1.Samuel 2 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

1.Samuel 2 | Библия, синодално издание
1 И молеше се Ана и думаше: зарадва се сърцето ми в Господа; въздигна се рогът ми чрез моя Бог; широко се разтвориха устата ми против моите врагове, защото се радвам поради спасението Ти. 2 Никой не е тъй свет като Господа; защото няма друг, освен Тебе; и няма твърдиня като нашия Бог. 3 Не продължавайте да говорите думи надменни; дръзки думи да не излизат из устата ви; защото Господ е Бог на знанието, и делата Му са обмислени. 4 Лъкът на силните се пречупва, а слабите се със сила препасват; 5 ситите работят за хляб, а гладните почиват; дори безплодната ражда седем пъти, а многодетната изнемощява. 6 Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и изважда; 7 Господ прави човека сиромах и богат, унижава го и го въздига. 8 От праха Той подига бедния, от калта възвишава сиромаха, като го туря да седне с велможите, и им дава в наследство престола на славата; защото у Господа са основите на земята, и Той върху тях утвърди вселената. 9 Стъпките на Своите светии Той пази, а беззаконните изчезват в тъмнината; защото не чрез сила човек е як. 10 Господ ще затрие, които се препират с Него; от небесата ще загърми върху тях. (Господ е свет. Да се не хвали мъдрият с мъдростта си, да се не хвали силният със силата си, да се не хвали богатият с богатството си, но оня, който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разумява и знае Господа.) Господ ще съди краищата на земята, ще даде сила на Своя цар и ще въздигне рога на помазаника Си. 11 (И оставиха там Самуила пред Господа.) Елкана замина за Рама у дома си, а момчето остана да служи Господу при свещеник Илия. 12 А синовете на Илия бяха лоши човеци; те не познаваха Господа 13 и дълга на свещениците спрямо народа. Когато някой принасяше жертва, слугата на свещеника дохождаше с вилица в ръка, докле се вареше месото, 14 и я спущаше в котела, или в котлето, или в тигана, или в гърнето, и каквото извади вилицата, това вземаше за себе си свещеникът. Тъй постъпваха те с всички израилтяни, които дохождаха там в Силом. 15 Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника дохождаше и казваше на оногова, който принасяше жертва: дай месо за печено на свещеника; той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово. 16 И ако някой му речеше: „нека първом изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото душа ти пожелае“, той казваше: не, сега дай, ако ли не, със сила ще взема. 17 И грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа, защото те отклоняваха от жертвоприношения Господу. 18 А момчето Самуил служеше пред Господа, като обличаше ленен ефод. 19 Горната му дрешка правеше майка му и му я донасяше всяка година, когато дохаждаше с мъжа си, за да принесе отредената жертва. 20 Илий благослови Елкана и жена му и рече: да ти даде Господ деца от тая жена вместо онова, което ти подари Господу! И заминаха за своето място. 21 И посети Господ Ана, и тя зачена и роди още три сина и две дъщери; а момчето Самуил растеше при Господа. 22 Илий пък беше твърде стар и чуваше всичко, що правеха синовете му с всички израилтяни, и че те спят с жените, които се събират при входа в скинията на събранието. 23 И им рече: защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ (Господен). 24 Не, деца мои, не са добри слуховете, които чувам (за вас; недейте прави тъй, понеже не са добри слуховете, които чувам); вие развращавате народа Господен; 25 ако човек съгреши против човека, ще се помолят Богу за него; но ако човек съгреши против Господа, кой ще бъде ходатай за него? Ала те не слушаха гласа на баща си, защото Господ вече бе решил да ги предаде на смърт. 26 А момчето Самуил все повече и повече растеше и напредваше в благоволение пред Господа и пред човеците. 27 И дойде един човек Божий при Илия и му рече: тъй казва Господ: не открих ли се на бащиния ти дом, когато те бяха още в Египет, в дома на фараона? 28 и от всички колена Израилеви не Си ли избрах него за свещеник, за да пристъпя към Моя жертвеник, да кади тамян, да носи ефод пред Мене? Не дадох ли Аз на бащиния ти дом от всички с огън изгаряни жертви на синовете Израилеви? 29 А вие защо тъпчите с нозе жертвите Ми и хлебните Ми приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, и защо предпочиташ синовете си пред Мене, като се гоиш от начатъците на всички приноси от Моя народ Израиля? 30 Затова Господ Бог Израилев казва тъй: Аз бях рекъл тогава: домът ти и домът на баща ти ще ходят пред лицето Ми навеки; но сега Господ казва: да не бъде тъй, защото Аз ще прославя ония, които Мене прославят, а ония, които Ме безславят, ще бъдат посрамени. 31 Ето, настъпват дни, в които ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, тъй че (никога) няма да има старец в твоя дом; 32 и ти ще видиш злополуката на Моето жилище, при всичко че Господ прави добрини на Израиля, и през всички дни не ще има старец в твоя дом. 33 Аз няма да отстраня всичките твои от жертвеника Си, та да изнурявам очите ти и измъчвам душата ти; но цялото потомство на дома ти ще умира в средна възраст. 34 И ето ти личба, която ще стане с двамата ти сина Офни и Финеес: и двамата ще умрат в един ден. 35 И ще си поставя верен свещеник; той ще постъпва по сърце Ми и по душа Ми; и неговия дом ще направя твърд, и той ще ходи пред Моя помазаник през всички дни; 36 и всеки, който остане от дома ти, ще дойде да му се кланя за гера сребро и късче хляб и ще каже: зачисли ме към някоя левитска длъжност, за да имам прехрана.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Молитвата на Анна

1 Тогава Анна се помоли: Развесели се сърцето ми в ГОСПОДА; въздигна се рогът ми чрез ГОСПОДА; разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, защото се развеселих в спасението Ти. 2 Няма друг свят, какъвто е ГОСПОД; защото няма друг освен Теб, нито канара като нашия Бог. 3 Не продължавайте да говорите горделиво; да не излезе високомерие от устата ви; защото ГОСПОД е Бог на знание и от Него се претеглят делата. 4 Лъковете на силните се строшиха; а немощните се препасаха със сила. 5 Ситите се пазариха да получат хляб; а гладните престанаха да гладуват. Дори и неплодната роди седем, а многодетната изнемощя. 6 ГОСПОД умъртвява и съживява; сваля в ада* и извежда. 7 ГОСПОД осиромашава човека и Той го обогатява. Смирява човека и го въздига. 8 Въздига бедния от пръстта и възвисява сиромаха от бунището, за да ги постави да седнат между князете и да наследят славен престол. Защото стълбовете на земята са на ГОСПОДА, Който и постави на тях вселената. 9 Ще пази стъпките на светиите Си; а нечестивите ще погинат в тъмнината; понеже със сила няма да надделее човек. 10 Противниците на ГОСПОДА ще бъдат сломени, ще гръмне от небето против тях; ГОСПОД ще съди краищата на земята и ще даде сила на царя Си, ще въздигне рога на помазаника Си.

Служението на Самуил пред Господа

11 Тогава Елкана си отиде у дома в Рама. А детето слугуваше на ГОСПОДА пред свещеника Илий. 12 А Илийевите синове бяха лоши хора, които не познават ГОСПОДА. 13 Тези свещеници постъпваха спрямо народа така: когато някой принасяше жертва, докато се вареше месото, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка 14 и я забождаше в тенджерата или котела, в котлето или гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всички израилтяни, които идваха там. 15 Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, а сурово. 16 И ако човекът му отговореше: Нека изгорят първо тлъстината и после си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, ако ли не, ще взема насила. 17 Така грехът на тези младежи беше много голям пред ГОСПОДА; защото хората се отвращаваха от ГОСПОДНЯТА жертва. 18 А Самуил слугуваше пред ГОСПОДА – дете, препасано с ленен ефод. 19 Майка му шиеше за него горна дрешка и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва. 20 А Илий благослови Елкана и жена му, като каза: ГОСПОД да ти даде рожба от тази жена вместо заема, който дадохте на ГОСПОДА. И те се върнаха у дома си. 21 И ГОСПОД посети Анна; и тя зачеваше и роди трима сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред ГОСПОДА. 22 А когато Илий остаря, разбра за всичко, което правели синовете му на целия Израил, и как лежали с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане. 23 Тогава той им каза: Защо правите такива работи? Понеже чувам лоши неща от целия този народ. 24 Недейте така, синове мои, защото не са добри слуховете, които чувам. Вие карате ГОСПОДНИЯ народ да стават престъпници. 25 Ако човек съгреши пред друг човек, ще се помолят на Бога за него*. Но ако някой съгреши пред ГОСПОДА, кой ще се моли за него? Но синовете му не послушаха гласа на баща си, защото ГОСПОД щеше да ги погуби. 26 А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на ГОСПОДА, и на хората.

Съдбата на дома на Илий

27 Тогава при Илий дойде един Божий човек и му каза: Така каза ГОСПОД: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом, когато те бяха в Египет във фараоновия дом? 28 И не съм ли избрал него измежду всички израилски племена за Мой свещеник, за да принася жертва на жертвеника Ми, да гори тамян и да носи ефод пред Мен? И не съм ли дал на бащиния ти дом всички приноси чрез огън от израилтяните? 29 Ако е така, защо ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мене, за да се угоявате с по-доброто от всички приноси на народа Ми Израил? 30 Затова ГОСПОД, Израилевият Бог, каза: Аз наистина казах, че твоят дом и домът на баща ти щяха да ходят пред Мене довека; но сега ГОСПОД казва: Далеч от Мене! Защото онези, които славят Мене, тях ще прославя и Аз, а онези, които Ме презират, ще бъдат презрени. 31 Ето, идват дните, когато ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, така че да няма старец в дома ти. 32 И сред всички блага, които ще се дават на Израил, в жилището Ми ще видиш утеснение*; и няма да има старец в дома ти довека. 33 А онзи от твоите, когото не премахна от жертвеника Си, ще бъде изнуряване в очите ти и огорчение на душата ти; и всички внуци в дома ти ще умират на средна възраст. 34 Това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офний и Финеес, ще ти бъде като знамение. В един ден ще умрат и двамата. 35 И Аз ще Си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми. Ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми до века. 36 А всеки, който остане в твоя дом, ще идва да му се кланя за малко пари и за един хляб и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям едно късче хляб.