said to the woman, “You will not surely die. 5 For God knows that when you eat of it your eyes will be opened, and you will be like God, knowing good and evil.” 6 So when the woman saw that the tree was good for food, and that it was a delight to the eyes, and that the tree was to be desired to make one wise,* she took of its fruit and ate, and she also gave some to her husband who was with her, and he ate. 7 Then the eyes of both were opened, and they knew that they were naked. And they sewed fig leaves together and made themselves loincloths. 8 And they heard the sound of the Lord God walking in the garden in the cool* of the day, and the man and his wife hid themselves from the presence of the Lord God among the trees of the garden. 9 But the Lord God called to the man and said to him, “Where are you?”* 10 And he said, “I heard the sound of you in the garden, and I was afraid, because I was naked, and I hid myself.” 11 He said, “Who told you that you were naked? Have you eaten of the tree of which I commanded you not to eat?” 12 The man said, “The woman whom you gave to be with me, she gave me fruit of the tree, and I ate.” 13 Then the Lord God said to the woman, “What is this that you have done?” The woman said, “The serpent deceived me, and I ate.” 14 The Lord God said to the serpent, “Because you have done this, cursed are you above all livestock and above all beasts of the field; on your belly you shall go, and dust you shall eat all the days of your life. 15 I will put enmity between you and the woman, and between your offspring* and her offspring; he shall bruise your head, and you shall bruise his heel.” 16 To the woman he said, “I will surely multiply your pain in childbearing; in pain you shall bring forth children. Your desire shall be contrary to* your husband, but he shall rule over you.” 17 And to Adam he said, “Because you have listened to the voice of your wife and have eaten of the tree of which I commanded you, ‘You shall not eat of it,’ cursed is the ground because of you; in pain you shall eat of it all the days of your life; 18 thorns and thistles it shall bring forth for you; and you shall eat the plants of the field. 19 By the sweat of your face you shall eat bread, till you return to the ground, for out of it you were taken; for you are dust, and to dust you shall return.” 20 The man called his wife’s name Eve, because she was the mother of all living.* 21 And the Lord God made for Adam and for his wife garments of skins and clothed them. 22 Then the Lord God said, “Behold, the man has become like one of us in knowing good and evil. Now, lest he reach out his hand and take also of the tree of life and eat, and live forever—” 23 therefore the Lord God sent him out from the garden of Eden to work the ground from which he was taken. 24 He drove out the man, and at the east of the garden of Eden he placed the cherubim and a flaming sword that turned every way to guard the way to the tree of life.

1.Mose 3 | Библия, синодално издание English Standard Version

The Fall