Römer 4 | Библия, синодално издание

1 И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът? 2 Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога. 3 Защото, какво казва Писанието? „Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“. 4 На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг. 5 Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание. 6 Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва: 7 „блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити; 8 блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“. 9 И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание. 10 Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването. 11 И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието, 12 и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си. 13 Защото обещанието към Авраама или към семето му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата. 14 Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено; 15 защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление. 16 Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни, 17 според както е писано: „поставих те баща на много народи“, пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо. 18 Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“. 19 И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение; 20 а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава, 21 напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал. 22 Затова му се вмени за праведност. 23 Но не само за него е писано, че му се е вменило, 24 но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего, 25 предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.

Библия, ревизирано издание

Примерът на Авраам

1 И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът? 2 Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. 3 Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“ 4 А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата; 5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда. 6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата: 7 „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити. 8 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“ 9 Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“ 10 Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан. 11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях, 12 и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.

Вярата в Божието обещание

13 Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра. 14 Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено; 15 понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление. 16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни 17 (както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува. 18 Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ 19 Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, 20 обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога, 21 уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. 22 Затова му се вмени за правда. 23 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, 24 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ, 25 Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.

Römer 4 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Примерът на Авраам

Вярата в Божието обещание