2.Samuel 1 | Библия, синодално издание

1 Подир Сауловата смърт, когато Давид се върна след разбиването на амаликитци и престоя в Секелаг два дни, 2 ето, на третия ден дохожда човек от Сауловия стан: дрехите му разкъсани и по главата му прах. Щом дойде при Давида, падна на земята и (му) се поклони. 3 И Давид го попита: откъде идеш? Той отговори: избягах от израилския стан. 4 Давид пак го попита: какво стана? разкажи ми. И той отговори: народът се разбяга от битката, и много народ падна и измря; умряха и Саул и син му Ионатан. 5 Давид каза на момъка, който му разказваше: отде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели? 6 И момъкът, който му разказваше, рече: аз случайно отидох на Гелвуйската планина, и ето, Саул падна върху копието си, а колесниците и конниците го настигнаха. 7 Тогава той се озърна назад и, като ме видя, повика ме. 8 И аз казах: ето ме. Той ме попита: кой си ти? Аз му отговорих: аз съм амаликитец. 9 Тогава той ми рече: дойди при мене и ме убий, защото смъртна тъга ме е обзела, но душата ми е все още в мене. 10 И аз се приближих до него и го убих, понеже знаех, че той не ще остане жив подир падането си; и взех царския венец, който беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук на господаря си. 11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, така също и всички люде, които бяха с него, (раздраха дрехите си,) 12 и ридаха и плакаха, и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за народа Господен, и за дома Израилев, задето бяха загинали от меч. 13 И Давид попита момъка, който му разказваше: ти отде си? И той му отговори: аз съм син на един пришълец амаликитец. 14 Тогава Давид му каза: как се не побоя да дигнеш ръка, за да убиеш помазаника Господен? 15 И Давид повика едного от момците и му каза: дойди и убий го. И оня го уби, и той умря. 16 И Давид му каза: твоята кръв да бъде върху главата ти, понеже твоите уста свидетелствуваха против тебе, когато казваше: убих помазаника Господен. 17 И Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тая плачевна песен, 18 като заповяда синовете Иудини да научат на лък, както е написано в книгата на праведния, и каза: 19 Твоята красота, о Израилю, е погубена върху твоите височини! Как паднаха силните! 20 Не разказвайте в Гет, не разгласяй те по улиците на Аскалон, да се не радват дъщерите филистимски, да не тържествуват дъщерите на необрязаните! 21 Планини Гелвуйски! (да не пада) на вас ни роса, ни дъжд, нито да има по вас полета с плодове, защото там е захвърлен щитът на силните, щитът на Саула, като да не беше той с елей помазан. 22 Без кръв от ранени, без тлъстина от силни, лъкът Ионатанов не се е връщал назад, нито мечът Саулов се е връщал празен. 23 Саул и Ионатан, обични и сговорни през живота си, не се разделиха и в смъртта си; те бяха по-бързи от орли, по-силни от лъвове. 24 Дъщери израилски! Плачете за Саула, който ви обличаше в багреница с украшения и китеше със златни накити дрехите ви. 25 Как паднаха силните в боя! Загина Ионатан върху твоите височини. 26 Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов. 27 Как паднаха силните, как загина бойното оръжие!

Библия, ревизирано издание

Вестта за смъртта на Саул

1 След смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни, 2 на третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони. 3 Давид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От израилския стан се отървах. 4 Давид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побягна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан. 5 Тогава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели? 6 Момъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха. 7 И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме. 8 А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин. 9 Тогава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен. 10 И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си. 11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него. 12 Жалиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за ГОСПОДНИЯ народ и за Израилевия дом затова, че бяха паднали от меч. 13 А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин. 14 Тогава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш ГОСПОДНИЯ помазаник? 15 И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря. 16 Давид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник.

Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан

17 След това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите 18 (и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния): 19 Славата ти, о, Израилю, е пронизана на опасните* места на полето ти! Как паднаха силните. 20 Не възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните. 21 Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро. 22 От кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен. 23 Саул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете. 24 израилски дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви. 25 Как паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти. 26 Прескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените. 27 Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия!

2.Samuel 1 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Вестта за смъртта на Саул

Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан