1.Samuel 18 | Библия, синодално издание

1 Когато Давид свърши разговора със Саула, душата на Ионатана се привърза към душата му, и Ионатан го обикна като душата си. 2 И него ден Саул го задържа и не му позволи да се върне в бащиния си дом. 3 А Ионатан сключи съюз с Давида, понеже го обикна като душата си. 4 Ионатан сне горната си дреха, която беше на него, и я даде на Давида, също и другите си дрехи, и меча си, и лъка си, и пояса си. 5 И Давид постъпваше разумно навред, където и да го пратеше Саул, и Саул го направи началник над военните люде; и това се понрави на целия народ и на слугите Саулови. 6 Когато вървяха, при завръщането на Давида от победата над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха да срещнат цар Саула с песни, игри и радостни викове, с тимпани и кимвали. 7 И жените, които играеха, пееха и думаха: Саул победи хиляди, а Давид – десетки хиляди! 8 И Саул се много огорчи, и неприятни му бяха тия думи, и той рече: на Давида дадоха десетки хиляди, а мен – хиляди; не му достига само царство. 9 И от оня ден насетне Саул гледаше на Давида подозрително. 10 И случи се на другия ден, та зъл дух от Бога нападна Саула, и той беснееше в къщата си, а Давид свиреше с ръка по струните, както и в други дни; Саул държеше в ръка копие. 11 И хвърли Саул копието, като си помисли: ще прикова Давида о стената; но Давид отбягна два пъти от него. 12 И Саул почна да се бои от Давида, защото Господ беше с него, а от Саула отстъпи. 13 И Саул го махна от себе си и го постави свой хилядоначалник, и той излизаше и влизаше пред народа. 14 Във всичките си работи Давид постъпваше благоразумно, и Господ беше с него. 15 И Саул видя, че той е твърде благоразумен, и се боеше от него. 16 А цял Израил и Иуда обичаха Давида, защото той излизаше и влизаше пред тях. 17 И Саул рече на Давида: ето по-голямата ми дъщеря, Мерова; ще ти я дам за жена, само бъди ми юнак и води войните Господни. Защото Саул си мислеше: нека моята ръка не бъде върху него, а ръката на филистимци бъде върху него. 18 Но Давид рече на Саула: кой съм аз, и какъв е животът ми и родът на баща ми в Израиля, та да стана царски зет? 19 И когато дойде време Сауловата дъщеря Мерова да се омъжи за Давида, дадоха я за жена на Адриела от Мехола. 20 Но Давида бе обикнала другата Саулова дъщеря, Мелхола; и когато обадиха това на Саула, стана му приятно. 21 Саул си мислеше: ще я омъжа за него, и тя ще му бъде примка, и ръката на филистимци ще бъде върху него. И рече Саул на Давида: днес ще се сродиш с мене чрез другата. 22 И Саул заповяда на слугите си: кажете тайно на Давида: ето, царят благоволи към тебе, и всичките му слуги те обичат; затова стани зет на царя. 23 И слугите Саулови предадоха в ушите на Давида всички тия думи. И Давид рече: нима ви се струва лесно да бъдеш зет на царя? Аз съм човек беден и малък. 24 И обадиха на Саула слугите му и рекоха: ето що казва Давид. 25 Тогава Саул рече: тъй кажете на Давида: царят не иска вено, а само сто филистимски краеобрязъци за отмъщение на царевите врагове. Защото Саул имаше умисъл да погуби Давида с ръцете на филистимци. 26 Слугите му обадиха на Давида тия думи, и Давиду се понрави да стане зет на царя. 27 Още не бяха се изминали определените дни, Давид стана, тръгна той и людете му с него, и изби двеста души филистимци; па донесе Давид техните краеобрязъци, и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет царев. И Саул му даде за жена дъщеря си Мелхола. 28 Саул видя и узна, че Господ е с Давида (и цял Израил го обича), и че Мелхола, Сауловата дъщеря, обича Давида. 29 И Саул почна да се бои още повече от Давида и стана негов враг през цял живот. 30 И когато филистимските войводи излязоха на война, Давид от самото им излизане действуваше по-благоразумно от всички Саулови слуги, и твърде много се прослави името му.

Библия, ревизирано издание

Давид и домът на Саул

1 И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа. 2 В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. 3 Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа. 4 Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си. 5 И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители. 6 А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички израилски градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни. 7 И жените, като танцуваха, пееха ответно: Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди. 8 А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството? 9 И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око. 10 А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка. 11 И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти. 12 И Саул се страхуваше от Давид, понеже ГОСПОД беше с него, а от Саул се беше оттеглил. 13 Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа. 14 Давид постъпваше разумно във всичките си пътища; и ГОСПОД беше с него. 15 Затова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него. 16 А целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях. 17 Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава – нея ще ти дам за жена; само ми служи храбро и воювай в ГОСПОДНИТЕ войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него. 18 А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израил, за да стана царски зет? 19 Обаче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена. 20 А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен. 21 Саул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет. 22 И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя. 23 И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек. 24 И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид. 25 А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците. 26 А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни, 27 Давид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена. 28 Така Саул видя и разбра, че ГОСПОД беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше. 29 И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги. 30 А филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.

1.Samuel 18 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Давид и домът на Саул