Richter 8 | Библия, синодално издание

1 И му казаха Ефремовци: защо стори тъй, че не ни повика, когато отиваше да воюваш с мадиамци? И силно се караха с него. 2 Гедеон им отговори: сторих ли нещо такова, каквото вие сега? Не са ли баберките на Ефрема по-добри от гроздобера на Авиезера? 3 Във ваши ръце Бог предаде мадиамските князе Орива и Зива, и какво можех аз да сторя такова, като вас? Тогава духът им спрямо него се уталожи, щом той им каза такива думи. 4 И дойде Гедеон при Иордан, и го премина той и тристата души, които бяха с него. Те бяха уморени (и гладни) от гонитба на враговете. 5 И каза той на жителите на Сокхот: дайте хляб на тия мъже, които са с мене, защото са гладни; аз гоня мадиамските царе Зевея и Салмана. 6 Сокхотските началници казаха: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на войската ти? 7 Гедеон отговори: за това, кога Господ предаде Зевея и Салмана в ръцете ми, аз ще разкъсам тялото ви с тръне от пустинята и с бодили. 8 Оттука отиде в Пенуел и каза същото на неговите жители, и пенуелските жители му отговориха, каквото отговориха жителите на Сокхот. 9 Той каза и на пенуелските жители: кога се върна смиром, ще съборя тая кула. 10 А Зевей и Салман бяха в Каркора и опълчението им с тях до петнайсет хиляди, всичко, що бе останало от цялото опълчение на жителите от изток; а паднаха сто и двайсет хиляди души меченосци. 11 Гедеон отиде при живеещите в шатри на изток от Нова и Иогбега и разби стана, когато станът стоеше безгрижно. 12 Зевей и Салман побягнаха; той се спусна подире им и улови двамата мадиамски царе Зевея и Салмана. и докара в смущение целия стан. 13 Тогава Гедеон, син на Иоаса, се върна от война откъм висините на Херес. 14 И улови един момък от жителите сокхотски и го разпита; и той му написа имената на началниците и стареите сокхотски – седемдесет и седем души. 15 След това дойде при жителите сокхотски и каза: ето Зевей и Салман, за които ми се присмяхте, думайки: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на твоите изморени човеци? 16 И взе тръне от пустинята и бодили, па наказа с тях градските стареи, жители на Сокхот, 17 и събори Пенуелската кула и изби градските жители. 18 И каза на Зевея и Салмана: какви бяха ония, които убихте на Тавор? Те отговориха: бяха като тебе – всеки приличаше на царски син. 19 Гедеон рече: те бяха мои братя, синове на майка ми! Жив ми Господ: да бяхте ги оставили живи, не бих ви убил. 20 И каза на Иетера, своя първороден син: стани, убий ги. Но момъкът не извади меча си; боеше се, понеже беше още млад. 21 Тогава Зевей и Салман казаха: стани сам и ни порази, защото според човека е и силата му. И стана Гедеон, и уби Зевея и Салмана, и взе огърлията, що бяха по шиите на камилите им. 22 И казаха израилтяните на Гедеона: владей ни ти и син ти и внук ти, понеже ти ни спаси от ръцете на мадиамци. 23 Гедеон им отговори: ни аз ще ви владея, ни моят син ще ви владее; Господ да ви владее. 24 Каза им още Гедеон: моля ви за едно, дайте ми всеки по обеца от плячката си. (Защото неприятелите, бидейки измаилтяни, имаха много златни обеци.) 25 Те казаха: ще дадем. И постлаха една дреха и хвърляха там всеки по обеца от плячката си. 26 Златните обеци, които той изпроси, тежаха хиляда и седемстотин златни (сикли), освен огърлията, копчетата и пурпуровите одежди, които бяха по мадиамските царе, и освен (златните) верижки, що бяха по шиите на камилите им. 27 От това Гедеон направи ефод и го тури в своя град, в Офра; и почнаха всички израилтяни блудно да ходят там, подир ефода, който беше примка за Гедеона и за целия му дом. 28 Тъй се усмириха мадиамци пред синовете Израилеви и вече не вдигнаха глава, и земята беше спокойна четирийсет години през дните на Гедеона. 29 И отиде Иероваал, Иоасов син, и живя в своя дом. 30 Гедеон имаше седемдесет сина, произлезли от чреслата му, понеже имаше много жени. 31 Също и наложницата, която живееше в Сихем, му роди син, и той му даде име Авимелех. 32 И умря Гедеон, синът Иоасов, в дълбока старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра Авиезерова. 33 След като Гедеон умря, Израилевите синове пак почнаха да ходят блудно подир Вааловци и си поставиха за бог Ваалверита; 34 и Израилевите синове си не спомниха за Господа, своя Бог, Който ги бе избавял от ръцете на всичките им околни врагове, 35 и към дома на Иероваала, сиреч на Гедеона, не показаха благодарност за всички добрини, що бе той сторил на Израиля.

Библия, ревизирано издание

1 Тогава Ефремовите синове казаха на Гедеон: Защо направи това? Защо не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И се караха разпалено с него. 2 А той им отговори: Какво съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовите баберки не са ли по-добри от Авиезеровия гроздобер? 3 Във вашите ръце Бог предаде мадиамските началници Орив и Зив; а какво съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им към него утихна, след като той каза това. 4 Когато Гедеон дойде при Йордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него. Въпреки че бяха уморени, те продължиха преследването. 5 Там Гедеон каза на жителите на Сокхот: Дайте няколко хляба на народа, който върви след мене, защото са изнемощели; аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман. 6 А сокхотските началници му казаха: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на войската ти? 7 А Гедеон отговори: Затова, когато ГОСПОД предаде Зевей и Салман в ръцете ни, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинни тръни и глогове. 8 Оттам отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже. 9 А той каза на фануилските мъже: Когато се върна с мир, ще съборя тази кула. 10 А Зевей и Салман бяха в Каркор заедно с войските си, около петнадесет хиляди души – само тези бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото сто и двадесет хиляди мъже, които си служеха с меч, бяха паднали в боя. 11 Гедеон отиде при онези, които живееха в шатри на изток от Нова и Йогвея, и порази множеството, защото те не очакваха това нападение. 12 А Зевей и Салман избягаха; но той ги преследва и ги хвана, и разби цялата им войска. 13 След това Гедеон, Йоасовият син, се върна от войната през възвишението на Херес. 14 И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го и той му описа началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже. 15 Тогава Гедеон отиде при сокхотските мъже и им каза: Ето Зевей и Салман, за които ми се подигравахте: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на хората ти, че били изнемощели? 16 И залови градските старейшини и събра пустинни тръни и глогове, и наказа с тях сокхотските мъже. 17 Гедеон също събори и кулата на Фануил и изби градските мъже. 18 Тогава каза на Зевей и Салман: Какви бяха онези хора, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те. Всичките изглеждаха като царски синове. 19 А Гедеон каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка. Заклевам се в живота на ГОСПОДА, ако ги бяхте оставили живи, аз не бих ви убил. 20 И каза на първородния си син Йетер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, понеже беше още млад. 21 Тогава Зевей и Салман казаха: Стани ти и ни нападни; защото според човека е и силата му. И така, Гедеон стана, уби Зевей и Салман и взе украшенията с форма на полумесец, които бяха на вратовете на камилите им. 22 Тогава израилските мъже казаха на Гедеон: Владей над нас ти и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиам. 23 А Гедеон отговори: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас. ГОСПОД ще владее над вас. 24 Гедеон обаче добави: Едно нещо ще поискам от вас – дайте ми всички обиците от плячката си. (Защото неприятелите, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обици.) 25 А те отговориха: Ще ги дадем. И като простряха една дреха на земята, всеки хвърляше обиците от плячката си. 26 И теглото на златните обици, които Гедеон си поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикъла освен украшенията с форма на полумесец, огърлиците и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен златните вериги, които бяха на вратовете на камилите им. 27 От тях Гедеон направи ефод, който постави в града си, в Офра. Там целият Израил блудстваше след ефода; и той стана примка на Гедеон и дома му. 28 Така Мадиам беше покорен пред израилтяните и не повдигна повече глава. И земята беше спокойна четиридесет години в дните на Гедеон. 29 Тогава Йероваал, Йоасовият син, отиде и заживя в дома си. 30 Гедеон имаше седемдесет синове, родени на самия него, защото имаше много жени. 31 Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех. 32 И Гедеон, Йоасовият син, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра Авиезерова. 33 А когато Гедеон умря, израилтяните пак се обърнаха и блудстваха след ваалимите, поставиха си Ваалверит за бог. 34 И израилтяните не си спомниха за ГОСПОДА, своя Бог, Който ги беше избавил от всичките им околни неприятели. 35 Нито пък показаха благост към дома на Йероваал (Гедеон) в съответствие с всички добрини, които той беше сторил на Израил.

Richter 8 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание