Psalm 74 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Psalm 74 | Библия, синодално издание
1 Началнику на хора. Не погубвай. Псалом Асафов. Песен. 2 Славим Те, Боже, славим, защото е близко Твоето име; това разгласят Твоите чудеса. 3 „Кога избера време, Аз ще извърша съд по правда. 4 Тресе се земята и всички, които живеят на нея. Аз ще заякча стълбовете и.“ 5 Казвам на ония, които безумствуват: не безумствувайте, и на нечестивците: не дигайте рог, 6 не подигайте високо вашия рог, не говорете (против Бога) твърдоглаво, 7 защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята, 8 но Бог е съдия: едного унижава, а другиго въздига; 9 защото чашата е в ръката на Господа, виното – пълна смес – кипи в нея, и Той налива от нея. Дори нейното дрождие ще изцеждат и пият всички нечестивци по земята. 10 Аз пък вечно ще разгласям, ще възпявам името на Бога Иаковов, 11 ще сломя всички рогове на нечестивците, и роговете на праведника ще се възвисят.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Молитва за избавление на народа

(По слав. 73.)

1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти? 2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето*, което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал. 3 Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището. 4 Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения. 5 Станаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета; 6 и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове. 7 Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята. 8 Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята. 9 Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това. 10 Докога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти? 11 Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби. 12 А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята. 13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища. 14 Ти си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята. 15 Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали. 16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето. 17 Ти си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата. 18 Помни това, че врагът е укорил ГОСПОДА и че безумни хора са похулили Твоето име. 19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота* на Твоите немотни. 20 Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие. 21 Угнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти. 22 Стани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява. 23 Не забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.