2.Samuel 3 | Библия, синодално издание

1 Разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго. Давид все повече се усилваше, а Сауловият дом все повече отслабваше. 2 На Давида се родиха синове (шест) в Хеврон. Първороден му беше Амнон от изреелката Ахиноама, 3 а втори (син) му беше Далуйа от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на Талмая, гесурския цар; 4 четвърти – Адония, син от Агита; пети – Сафатия, син от Авитала; 5 шести – Иетераам от Егла, Давидова жена. Те се родиха на Давида в Хеврон. 6 Докле траеше разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом. 7 Саул имаше наложница, по име Рицпа, дъщеря на Айя. (И Авенир влезе при нея.) И каза (Иевостей) на Авенира: защо влезе при бащината ми наложница? 8 Авенир страшно се разсърди от думите на Иевостея и каза: нима аз съм песя глава? Аз днес сторих милост към дома на баща ти Саула, към братята му и приятелите му против Иуда, и не те предадох в ръцете на Давида, а ти сега заради една жена търсиш в мене грях. 9 Нека Бог стори това и това на Авенира и още повече да стори! Както Господ се кле на Давида, тъй и ще сторя (днес) за него: 10 ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израиля и над Иуда, от Дан до Вирсавия. 11 И Иевостей не можа да отвърне на Авенира, понеже се боеше от него. 12 И Авенир прати от своя страна пратеници до Давида (в Хеврон, дето се намерваше,) да кажат: чия е тая земя? да кажат още: сключи с мене съюз, и ръката ми ще бъде с тебе, за да обърна към тебе целия израилски народ. 13 И (Давид) каза: добре, ще сключа с тебе съюз, само за едно те моля, именно ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Мелхола, Сауловата дъщеря, когато дойдеш да се видиш с мене. 14 И Давид прати пратеници до Иевостея, Саулов син, да кажат: върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци. 15 Тогава Иевостей прати, та я взе от мъжа и Фалтия, Лаишев син. 16 С нея тръгна и мъж и и с плач я придружи до Бахурим; но Авенир му каза: върни се. И той се върна. 17 И Авенир се обърна към старейшините Израилеви, думайки: и вчера и завчера вие искахте Давид да ви бъде цар; 18 направете това сега, защото Господ е казал на Давида: чрез ръката на Моя раб Давида ще спася народа Си Израиля от ръката на филистимци и от ръката на всичките му врагове. 19 Същото говори Авенир и на вениаминци. И отиде Авенир в Хеврон, за да обади на Давида всичко, що желаеха Израил и целият Вениаминов дом. 20 Авенир дойде при Давида в Хеврон и заедно с него двайсет мъже, и Давид даде угощение на Авенира и на людете, що бяха с него. 21 И Авенир каза на Давида: ще стана и ще ида да събера около господаря си царя целия израилски народ, и те ще встъпят в завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както желае душата ти. И Давид отпусна Авенира, и той си отиде смиром. 22 И ето, Давидовите слуги заедно с Иоава се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенира го нямаше вече при Давида в Хеврон, защото Давид го беше отпратил, и той си бе отишъл смиром. 23 Когато Иоав и цялата войска, която бе ходила с него, дойдоха, разказаха на Иоава: дохожда Авенир, Нировият син, при царя, и той го отпрати, и оня си отиде смиром. 24 И Иоав дойде при царя и каза: какво си направил? Ето, Авенир дохождал при тебе, защо си го отпратил, и той си е отишъл? 25 Ти знаеш Авенира, Нировия син: той е дохождал да те излъже, да узнае, къде влизаш и излизаш, и да разузнае всичко, що вършиш. 26 Иоав излезе от Давида и прати бързоходци след Авенира; и те го върнаха от кладенеца Сира, без да знае Давид. 27 Когато Авенир се върна в Хеврон, Иоав го отведе навътре от вратата, уж да говори с него тайно, и там го прободе в корема. И Авенир умря за кръвта на Асаила, Иоавовия брат. 28 Отпосле, като чу Давид за това, каза: не съм виновен аз и царството ми пред Господа вовеки за кръвта на Авенира, Нировия син; 29 нека тя падне върху главата на Иоава и върху целия му бащин дом; нека в дома на Иоава има винаги човек със семетечение, или прокажен, или който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае за хляб. 30 А Иоав и брат му Авеса убиха Авенира, задето той уби брата им Асаила в битката при Гаваон. 31 И Давид каза на Иоава и на всички люде, които бяха с него: раздерете дрехите си и се облечете във вретища и оплаквайте Авенира. И цар Давид вървя след носилото му. 32 Когато погребаха Авенира в Хеврон, царят плака с висок глас над Авенировия гроб; плака и целият народ. 33 И царят оплака Авенира, нареждайки: нима като един невредник трябваше да умре Авенир? 34 ръцете ти не бяха свързани, нозете ти не бяха оковани; и ти падна, както падат от разбойници. И целият народ начена още повече да го оплаква. 35 И целият народ дойде да предложи на Давида хляб, докле още не бе мръкнало, но Давид се закле, думайки: нека Бог ми стори това и това и още повече да ми стори, ако вкуся хляб или друго нещо до залез-слънце. 36 И целият народ узна това, и това му се понрави, и всичко, що вършеше царят, нравеше се на целия народ. 37 И оня ден целият народ и всички израилтяни узнаха, че убийството на Авенира, Нировия син, не бе излязло от царя. 38 И царят каза на слугите си: знаете ли, че днес един вожд и велик мъж падна у Израиля? 39 Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тия люде, Саруевите синове, са по-силни от мене; ала на оногова, който върши зло, Господ да възвърне според злобата му.

Библия, ревизирано издание

1 Войната между Сауловия дом и Давидовия дом продължи дълго време; и Давид непрестанно се усилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше. 2 На Давид се родиха синове в Хеврон. Първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам. 3 Вторият му – Хилеав*, от Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. Третият – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай. 4 Четвъртият – Адония, син на Агита. Петият – Сефатия, син на Авитала. 5 И шестият – Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон. 6 А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом. 7 Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Ая. Исвостей каза на Авенир: Ти защо си лежал с бащината ми наложница? 8 Тогава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и отговори: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показах благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и въпреки това ме обвиняваш днес за тази жена! 9 Така да стори Бог с Авенир – да! – и повече да му прибави, ако не сторя за Давид, както ГОСПОД му се е клел, 10 като направя да премине царството от Сауловия дом и като поставя Давидовия престол над Израил, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее. 11 И Исвостей не можеше вече да каже нито дума на Авенир, понеже се боеше от него. 12 Тогава Авенир изпрати хора до Давид да кажат от негово име: Чия е земята? Съобщението гласеше още: Сключи договор с мен; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, така че да доведа под твоята власт целия Израил. 13 А Давид отговори: Добре, аз ще сключа договор с тебе. Но едно нещо искам аз от тебе: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да ме видиш. 14 И Давид прати хора до Сауловия син Исвостей да му кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия. 15 И така, Исвостей прати и я взе от мъжа и Фалатиил, Лаисовия син. 16 Мъжът и дойде с нея и като вървеше, плачеше и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна. 17 А Авенир влезе във връзка с израилските старейшини и каза: В миналото вие сте искали Давид да царува над вас; 18 сега направете това, защото ГОСПОД е говорил за Давид: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели 19 Авенир говори още и на вениаминците. Също Авенир отиде да говори и с Давид в Хеврон всичко, което беше угодно на Израил и на целия Вениаминов дом. 20 И така, Авенир дойде при Давид в Хеврон заедно с двадесет мъже. И Давид направи угощение за Авенир и за мъжете, които бяха с него. 21 Тогава Авенир каза на Давид: Ще отида и ще събера целия Израил при господаря си, царя, за да сключат завет с теб и да царуваш над всички според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир и той отиде с мир. 22 А Давидовите слуги и Йоав идваха от едно нашествие и носеха със себе си голяма плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеврон, защото Давид го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир. 23 След като Йоав дойде заедно с цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав, че Авенир, Нировият син, е идвал при царя; и той го е изпратил и Авенир си е отишъл с мир. 24 Тогава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Авенир е идвал при тебе! Защо си го пуснал да си отиде? 25 Знаеш какъв е Авенир, Нировият син. Той е идвал, за да те измами, да научи влизането ти и излизането ти и да научи всичко, което правиш. 26 И Йоав, като излезе от Давид, прати хора след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира. Давид обаче не знаеше това. 27 И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрана в портата, уж за да му говори тайно. Там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил. И Авенир умря. 28 А по-късно Давид, като разбра за това, каза: Невинен съм, аз и царството ми, пред ГОСПОДА до века за кръвта на Авенир, Нировия син. 29 Нека тя остане на Йоавовата глава и на целия му бащин дом. Нека не липсва от Йоавовия дом такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб. 30 Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон. 31 Тогава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, за да плачете пред носилката с Авенир. И цар Давид вървеше след носилката. 32 Погребаха Авенир в Хеврон; и царят плака силно над Авенировия гроб заедно с целия народ. 33 Царят плака над Авенир и каза: Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумният? 34 Ръцете ти не бяха вързани, нито краката ти – сложени в окови. Както човек пада пред тези, които вършат неправда, така падна и ти. И целият народ плака дълго над него. 35 После целият народ дойде, за да предложат на Давид да се нахрани, докато още беше светло; но Давид се закле, като каза: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било, преди да залезе слънцето. 36 И целият народ научи за това и го одобри, както одобряваха и всичко останало, което царят правеше. 37 Защото в онзи ден целият народ и целият Израил разбраха, че не беше заповядано от царя да бъде убит Авенир, Нировият син. 38 А царят каза на слугите си: Знайте, че велик военачалник падна днес в Израил! 39 Днес аз съм слаб, въпреки че съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. ГОСПОД да въздаде на злодееца според злодеянието му.

2.Samuel 3 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание