2.Samuel 4 | Библия, синодално издание
1Сауловият син (Иевостей), като чу, че Авенир умрял в Хеврон, отпаднаха му ръцете, и цял Израил се смути.2Сауловият син (Иевостей) имаше двама военачалници; единият се казваше Баана, а другият – Рихав, синове на бееротец Ремон, от Вениаминовите потомци, понеже и Беерот се броеше към Вениамина.3И бееротци избягаха в Гитаим и там останаха като пришълци доднес.4Ионатан, Саулов син, имаше син хром. Синът беше на пет години, когато от Изреел дойде известие за Саула и Ионатана, и кърмачката, като го взела, побягнала. И, както тя бягала бързо, той паднал и станал хром. Името му беше Мемфивостей.5И синовете на бееротеца Ремона, Рихав и Баана, тръгнаха и стигнаха по най-големия дневен пек до къщата на Иевостея, който спеше по пладне в леглото си,6(А вратарят на къщата, който чистеше пшеница, бе задрямал и заспал;) Рихав и брат му Баана влязоха вкъщи, уж да вземат пшеница, прободоха го в корема и побягнаха.7Когато те бяха влезли вкъщи, Иевостей лежеше на леглото си, в своята спалня; те го удариха и го убиха; отсякоха главата му, взеха я със себе си и вървяха цяла нощ по пустинния път;8донесоха на Давида в Хеврон Иевостеевата глава и казаха на царя: ето главата на Иевостея, син на Саула, твоя неприятел, който търсеше душата ти; сега Господ отмъсти за моя господарцар на Саула (твоя неприятел) и на потомството му.9Давид отговори на Рихава и на брата му Баана, синове на бееротеца Ремона, и им каза: жив е Господ, Който избави душата ми от всяка скръб!10Ако тогава, който ми донесе известие, думайки: „ето, умря Саул (и Ионатан)“, и който се мислеше за радостен вестител, аз хванах и го убих в Секелаг, вместо да му дам награда,11то сега, когато невредници убиха невинен човек в къщата му, в неговото легло, нима не ще изискам кръвта му от вашата ръка и не ще ви изтребя от земята?12И Давид заповяда на слугите, и те ги убиха, отсякоха ръцете и нозете им и ги обесиха край водоема в Хеврон. А Иевостеевата глава взеха и погребаха в гроба на Авенира в Хеврон.
Библия, ревизирано издание
1А когато Исвостей, Сауловият син, чу, че Авенир умрял в Хеврон, ръцете му отслабнаха и всички израилтяни се смутиха.2Сауловият син Исвостей имаше двама мъже пълководци. Името на единия беше Ваана, а на другия – Рихав, синове на виротянина Римон от вениаминците (защото и Вирот се числеше към Вениамин;3а виротяните бяха побегнали в Гетаим, където са били пришълци до днес).4А Сауловият син Йонатан имаше син, болен в краката. Той бил на петгодишна възраст, когато дошло известие от Езраел за Саул и Йонатан, и неговата бавачка го беше вдигнала и побягнала; и като бягала, го изпуснала и той бил осакатен. Името му беше Мемфивостей.5И Рихав и Ваана, синовете на виротянина Римон, отидоха и в горещината на деня влязоха в къщата на Исвостей, който лежеше на легло по обяд.6Влязоха вътре в къщата уж да вземат жито и го удариха в корема; а Рихав и брат му Ваана избягаха.7Защото, когато влязоха в къщата и той лежеше на легло в спалнята си, нараниха го, умъртвиха го и му отсякоха главата. И като му взеха главата, вървяха през полето цялата нощ.8Те донесоха главата на Исвостей при Давид в Хеврон. Тогава казаха на царя: Ето главата на Исвостей, син на врага ти Саул, който искаше да отнеме живота ти. Днес ГОСПОД въздаде на Саул и потомците му заслуженото за господаря ни, царя.9А Давид отговори на Рихав и брат му Ваана, синовете на виротянина Римон, следното: Заклевам се в живота на ГОСПОДА, който избави душата ми от всяко бедствие,10когато един човек ми извести: Ето, Саул умря, като мислеше, че носи добро известие, хванах го и го убих в Сиклаг, – това беше наградата, която му дадох за известието му, –11а колко повече, когато нечестиви мъже са убили праведен човек в собствената му къща, на леглото му. Няма ли да изискам сега кръвта му от ръката ви и да ви изтребя от земята!12Тогава Давид заповяда на слугите си; и те ги убиха. И като отсякоха ръцете и краката им, ги обесиха при водоема в Хеврон. А главата на Исвостей взеха и я заровиха в Авенировия гроб в Хеврон.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.