Psalm 9 | Библия, синодално издание

Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.

1 Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,

3 ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний.

4 Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,

5 защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний.

6 Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века.

7 У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.

8 Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,

9 и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо.

10 И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;

11 и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.

12 Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,

13 защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.

14 Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,

15 за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.

16 Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.

17 Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.

18 Да си идат в ада нечестивците, всички народи, които забравят Бога.

19 Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине.

20 Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.

21 Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци.

22 Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?

23 Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.

24 Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.

25 В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка“; във всички си помисли дума: „няма Бог!“

26 Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;

27 дума в сърце си: „няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи“

28 Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му – мъчение и пагуба;

29 седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха;

30 причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си;

31 прегъва се, приляга – и сиромасите падат в силните му нокти;

32 дума в сърце си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“

33 Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати.

34 Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: „Ти няма да търсиш сметка“?

35 Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник.

36 Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие.

37 Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя.

38 Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си,

39 за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Вяра в Божията справедливост

1 За първия певец, по „Умри за сина“. Давидов псалм. Ще Те славословя, ГОСПОДИ, с цялото си сърце, ще разкажа всичките Твои чудесни дела.

2 Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, ще възпявам името Ти, Всевишни;

3 понеже неприятелите ми се връщат назад, падат и гинат пред Твоето присъствие.

4 Защото Ти си защитил правото и делото ми; седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.

5 Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, изличил си името им до вечни векове.

6 Неприятелите изчезнаха; те са запустели завинаги; Ти си разорил градовете им, така че и споменът за тях не съществува вече.

7 Но ГОСПОД остава Цар довека, приготвил е престола Си за съд

8 и Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.

9 И ГОСПОД ще бъде прибежище на угнетените, прибежище в скръбни времена.

10 И онези, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; защото Ти, ГОСПОДИ, не си оставил онези, които Те търсят.

11 Пейте хваления на ГОСПОДА, Който обитава в Сион, изявете между племената делата Му;

12 защото Онзи, Който прави разследване за кръвопролития, помни уповаващите на Него, не забравя викането на кротките.

13 Смили се над мене, ГОСПОДИ; виж скръбта, която ми причиняват онези, които ме мразят. Ти, Който ме вдигаш от портите на смъртта,

14 за да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене, в портите на Сионовата дъщеря и за да се радвам заради спасителната Ти помощ.

15 Народите затънаха в ямата, която сами направиха; в мрежата, която скриха, се улови кракът на самите тях.

16 ГОСПОД е станал познат чрез правосъдието, което е извършил; нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион*: Села.)

17 Нечестивите ще се върнат в преизподнята, всички народи, които забравят Бога.

18 Защото бедният няма да бъде забравен завинаги, нито ще бъде изгубена завинаги надеждата на кротките.

19 Стани, ГОСПОДИ; да не надделява човек; да бъдат съдени народите пред Тебе.

20 ГОСПОДИ, докарай страх върху тях; нека познаят народите, че са само хора. (Села.)

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание