1.Korinther 10 | Библия, синодално издание

1 Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; 2 и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето; 3 и всички ядоха една и съща духовна храна; 4 и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос. 5 Но към повечето от тях Бог не благоизволи, защото бидоха изповалени в пустинята. 6 А това бидоха образи за нас, за да не бъдем похотливи на зло, както и те бяха похотливи. 7 Не бивайте нито идолослужители, както някои от тях, за които е писано: „народът седна да яде и да пие, па стана да играе“. 8 Нито да блудствуваме, както някои от тях блудствуваха, и в един ден погинаха двайсет и три хиляди. 9 Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха, и погинаха от змии. 10 Нито роптайте, както роптаеха някои от тях, и погинаха от изтребителя. 11 Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете. 12 Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне. 13 Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите. 14 Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението. 15 Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам. 16 Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово? 17 Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб. 18 Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника? 19 Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо? 20 Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете. 21 Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза. 22 Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него? 23 Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука. 24 Никой да не търси своята полза, а всякой – ползата на другиго. 25 Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест; 26 защото „Господня е земята и онова, що я изпълня“. 27 Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест. 28 Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте – заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня. 29 Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест? 30 Ако пък участвувам в яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря? 31 И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете. 32 Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия, 33 както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят.

Библия, ревизирано издание

Предпазване от идолопоклонство

1 Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето, 2 и в облака, и в морето всички да са били кръстени в Моисей, 3 и всички да са яли от същата духовна храна, 4 и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тази канара беше Христос), 5 пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги повали с мор в пустинята. 6 А в тези неща те ни станаха поучителен пример, за да не пожелаваме страстно злото, както те го пожелаваха. 7 Не бъдете идолопоклонници, както някои от тях, според писаното: „Народът седна да яде и да пие и стана да играе.“ 8 Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души. 9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха и погинаха от змиите. 10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях и бяха поразени от погубителя. 11 А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са дошли последните времена. 12 Затова, който мисли, че стои, нека внимава да не падне. 13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите. 14 Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството. 15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам. 16 Чашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? 17 Защото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме. 18 Вижте Израил по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли общение в жертвеника? Тогава какво? 19 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не. 20 Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. 21 Не можете да пиете Господнята чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господнята трапеза и в бесовската трапеза. 22 Или искаме да подбудим Господа към ревност? Ние по-силни ли сме от Него?

Свободата на християнина

23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. 24 Никой да не търси своята лична полза, но всеки – ползата на другия. 25 Всичко, което се продава в месарницата, яжте, без да го изпитвате заради съвестта си; 26 защото „Господня е земята и всичко, което има в нея“. 27 Ако някой от невярващите ви покани на угощение и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да го изпитвате заради съвестта си. 28 Но ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради този, който ви е известил, и заради съвестта: 29 съвест, казвам, не твоята, а на другия. (Понеже защо да се съди моята свобода от чужда съвест? 30 Ако аз с благодарение на Бога участвам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?) 31 И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава. 32 Не ставайте съблазън нито на юдеи, нито на гърци, нито на Божията църква; 33 както и аз угаждам на всички във всичко, като търся не своята полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.

1.Korinther 10 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Предпазване от идолопоклонство

Свободата на християнина