Psalm 10 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Psalm 10 | Библия, синодално издание

Началнику на хора. Псалом Давидов.

1 На Господа се уповавам; как тогава казвате на душата ми: „отлети на вашата планина като птица“? 2 Защото ето, нечестивците изопнаха лък, туриха стрелата си на тетивата, за да стрелят в тъмно върху правите по сърце. 3 Когато са разрушени основите, какво ще стори праведникът? 4 Господ е в светия Свой храм, Господ има престола Си на небесата; очите Му гледат (към бедния); веждите Му изпитват човешките синове. 5 Господ изпитва праведния, а душата Му мрази нечестивеца и насилника. 6 Върху нечестивците ще излее Той като дъжд разпалени въглени, огън и жупел; и палещ вятър е техният дял от чашата, 7 защото Господ е праведен, – обича правда; лицето Му гледа праведника.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Молитва за справедливост и надежда в Божията помощ

1 (По славянски, част от 9-и.) Защо, ГОСПОДИ, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя? 2 Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят. 3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от ГОСПОДА, даже Го презира. 4 Нечестивият от гордостта на лицето си казва: ГОСПОД няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог. 5 Неговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира* всичките си противници. 6 Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие. 7 Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие. 8 Седи в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния. 9 Причаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си. 10 Навежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му*. 11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види. 12 Стани, ГОСПОДИ; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките. 13 Защо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш? 14 Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето. 15 Строши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него. 16 ГОСПОД е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му. 17 ГОСПОДИ, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си, 18 за да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.