Psalm 62 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Psalm 62 | Библия, синодално издание
1 Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня. 2 Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна, 3 за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището: 4 защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят. 5 Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си. 6 Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми. 7 Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи, 8 защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам; 9 към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа. 10 А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня. 11 Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците. 12 А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Увереност в Божията защита

(По слав. 61.)

1 За първия певец, по Едутун*. Давидов псалм. Душата ми тихо уповава само на Бога, от Когото е избавлението ми. 2 Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое; няма много да се поклатя. 3 Докога всички вие ще нападате човека, за да го съборите* като наведена стена и разклатен плет? 4 Съветват се само да го тласкат от висотата му; обичат лъжата; с устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села.) 5 Но ти, о, душо моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ. 6 Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое; няма да се поклатя. 7 У Бога е избавлението ми и славата ми; моята силна канара и прибежището ми е в Бога. 8 Уповавай на Него, народе, по всяко време, изливайте сърцата си пред Него; Бог е прибежище за нас. (Села.) 9 Наистина, нископоставените хора са лъх, а високопоставените – лъжа; сложени на везни, те се издигат нагоре; те всички са по-леки от суетата. 10 Не уповавайте на насилие и не се надявайте суетно на грабителство; ако изникне богатство, не прилепяйте към него сърцето си. 11 Едно нещо каза Бог, да! Две неща чух – че силата принадлежи на Бога 12 и че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; защото Ти даваш на всеки според делото му.