1.Könige 8 | Библия, синодално издание

1 Тогава Соломон свика при себе си в Иерусалим старейшините Израилеви и всички коленоначалници, родоначалници на синовете Израилеви, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град, сиреч Сион.

2 И събраха се на празника при цар Соломона всички израилтяни в месец атаним, който е седмият месец.

3 Дойдоха всички старейшини Израилеви; и свещениците вдигнаха ковчега

4 и понесоха ковчега Господен и скинията на събранието и всички свещени вещи, що бяха в скинията; и носеха ги свещеници и левити.

5 А цар Соломон и с него целият израилски събор, който се бе събрал при него, вървяха пред ковчега, принасяйки жертви от дребен и едър добитък, които не беше възможно да се изброят и сметнат поради множеството им.

6 Свещениците внесоха ковчега на завета Господен на мястото му, в давира на храма, в Святая-Святих, под крилете на херувимите.

7 Защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

8 Върлините се издаваха тъй, че главиците им се виждаха из светилището пред давира, ала не излизаха навън; те са там и до днес.

9 В ковчега нямаше нищо, освен двете каменни скрижали, които Моисей бе положил вътре на Хорив, когато Господ сключи завет със синовете Израилеви, след като бяха излезли от Египетската земя.

10 Когато свещениците излязоха из светилището, облак изпълни дома Господен.

11 И свещениците не можеха да стоят на службата поради облака, понеже сиянието Господне изпълни храма Господен.

12 Тогава Соломон рече: Господ каза, че благоволи да живее в мъгла;

13 съградих храм Тебе за жилище, място, дето да пребиваваш довека.

14 И царят се обърна с лицето си, и благослови цялото събрание израилтяни цялото събрание израилтяни стоеше –

15 и каза: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който каза с устата Си на баща ми Давида, и казаното днес изпълни с ръката Си! Той бе казал:

16 от оня ден, когато изведох Моя народ Израиля из Египет, Аз не избрах град ни в едно коляно Израилево, за да се построи дом, дето да пребъдва името Ми; (а избрах Иерусалим, та в него да пребъдва името Ми;) избрах Давида, той да бъде над Моя народ Израиля.

17 Баща ми Давид имаше на сърце да построи храм на името на Господа, Бога Израилев;

18 но Господ каза на баща ми Давида: ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми; хубаво, че това ти е на сърце;

19 обаче, не ти ще построиш храм, а твоят син, който е излязъл от чреслата ти, – той ще съгради храм на името Ми.

20 И Господ изпълни словото Си, което бе изрекъл; аз се издигнах на мястото на баща си Давида и седнах на престола Израилев, както каза Господ, и построих храм на името на Господа, Бога Израилев;

21 и приготвих там място за ковчега, в който е заветът на Господа, що бе сключил с нашите отци, когато ги изведе из Египетската земя.

22 И застана Соломон пред жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето

23 и рече: Господи, Боже Израилев! Няма бог подобен на Тебе нито на небето горе, нито на земята долу; Ти пазиш завет и милост към рабите Си, които ходят пред Тебе от все сърце.

24 Ти изпълни на Своя раб Давида, моя баща, това, що му бе говорил; каквото бе изрекъл с устата Си, днес го извърши с ръката Си.

25 И сега, Господи, Боже Израилев, изпълни на Своя раб Давида, мой баща, каквото бе му говорил, думайки: пред лицето Ми не ще престане да излиза от тебе мъж, седящ на Израилевия престол, стига само синовете ти да се държат о пътя си, ходейки пред Мене тъй, както ти ходеше пред Мене.

26 И сега, Боже Израилев, да бъде вярно словото Ти, що си изрекъл на Своя раб Давида, моя баща!

27 Наистина, нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име);

28 но погледни милостно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! чуй зова и молитвата, с която Твоят раб Те умолява днес.

29 Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към това място, за което си казал: името Ми ще бъде там; чуй молитвата, с която ще се моли Твоят раб на това място.

30 Чуй молбата на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, когато те ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай.

31 Кога някой съгреши против ближния си, и поискат от него клетва, за да се закълне, и заради клетвата дойдат пред Твоя жертвеник в тоя храм,

32 тогава чуй от небето и извърши съд над Своите раби; обвини виновния, като стовариш върху главата му неговата постъпка, и оправдай правия, като му въздадеш според правдата му.

33 Когато Твоят народ Израил бъде поразен от неприятели, задето е съгрешил пред Тебе, и когато те се обърнат към Тебе и изповядат името Ти и искат и Те молят в тоя храм, –

34 чуй тогава от небето и прости греха на Твоя народ Израиля, и ги върни в земята, която си дал на отците им.

35 Кога се заключи небето и няма дъжд, задето ще съгрешат пред Тебе, и кога се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от греха си, понеже си ги смирил, –

36 чуй тогава от небето и прости греха на Своите раби и на Своя народ Израиля, като им покажеш добрия път, по който да ходят, и прати дъжд върху Твоята земя, която си дал народу Си за наследие.

37 Глад ли бъде по земята, или мор, палещ вятър ли, главня, скакалци, или гъсеници, неприятел ли го стесни в земята му, някаква неволя ли се появи, или болест, –

38 при всяка молитва, при всяка молба, която иде от който и да е човек у целия Твой народ Израиля, кога почувствуват болка в сърцето си и прострат ръце към тоя храм,

39 чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, и помилувай; направи и въздай всекиму според пътищата му, както видиш сърцето му, понеже само Ти познаваш сърцата на всички човечески синове;

40 за да се боят от Тебе през всички дни, докле живеят на земята, която си дал на отците ни.

41 Ако и някой другородец, който не е от Твоя народ Израиля, дойде от далечна земя заради Твоето име, –

42 защото ще чуят за Твоето велико име, за Твоята силна ръка и за Твоята простряна мишца, – дойде и се помоли в тоя храм,

43 чуй от небето, от мястото на Своето обиталище, и стори всичко, за каквото другородецът Те призове, та всички земни народи да знаят Твоето име, за да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, да знаят, че тоя храм, който съградих аз, е наречен на Твое име.

44 Кога Твоят народ излезе на война против своя враг по пътя, по който го пратиш, и се помоли Господу, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твое име,

45 тогава чуй от небето молитвата им и молбата им и стори, каквото е тям потребно.

46 Кога съгрешат пред Тебе, – защото няма човек, който да не греши, – и Ти им се разгневиш и ги предадеш на враговете, и ония, които са ги пленили, ги отведат в неприятелска земя, далечна или близка;

47 и кога в земята, дето ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят в земята на ония, които са ги пленили, думайки: „съгрешихме, сторихме беззаконие, виновни сме“;

48 и кога се обърнат към Тебе от всичкото си сърце и от всичката си душа в земята на враговете, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към своята земя, която си дал на отците им, към града, който си избрал, и към храма, който построих на Твое име, –

49 тогава чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, молитвата и молбата им, стори, каквото е тям потребно;

50 и прости на Твоя народ, каквото е съгрешил пред Тебе и всичките му престъпления, които е извършил пред Тебе, и възбуди състрадание към тях у ония, които са ги пленили, та да бъдат милостиви към тях:

51 защото те са Твой народ и Твой дял, който Ти изведе из Египет, из желязната пещ.

52 Нека (ушите Ти и) очите Ти бъдат отворени за молбата на Твоя раб и за молитвата на Твоя народ Израиля, за да ги чуваш всякога, кога Те призовават,

53 защото Ти си ги отделил за Свой дял измежду всички земни народи, както си рекъл чрез Моисея, Твоя раб, когато изведе отците ни от Египет, Владико Господи!

54 След като Соломон произнесе към Господа цялата тая молитва и молба, както бе коленичил, стана отпред жертвеника Господен, с ръце прострени към небето.

55 И, изправен, благослови цялото събрание израилтяни, с висок глас думайки:

56 благословен да бъде Господ (Бог), Който даде спокойствие на Своя народ Израиля, както бе говорил! Не остана неизпълнена ни една дума от всички Негови благи думи, които бе изрекъл чрез Своя раб Моисея;

57 нека бъде с нас Господ, Бог наш, както бе с отците ни; да ни не оставя, да ни не напуща,

58 скланяйки сърцата ни към Себе Си, за да вървим по всичките Му пътища и да пазим заповедите Му, уставите Му и законите Му, които е заповядал на отците ни.

59 И тия думи, с които се молих пред Господа (днес), нека бъдат близки до Господа, нашия Бог, денем и нощем, за да върши Той, каквото е нужно за Неговия раб и за Неговия народ Израиля всеки ден,

60 та да познаят всички народи, че Господ е Бог, и няма други, освен Него.

61 Нека сърцето ви бъде напълно предадено на Господа, нашия Бог, за да ходите по наредбите Му и да пазите заповедите Му, както днес.

62 Тогава царят и всички израилтяни с него принесоха жертва Господу.

63 Соломон закла за мирна жертва, която принесе Господу, двайсет и две хиляди едър добитък и сто и двайсет хиляди дребен добитък. Тъй царят и всички синове Израилеви осветиха храма Господу.

64 В същия ден царят освети средната част на двора, който е пред храма Господен, като извърши там всесъжение и хлебен принос и като възнесе тлъстината от мирните жертви, понеже медният жертвеник, който е пред Господа, беше малък да побере всесъженията, хлебния принос и тлъстината от мирните жертви.

65 Така Соломон прави празник, и цял Израил с него – събор голям, който се бе стекъл от входа в Емат до Египетската река, пред Господа, нашия Бог; правиха празник (и ядоха, и пиха и се молиха пред Господа, нашия Бог в съградения храм) седем дена и още седем дена, сиреч четиринайсет дена.

66 В осмия ден Соломон разпусна народа. Всички благословиха царя и си отидоха по шатрите си, като се радваха и веселяха в сърцето си за всичко добро, което Господ стори на Своя раб Давида и на Своя народ Израиля.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Пренасяне на Ковчега на Завета в храма

1 Тогава Соломон събра при себе си в Йерусалим израилските старейшини и всички началници на племената, началниците на бащините домове на израилтяните, за да възнесат ковчега на ГОСПОДНИЯ завет от Давидовия град, който е Сион.

2 И така, всички израилски мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

3 А когато дойдоха всички израилски старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.

4 Те занесоха ГОСПОДНИЯ ковчег и шатъра за срещане с всичките святи принадлежности, които бяха в шатъра. Свещениците и левитите ги занесоха.

5 А цар Соломон и цялото израилско общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега и пожертваха овце и говеда, които по броя си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

6 Така свещениците внесоха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет на мястото му в светилището на дома, в пресвятото място, под крилата на херувимите.

7 Защото херувимите бяха с разперени крила над мястото на ковчега. Херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

8 И върлините бяха издадени, така че от святото място пред светилището се виждаха краищата им, но навън не се виждаха. Те са там и до днес.

9 В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там, на Хорив, където ГОСПОД сключи завет с израилтяните, когато бяха излезли от египетската земя.

10 А щом свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни ГОСПОДНИЯ дом,

11 така че поради облака свещениците не можеха да застанат, за да служат, защото ГОСПОДНЯТА слава изпълни ГОСПОДНИЯ дом.

12 Тогава Соломон каза: ГОСПОД е казал, че ще обитава в мрак.

13 Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

Реч и молитва на Соломон при освещаването на храма

14 После царят обърна лицето си и благослови цялото израилско общество, докато цялото израилско общество стоеше на крака:

15 Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давид:

16 От деня, когато изведох народа Си Израил от Египет, не избрах измежду всички израилски племена нито един град, където да бъде построен дом, за да се настани името Ми там; но избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израил.

17 Баща ми, Давид, имаше на сърце да построи дом за името на ГОСПОДА, Израилевия Бог.

18 Но ГОСПОД каза на баща ми Давид: Понеже пожела да построиш дом за името Ми, добре си направил, че това е дошло на сърцето ти.

19 Ти обаче няма да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от чреслата ти. Той ще построи дома за името Ми.

20 И така, ГОСПОД изпълни словото, което говори. Като се издигнах аз вместо баща си Давид и седнах на израилския престол, както говори ГОСПОД, построих дома за името на ГОСПОДА, Израилевия Бог.

21 И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който ГОСПОД сключи с бащите ни, когато ги изведе от египетската земя.

22 Тогава Соломон застана пред ГОСПОДНИЯ жертвеник пред цялото израилско общество и като протегна ръцете си към небето, каза:

23 ГОСПОДИ, Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята бог, подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце.

24 Ти си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал – да! Каквото си говорил с устата Си, това си извършил с ръката Си, както се вижда днес.

25 Сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, изпълни спрямо баща ми, слугата Си Давид, онова, което си му обещал с думите: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на израилския престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мен.

26 И така, сега, Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си, баща ми, Давид.

27 Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат, а колко по-малко този дом, който построих!

28 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата си и към молбата му, ГОСПОДИ, Боже мой. Послушай вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе.

29 Нека бъдат очите Ти нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

30 Слушай молбата на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят на това място – да! Слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш, бъди милостив.

31 Ако някой съгреши спрямо ближния си и му се наложи клетва, за да се закълне, и дойде и се закълне пред жертвеника Ти в този дом,

32 тогава Ти слушай от небето и стори, извърши правосъдие за слугите Си и осъди беззаконника, възвърни делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му.

33 Когато народът Ти Израил бъде разбит пред неприятеля по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се обърнат към Теб и изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в този дом,

34 тогава Ти послушай от небето и прости греха на народа Си Израил и ги възвърни в земята, която си дал на бащите им.

35 Когато се затвори небето и не вали дъжд по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

36 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил и им покажи добрия път, по който трябва да ходят, и изпрати дъжд на земята Си, която Си дал в наследство на народа Си.

37 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им – каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, –

38 тогава всяка молитва, всяка молба, която би била принесена от който и да било човек или от целия Ти народ Израил, като всеки познае раната на своето сърце и протегне ръцете си към този дом,

39 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и направи, и въздай на всеки според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му (защото Ти, само Ти познаваш сърцата на целия човешки род),

40 за да се боят от Тебе през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

41 Още за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, а идва от далечна страна заради Твоето име

42 (защото ще чуят за великото Ти име, за Твоята мощна ръка и за Твоята издигната мишца) – когато дойде и се помоли в този дом,

43 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и направи според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всички народи на света, да се боят от Тебе, както народът Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих.

44 Ако народът Ти излезе на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на ГОСПОДА, като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

45 тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им.

46 Ако съгрешат пред Тебе (защото няма човек, който да не греши) и Ти се разгневиш на тях и ги предадеш на неприятеля, и поробителите им ги заведат като пленници в неприятелската земя, далеч или близо,

47 все пак, ако дойдат на себе си в земята, където са отведени като пленници, и се обърнат и Ти се помолят в земята на поробителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,

48 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към земята, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

49 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молбата им, защити правото им

50 и прости на народа Си, който е съгрешил пред Тебе, всичките им престъпления, чрез които станаха престъпници против Теб. Умилостиви към тях враговете им, за да им покажат милост;

51 защото те са Твой народ и Твое наследство, които си извел от Египет, от желязната пещ.

52 И така, нека очите Ти бъдат отворени към молбата на слугата Ти и към молбата на народа Ти Израил, за да ги слушаш, за каквото и да Те призоват;

53 защото Ти, Господи ЙЕХОВА, си ги отделил от всички племена на света, за да бъдат Твое наследство, както говори чрез слугата Си Моисей, когато изведе бащите ни от Египет.

54 След като Соломон свърши да принася цялата тази молитва и прошение към ГОСПОДА, стана отпред ГОСПОДНИЯ жертвеник, където беше коленичил с ръце, протегнати към небето.

55 И застана и благослови цялото израилско общество, като каза:

56 Благословен да бъде ГОСПОД, Който успокои народа Си Израил според всичко, което е обещал. Не пропадна нито едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисей.

57 Дано ГОСПОД, нашият Бог, бъде с нас, както е бил с бащите ни. Да не ни изостави, нито да ни отхвърли!

58 Да преклони сърцата ни към Себе Си, така че да ходим във всичките Му пътища и да пазим заповедите, наредбите и законите, които е заповядал на бащите ни!

59 И тези думи, с които се помолих на ГОСПОДА, нека бъдат денем и нощем близо до ГОСПОДА, нашия Бог, за да защитава правото на слугата Си и правото на народа Си Израил според всекидневната нужда,

60 така че всички племена на света да познаят, че ЙЕХОВА е Бог и няма друг.

61 И така, нека вашите сърца бъдат съвършени спрямо ГОСПОДА, нашия Бог, за да ходите в наредбите Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.

62 Тогава царят заедно с целия Израил принесоха жертви пред ГОСПОДА.

63 За мирни жертви, които принесе на ГОСПОДА, Соломон пожертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и всички израилтяни осветиха ГОСПОДНИЯ дом.

64 В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на ГОСПОДНИЯ дом. Там принесе всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси. Понеже медният жертвеник, който беше пред ГОСПОДА, беше твърде малък, за да побере всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси.

65 По този начин Соломон заедно с целия Израил – голям събор, събран от местностите от прохода на Емат до египетския поток – спазваха в онова време празника пред ГОСПОДА, нашия Бог, седем и седем дни, общо четиринадесет дни.

66 А на осмия ден Соломон разпусна народа. Те благословиха царя и си отидоха в шатрите с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което ГОСПОД беше показал към слугата Си Давид и към народа Си Израил.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание