1.Mose 12 | Библия, синодално издание
1И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа;2и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.3Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.4И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.5И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя.6Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море: в тая земя тогава (живееха) хананейци.7И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.8Оттам той тръгна към планината, на изток от Ветил; и постави шатрата си тъй, че Ветил оставаше на запад, а Гай – на изток; и съгради там жертвеник Господу и призова името на Господа (Който бе му се явил).9И дигна се Аврам, та продължи пътя си към юг.10И настана глад в оная земя. И слезе Аврам в Египет, да поживее там, понеже гладът се усили в оная земя.11А когато се приближаваше до Египет, рече на жена си Сара: ето, аз зная, че ти си жена хубава;12и египтяни, като те видят, ще рекат: тази е негова жена; и ще ме убият, а тебе ще оставят жива;13затова кажи, че ми си сестра, та да помина добре покрай тебе, и да ми остане жива душата чрез тебе.14И когато дойде Аврам в Египет, египтяни видяха, че Сара е много хубава жена;15видяха я и фараоновите велможи и я похвалиха на фараона; и я взеха в дома фараонов.16И покрай нея Аврам поминуваше добре; и той имаше дребен и едър добитък и осли, слуги и слугини, мъски и камили.17Но Господ порази с тежки удари фараона и дома му поради Сара, жената Аврамова.18Тогава фараонът повика Аврама и рече: какво стори с мене? защо ми не обади, че тя е твоя жена?19Защо каза: сестра ми е? Аз щях да си я взема за жена. А сега, на ти жената: вземи (я) и си върви.20И отреди фараонът за него човеци, та изпроводиха него, и жена му, и всичко, що имаше (и Лота с него).
English Standard Version
The Call of Abram
1Now the Lord said* to Abram, “Go from your country* and your kindred and your father’s house to the land that I will show you.2And I will make of you a great nation, and I will bless you and make your name great, so that you will be a blessing.3I will bless those who bless you, and him who dishonors you I will curse, and in you all the families of the earth shall be blessed.”*4So Abram went, as the Lord had told him, and Lot went with him. Abram was seventy-five years old when he departed from Haran.5And Abram took Sarai his wife, and Lot his brother’s son, and all their possessions that they had gathered, and the people that they had acquired in Haran, and they set out to go to the land of Canaan. When they came to the land of Canaan,6Abram passed through the land to the place at Shechem, to the oak* of Moreh. At that time the Canaanites were in the land.7Then the Lord appeared to Abram and said, “To your offspring I will give this land.” So he built there an altar to the Lord, who had appeared to him.8From there he moved to the hill country on the east of Bethel and pitched his tent, with Bethel on the west and Ai on the east. And there he built an altar to the Lord and called upon the name of the Lord.9And Abram journeyed on, still going toward the Negeb.
Abram and Sarai in Egypt
10Now there was a famine in the land. So Abram went down to Egypt to sojourn there, for the famine was severe in the land.11When he was about to enter Egypt, he said to Sarai his wife, “I know that you are a woman beautiful in appearance,12and when the Egyptians see you, they will say, ‘This is his wife.’ Then they will kill me, but they will let you live.13Say you are my sister, that it may go well with me because of you, and that my life may be spared for your sake.”14When Abram entered Egypt, the Egyptians saw that the woman was very beautiful.15And when the princes of Pharaoh saw her, they praised her to Pharaoh. And the woman was taken into Pharaoh’s house.16And for her sake he dealt well with Abram; and he had sheep, oxen, male donkeys, male servants, female servants, female donkeys, and camels.17But the Lord afflicted Pharaoh and his house with great plagues because of Sarai, Abram’s wife.18So Pharaoh called Abram and said, “What is this you have done to me? Why did you not tell me that she was your wife?19Why did you say, ‘She is my sister,’ so that I took her for my wife? Now then, here is your wife; take her, and go.”20And Pharaoh gave men orders concerning him, and they sent him away with his wife and all that he had.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.