Rut 1 | Библия, синодално издание

1 В онова време, когато управляваха съдиите, настана глад в страната. И един човек от Витлеем Иудейски отиде да живее в Моавските поля заедно с жена си и двамата си сина. 2 Името на тоя човек беше Елимелех, името на жена му – Ноемин, а двамата му синове се наричаха Махлон и Хилеон: те бяха ефратци от Витлеем Иудейски. И дойдоха в Моавските поля и останаха там. 3 Елимелех, мъжът на Ноемин, умря, и тя остана с двамата си сина. 4 Те си взеха за жени моавки, – на едната името беше Орфа, а на другата – Рут; и живяха там около десет години. 5 Но сетне и двамата (и сина), Махлон и Хилеон, умряха, и остана тая жена след двамата си сина и след мъжа си. 6 Тогава тя се дигна със снахите си и се върна от Моавските поля, понеже бе чула в Моавските поля, че Бог посетил Своя народ и му дал хляб. 7 И тя тръгна от онова място, дето живееше, и двете и снахи с нея. Когато вървяха по пътя, връщайки се в Иудейската земя, 8 Ноемин каза на двете си снахи: идете, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви стори милост, според както сте постъпвали с покойните и с мене! 9 Да ви даде Господ да намерите прибежище всяка в къщата на своя мъж! И ги целуна. Но те викнаха, та заплакаха 10 и казаха: не, ние ще се върнем с тебе при твоя народ. 11 А Ноемин рече: върнете се, дъщери мои; защо ще дойдете с мене? Нима имам още в утробата си синове, които да ви станат мъже? 12 върнете се, дъщери мои, идете си, защото аз съм вече стара и не мога да се омъжа; та и да кажех: „имам още надежда“, и дори тая нощ да бих се омъжила и сетне да бих родила синове, 13 ще можете ли чака, докле пораснат? Можете ли се удържа да се не омъжите? Не, дъщери мои, много ми е жално за вас, защото ръката Господня ме порази. 14 Те викнаха и пак заплакаха. И Орфа се прости със свекърва си (и се върна при народа си), а Рут остана с нея. 15 Ноемин рече (на Рут): ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си. 16 Но Рут отговори: не ме принуждавай да те оставя и да се отделя от тебе; но където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог; 17 и дето умреш ти, там и аз ще умра и ще бъда погребана; нека Господ ми стори това и това, и нещо повече да стори; само една смърт ще ме раздели от тебе. 18 Ноемин, като видя, че тя твърдо е решена да отиде с нея, престана да я придумва. 19 И вървяха те двете, докле стигнаха до Витлеем. Когато дойдоха във Витлеем, цял град се раздвижи поради тях, и казваха: тая ли е Ноемин? 20 Тя им рече: не ме наричайте Ноемин*, наричайте ме Мара*, защото Вседържителят ми прати голяма горчивина; 21 аз излязох оттука заможна, а Господ ме върна с празни ръце: защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме накара да страдам, и Вседържителят ми прати нещастие? 22 И Ноемин се върна, а заедно с нея и снаха и, моавката Рут, която дойде от Моавските поля; те пристигнаха във Витлеем, когато се бе наченала ечемичната жетва.

Библия, ревизирано издание

Ноемин и Рут – връщане във Витлеем

1 В дните, когато съдиите управляваха, настана глад по земята. И един човек от Витлеем юдейски заедно с жена си и двамата си сина се пресели в Моавската земя. 2 Името на човека беше Елимелех, името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем юдейски и дойдоха в Моавската земя, и останаха там. 3 Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина. 4 И синовете и си взеха за жени моавки, чиито имена бяха Орфа и Рут; и живяха там около десет години. 5 След това Маалон и Хелеон умряха – и двамата, така че Ноемин се лиши и от мъжа си, и от двамата си сина. 6 След това тя реши заедно със снахите си да напусне Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че ГОСПОД посетил народа Си и му дал хляб. 7 И така, тя тръгна от мястото, където беше, заедно със снахите си и когато вървяха по пътя, за да се върнат в юдейската земя, 8 Ноемин им каза: Вървете, върнете се всяка в дома на майка си. ГОСПОД да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към покойните ви съпрузи и към мене. 9 ГОСПОД да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на бъдещ съпруг. Тогава ги целуна; а те плакаха силно. 10 След това казаха на Ноемин: Не, с тебе ще се върнем при твоя народ. 11 Но Ноемин възрази: Върнете се, дъщери мои, какъв смисъл има да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже? 12 Върнете се, дъщери мои, вървете, защото остарях и не мога да се омъжа. Дори и да си кажа: Имам надежда. Даже ако се омъжех тази нощ и родях синове, 13 вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже ми е много мъчно за вас, защото ГОСПОДНЯТА ръка се е простряла против мен. 14 А като плакаха горчиво отново, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза към нея. 15 Тогава Ноемин каза: Ето, етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея. 16 А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог. 17 Където умреш ти, и аз там ще умра и там ще бъда погребана. Така да ми направи ГОСПОД, да! И повече да прибави, ако друго освен смъртта ме отдели от тебе. 18 Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да я разубеждава. 19 И така, двете вървяха, докато стигнаха във Витлеем. И когато стигнаха там, целият град се развълнува заради тях. Жените казваха: Това Ноемин ли е? 20 А тя им отговаряше: Не ме наричайте Ноемин*, наричайте ме Мара*, защото Всесилният много ме огорчи. 21 Задоволена с всичко излязох, а ГОСПОД ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като ГОСПОД ме е огорчил и Всесилният ми е пратил нещастие? 22 Така се върнаха Ноемин и снаха и Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата на ечемика.

Rut 1 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Ноемин и Рут – връщане във Витлеем