Psalm 52 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Psalm 52 | Библия, синодално издание
1 Началнику на хора. На надуйно свирало. Учение Давидово. Тече безумец в сърцето си: „няма Бог“. Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления; няма кой да прави добро. 3 Бог от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога. 4 Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма ни един. 5 Нима не ще се вразумят ония, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Бога? 6 Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх, защото Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват против тебе. Ти ще ги посрамиш, защото Бог ги отхвърли. 7 Кой ще даде от Сион спасение Израилю! Кога Бог върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков и ще се развесели Израил.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Божието осъждение и милост

(По слав. 51.)

1 За първия певец, Давидова поука, когато беше дошъл едомецът Доик при Саул и му беше казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща*. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века. 2 Езикът ти, като действа коварно, подобно на остър бръснач, измисля нечестие. 3 Обичаш злото повече от доброто и да лъжеш – повече, отколкото да говориш правда. (Села.) 4 Обичаш всички гибелни думи и измамливия език. 5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти и ще те изкорени от земята на живите. (Села.) 6 А праведните, като видят това, ще се убоят и ще му се присмеят и кажат: 7 Ето човек, който не направи Бога своя крепост, а уповаваше на многото си богатство и се закрепваше в нечестието си. 8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; уповавам на Божията милост от века и до века. 9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; и пред Твоите светии ще призовавам името Ти, защото е благо.