1.Korinther 9 | Библия, синодално издание

1 Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? 2 Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа. 3 Това е моята защита против ония, които ме осъждат 4 Нима нямаме власт да ядем и да пием? 5 Нима нямаме власт да водим със себе си сестра жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа? 6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим? 7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млякото на стадото? 8 Нима по човешки говоря това? Не и законът ли казва същото? 9 Защото в Моисеевия закон е писано: „не вързвай устата на вол, който вършее“. Нима за воловете се грижи Бог? 10 Или казва това главно за нас? – Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква. 11 Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното? 12 Ако други имат дял в онова, що вие владеете, то колко повече ние? Обаче, ние се не ползувахме от това право, а всичко търпим, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие. 13 Не знаете ли, че, които свещенодействуват, се хранят от светилището, и които служат на олтара, делят си с олтара принесеното? 14 Тъй и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. 15 Но аз се не възползувах ни с едно от тия права; и не писах това, за да се приложи всичко туй към мене. Защото за мене е по-добре да умра, отколкото някой да ми осуети похвалата. 16 Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам! 17 Ако доброволно върша това, имам награда; ако ли недоброволно, изпълнявам само поверена мен служба. 18 А каква ми е наградата? Тая, че, проповядвайки Евангелието, благовествувам за Христа даром, без да се ползувам от своето право в благовестието. 19 Защото, бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях: 20 за иудеите станах като иудеин, за да придобия иудеите; за подзаконните станах подзаконен, за да придобия подзаконните; 21 за нямащите закон станах като да съм без закон (макар да не съм без закон пред Бога, но съм под закона на Христа), за да придобия нямащите закон; 22 за немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои. 23 А това го правя заради Евангелието, за да бъда участник в неговите блага. 24 Не знаете ли, че, които се надтичват на игрище, всички тичат, ала само един получава наградата? Така тичайте, за да постигнете целта. 25 Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа: те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен. 26 Прочее, аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух; 27 но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана.

Библия, ревизирано издание

Апостолът се отказва от правата си

1 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? 2 Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство. 3 Ето моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми: 4 Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите? 5 Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите? 6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си? 7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? 8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът? 9 Защото в Моисеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ За воловете ли тук се грижи Бог, 10 или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото, който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода. 11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното? 12 Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие. 13 Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника? 14 Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. 15 Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала. 16 Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам. 17 Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество. 18 И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието. 19 Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина. 20 За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон. 21 За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без закон, понеже съм под закона на Христос, за да спечеля онези, които нямат закона. 22 За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина. 23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него. 24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите. 25 А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. 26 И така, аз така тичам не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха; 27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.

1.Korinther 9 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Апостолът се отказва от правата си