1.Samuel 3 | Библия, синодално издание

1 Момчето Самуил служеше Господу при Илия; словото Господне беше рядко в ония дни, виденията не бяха чести. 2 И случи се в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, – очите му бяха почнали да се премрежват, и той не можеше да види, – 3 и светилникът Божий още не беше угаснал, и Самуил лежеше в храма Господен, дето беше ковчегът Божий; 4 Господ викна към Самуила (Самуиле! Самуиле!). Той отговори: ето ме! 5 И се затече при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Но тоя отговори: аз не съм те викал; иди си легни. И той отиде и си легна. 6 Но Господ викна втори път към Самуила (: Самуиле, Самуиле!). Той стана и отиде пак при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Но той рече: аз не съм те викал, синко; иди си легни. 7 Самуил още не познаваше тогава гласа на Господа, и още не бе му се откривало словото Господне. 8 Викна Господ към Самуила и трети път. Той стана и отиде при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Тогава Илий разбра, че Господ зове момчето. 9 И рече Илий на Самуила: иди си легни, и когато (Зовещият) те повика, ти кажи: говори, Господи, понеже Твоят раб слуша. И отиде Самуил и легна на мястото си. 10 И Господ дойде, застана и викна, както първия и втория път: Самуиле! Самуиле! И Самуил рече: говори (Господи), понеже Твоят раб слуша. 11 И Господ рече на Самуила: ето, ще извърша в Израиля дело, за което, който чуе, ще му писнат и двете уши; 12 в оня ден Аз ще изпълня над Илия всичко, що съм говорил за дома му; Аз ще почна и ще свърша. 13 Аз му обадих, че ще накажа дома му навеки за оная вина, дето той знаеше, как синовете му безчествуват, и не ги обуздаваше; 14 и поради това кълна се пред дома на Илия, че вината на Илиевия дом няма да се заглади навеки нито с жертви, нито с хлебни приноси. 15 Самуил спа до сутринта, (и стана рано,) и отвори вратите на дома Господен; Самуил се боеше да обади на Илия за това видение. 16 Но Илий повика Самуила и рече: синко Самуиле! Той отговори: ето ме! 17 И рече Илий: какво ти бе казано? не скривай от мене; туй и туй ще направи Бог с тебе, и още повече ще направи, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, що ти бе казано. 18 И Самуил му обади всичко и не скри от него ни що. Тогава Илии рече: Той е Господ; каквото Му е угодно, това да направи. 19 Самуил порасна, и Господ беше с него; и не остана ни една негова дума неизпълнена. 20 И цял Израил от Дан до Вирсавия узна, че Самуил се е удостоил да бъде пророк Господен. 21 И Господ продължаваше да се явява в Силом, след като се бе открил на Самуила в Силом чрез слово Господне. (И у цял Израил, от край до край на земята, се увериха, че Самуил е пророк Господен. Илий пък остаря твърде много, а синовете му продължаваха да ходят по беззаконния си път пред Господа.)

Библия, ревизирано издание

Призоваване на Самуил за пророк

1 А в онези дни, когато детето Самуил слугуваше на ГОСПОДА пред Илий, слово от ГОСПОДА беше рядкост и нямаше явно видение. 2 В онова време, когато Илий лежеше на мястото си (а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда) 3 и Божият светилник не беше още изгаснал в ГОСПОДНИЯ храм, където беше Божият ковчег, а Самуил си беше легнал, 4 ГОСПОД повика Самуил. А той отговори: Ето ме. 5 И се завтече при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? А той отвърна: Не съм те викал; върни се и си легни. И Самуил отиде и си легна. 6 А ГОСПОД извика още веднъж: Самуиле! И Самуил стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, сине мой; върни се и си легни. 7 Самуил не познаваше още ГОСПОДА и слово от ГОСПОДА не му се беше откривало. 8 И ГОСПОД повика Самуил за трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? Тогава Илий разбра, че ГОСПОД е повикал детето. 9 Затова Илий каза на Самуил: Иди и си легни; и ако те повика, кажи: Говори, ГОСПОДИ, защото слугата Ти слуша. И така, Самуил отиде и си легна. 10 И ГОСПОД дойде и застана, и извика, както преди това: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил отговори: Говори, защото слугата Ти слуша. 11 Тогава ГОСПОД каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израил такова дело, че на всеки, който го чуе, ще му писнат ушите. 12 В онзи ден ще извърша против Илий всичко, което говорих за дома му. Ще започна и ще завърша. 13 Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието, за което той знае. Понеже синовете му навлякоха проклятие на себе си, а той не ги спря. 14 Затова се заклех относно Илийевия дом, че беззаконието на Илийевия дом няма да се очисти довека нито с жертва, нито с принос. 15 А Самуил лежа до сутринта и после отвори вратата на ГОСПОДНИЯ дом. Но Самуил се боеше да каже за видението на Илий. 16 Обаче Илий повика Самуил и каза: Самуиле! Сине мой! А той отговори: Ето ме. 17 Илий попита: Какво слово ти говори ГОСПОД? Не го крий от мене, моля. Така да ти направи Бог – да! – и повече да прибави, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил. 18 Тогава Самуил му каза всичко и не скри нищо от него. И Илий каза: Той е ГОСПОД; нека стори каквото Му е угодно. 19 А Самуил растеше и ГОСПОД беше с него, и ГОСПОД не остави неизпълнена нито една от неговите думи. 20 И целият Израил от Дан до Вир-савее разбра, че Самуил беше потвърден* за ГОСПОДЕН пророк. 21 И ГОСПОД пак се явяваше в Сило; защото ГОСПОД се откриваше на Самуил в Сило чрез слово от Себе Си. И Самуиловите думи се разнасяха* по целия Израил.

1.Samuel 3 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Призоваване на Самуил за пророк